”И змията беше най-хитра от всичките полски зверове, които Господ Бог беше направил.“
Словото изявява голямото удостоение на змията, сътворена в мъдрост Божия. Тя беше поставена на най-голяма висота между всички полски зверове. Но змията не оцени Божието дарование на красота и мъдрост и го употреби за зло. Дялото, което извърши тя, бе най – страшно, то бе дяло на измама и клевета спрямо великия Творец. Змията сама бе повярвала на творението като първи херувим, а бе отхвърлила думите на Твореца и стана проводник на злото на Сатана и беше употребена от него в дух на измама и зло. Змията беше първият съсъд – медиум, явил се в Рая Божий. Злото, влязло в змията, не спря своя развой. То се насочи към жената, която беше цел на Сатана. Словото ясно посочи как биде поласкана плътта: ”ще станете богове”, а и съблазън се яви у Ева – жената, защото ”дървото беше добро за ядене – дърво желателно, за да дава знание“. И тя силно пожела да вкуси от забранения плод. О, колко много тайни крият тез бисерни слова, пълни с мъдрост и Светлина Божествена за Божиите призвани съсъди, за дялото велико на Божия Свят Дух.
Но злият сеятел се яви и змията като оръдие свое употреби. Сатана пося семето на зло и съмнение в душата на Ева, сочеща като взета от пръстта – Земята, земната нива и плевела, който в нея пося врагът. И това семе на зло щеше да се намножи и напълни нивата Земя и едва след Три ерни времена като Макетен план на земния бит и потоп – първо и второ заветно време в Скончание щешe да се окоси земната нива и се отдели плевелът от доброто семе – духа и в огъня на осъждението да се изгори като изпълнение на велико съдебно решение, взето от Съд велик в небето.
Но в Едема борбата се яви и разкри се страшната сцена на измама и лъжи. И действието на злото поде своя ход. Наистина змията беше най-хитра от всички зверове полски и рече на жената: ”Истина ли рече Бог да не ядете от плодовете на всяко дърво? Знае Бог, че никак няма да умрете“ О, да! Ева не умря по плът, но чрез нейното непослушание и непокорството към заповедта Вселената позна измамата и хитрината лукава на змията и потвърди, че Ева бе измамена, и прекъсна се връзката й с Твореца. И те наистина в същия ден познаха доброто и злото. Те разбраха какъв бе плодът на неверието и непослушанието на Заповедта на своя Създател, изгубиха Едемския Рай в Правда, в който можеха да живеят само като вършат Правда. След нарушение на заповедта на Всевишния Творец, която им бе поставена като Закон, откри се фронтът на борбата и всички приготовления за нея бяха готови. Откри се реално враждата между тъмната сила, която се носеше над бездната – земя и Божия Дух, Който стоеше над водата – духа.
Борбата!
Борбата се яви сред Едема и Райската градина, създадени в мир и Правда небесна по подобие на оригинала. Поставената сред Едема двойка в правда чрез изпълнение на заповедта Творцува, в чин ”земен войн“ с всеоръжие на покорността чрез вяра, трябваше да опази Божията воля в послушание на Закона. Падналият ангел небесен Люцифер е приел вече нов образ в грях и злото се яви като всеоръжие негово. А Правдата чрез послушание на Закона зае Божиите позиции в защита чрез употребление на човека, покорен на заповедта. Люцифер обсеби змията и чрез нея се яви в Едемската градина с оръжието свое – лъжата, измамата, греха. И ето на сцената земна, сред Едема, се явяват два съсъда – човекът и змията; Заповедта на праведния Законодател и грехът водеха борбата.
Сатана спечели първата победа чрез змията и човекът, измамен, наруши заповедта на своя Творец. И в борбата с лукавство и хитрина Сатана обсебва и двете творби – двата съсъда Творцуви творения от фауна и човек. При нарушението на заповедта човекът загуби своето първобитно състояние, в Правда сътворен, като показа неверие към своя Създател и наруши заповедта като Закон и грехът зае мястото на Правдата. Правдата не ползваше вече праведния в деня на съгрешението и замени се вярата с неверие. Така в първия двубой човекът загуби победата като небесен войн, поставен да воюва за Правдата.
И образува се дяло на грехопадение в нарушение на Закона. В боя на небето Люцифер увлече една трета от небесното Войнство, а на Земя обсеби фауна чрез змията и човека като земни войнства – Отцуви творби. Образува се углавно дяло, яви се съдебен процес между двама Вождове с две войнства, с две всеоръжия – греха и правдата – смъртта и живота! Създаде се фронт на военни действия сред Земята. Започнатата в небето борба продължи, пренесена на Земята сред дома Божий.
Военният Съд зае съдби на съдебни изпълнения, а свидетелствените множества заеха наблюдателни позиции в Правда, водейки Книгите на делата на добро и зло сред бойния земен фронт като арена бойна. А Творецът Всемогъщ скри Лика Си свят от падналата Своя творба. Яви се съдбата на грехопадението чрез земния човек и той загуби първия си образ, сътворен в Правда на Твореца! Човекът изгуби Райската градина като свой дом и контакта си като свято удостоение. Изгонени от Едемския рай, натоварени с тежкия хомот на робство на греха, Адам и Ева се явиха сред Земята още необитавана и над тях простираше права един друг груб претендент на живота като техен владетел, на когото те повярваха чрез измамата на змията и смъртно съгрешиха пред своя Творец. Явилото се дяло на змията като първи съсъд (медиум) на Сатана сред градината райска, сочеща на дома Божий, подчерта явно действието на злия дух и изяви начина, по който щеше да действа предимно сред Божия дом с измама и лъжа, в изопачаване Словото на Бога – Свещеното писание на заповедите сред дома Божий!!!
Тъй Сатана чрез своя първи медиум – нечист съсъд змията се изяви като заблудителен дух в изопаченост на заповедта като Закон, даден на човека в прелъстяване и измама на плътта и спечели надмощие над човека. Сатана изяви своето всеоръжие на действие в борбата срещу Правдата (грехът водеше борба с Правдата). Доказано бе, че Земята е бойна арена и всички Творцуви творби са Войни небесни в защита на Правдата. Планета Земя вече бе подала плеща за военни действия. Пламнала беше жажда за владичество и грабеж на благодатните Божии дарования на планета Земя и това дяло на Сатана още по-ярко подчертаваше неговия зъл характер.
Но врагът на всяка Правда не подозираше, че по този начин още по-свято се подчертава Творцувата Правда. Ева прие отровата на греха в себе си като на дяло показа неверие към заповедта на Твореца, и в нея се яви страшна борба между плътта и духа.
Разкри се развоят макетен на борбата като план, включил в употребление човека и живота му земен. Словото дава яснота и сочи на изпълнението духовно на първата еврейска синагога – църква, която щеше да погледне с неверие на Христа. Но по-късно човешкия род щеше да съзнае, че е изгубил удостоението Едемско, както макетът дава Светлина: ”Те съзряха своята голота“. И Израил ще познае че е гол, ”без Правдата Христова“ и ще прикрие голотата своя със смокинените препаски, сочещи на плътското служение! А привечер – в скончание на Плана те чуха Гласа на Бога!
Какво велико откровение по Плана за спасение ни изявява това Слово! То сочи на същината на Спасителния план, че едва в скончание на времето ще подири Бог Своята църква чрез ”Глас” като съдебен упрек от Съдебната небесна власт: ”Защо сте голи!?” или ”Кой ви обади че сте голи? Да не си ял от плодовете на Дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“
Могъщият Законодател и Съдия ще съди лично творението Свое за нарушението на заповедта и това дяло на Съда ще стане сред ”Рая“, сред дома Божий! ”Но те бяха скрити сред Райските дървета“. Това обстоятелство сочеше развитие по План за спасение на народа Израил, който щеше да бъде скрит в едно церемониално изпълнение като служение по Закона церемониален за жертви и приношение. А в бъдещето сочеше на Лаодикия, която като Ева и Адам щеше да се яви пред Божието Лице в своята духовна голота. Но въпреки нейното окаяно духовно състояние на слепота и голота, тя пак бе поканена да чуе Гласа Господен, който се явява като Глас на Съдебна власт.
Първата Израилева църква чу Гласа, но не Го позна, не Го прие, но на кръст Го разпна. В повторение, Лаодикия наруши заповедта и се яви като смоковница с листи, но без плодове, сочещо на явление на Израилевите съдби, плътско служение. Най-важно е, че Съдът Божий започваше от дома Божий, макар че са скрити сред райските дървета – закона, те пак ще посегнат на Христа като отрекат заветния белег на Духа Свети, даден на Апостолската петдесятница като знамение и потвърждение на явлението на Святия Божи Дух над човека, който полага църковна Новозаветна основа и църковно духовно служение. Тъй по подобие на Стария Израилев народ Лаодикия ще очаква Гласа, чрез който като тръба ще прозвучи Високият съдебен вик, но тя не ще го познае и не ще го приеме. Но по подобие на дялото на стария Израил ще го осмее!
А защо стана така? Това е защото те бяха тръгнали по дух, но краят им бе ходене по плът и не можеха да възприемат духовния зов чрез великия Месия Христа. Гласът, който се явява във великото си призвание за едно върховно духовно небесно изпълнение сред народа Божий – Плътски и Духовен Израил, остава чужд и непознат за него като народ Божий. И както Израил разпна Христа, така Духовният народ в Седмия, Лаодикийски период, повтори съдбата Израилева според изявлението на Макетния план. Но предстоеше диалог – разговор между Бога и църквата чрез служението стражево – стража на съдби. Човекът имаше съзнание за своята голота ”убоях се, защото съм гол“. Законът ясно му сочеше състоянието на грехопадение. А как останаха голи Адам и Ева? Коя бе одеждата, с която те бяха покрити до деня на съгрешението? При нарушение на заповедта Правдата Божия, която покриваше Божието творение, създадено в Правда на Закона, бе смъкната, паднала от телата им – от делата им и те се видяха голи, непокорни, паднали в съгрешение спрямо заповедта на Твореца.
Битие трета глава, десети и единадесети стих
О, какво важно изявление на Съда в изпълнение, че Ева – Църквата Христова ще е представена в единство с Адама – Христа пред великия Съд небесен! А какъв бе отговорът на Адама? О, той сочеше ”Ева“ – ”жената, която си ми дал, тя ми даде да ям”! Жената – църквата застава пред великия Законодателен Лик като Съд на Правда! Как се разви дялото на Съда и как се разреши процесът земен на съгрешение?
Явява се Адам в чин на образ и подобие Божие – Законодател и Съдия и заявява: ”Жената, която си Ми дал.“ Това Слово открива Светлина, че първо Христа ще е призван да отговаря пред Съда за нарушение по Закона, а Той ще представи Ева, църквата Негова, за да отговаря за греха.
А що рече жената Ева: ”Змията ме измами и ядох!” И ето, обвинението пада на змията като оръдие на Сатана. Присъдата страшна е изречена, призовава се фауна да прокълне в съдния ден змията и в Скончание да приеме греха на целокупната Всемирна църква, оправдана чрез Правдата на праведния Христа пред Вселена, Всемир от Съда велик. След извършване на злото змията бе прокълната. Според развоя на Макетния план на Битие, в повторение, при планово сянково изпълнение, Израил прие над себе си проклятие. И изгонен от земята на обещанието Божие, бе разпръснат по целия земен свят, както Адам и Ева бяха изгонени от Рая Едемски.
Нека ясно се запомни и разбере, че първо се явява Адам – Христа пред Съда. И чрез Адама – Христа се разглеждат делата Адамови(в Скончание Ангелът ръководи Църквата) и Той ще представи Ева. Това показва, че Съд велик ще разгледа делата на Христа и след това чрез Христа – делата на представената от него църква – Ева.
И едва след като се изяснят църковните съдби, като последен акт съдебен ще се разгледат съдбите на змията, чрез нея – на Сатана и ще бъде призована фауна да изпълни осъждението над змията като оръдие Сатанинско, изпълнено със злия дух в измама. Това изпълнение на осъждение ще се извърши чрез язвите, от Съд велик определени, и ще бъдат хвърлени на вси нечисти птици, осъдени като нечисти съсъди на злото. Ясно става, че сам Отца, като Законодател и Съдия в приключване на земните съдби чрез Съд велик, ще се яви чрез Глас на Върховната Съдебна власт и ще разреши първо съдбата на Христа. Укорът за греха ще падне на Неговия земен другар – жена – Църква. След оправдание на Църквата – освобождаването й от греха с неправдата, грехът се натоварва на Сатана в образа му на змията като негов съсъд от Земята.
Затова в Лаодикийския църковен период пред Съда велик се призовават Десет девици, разделени на: пет разумни, които сочат на Пет църковни сетива като Вест съдебна на изкупление сред Земя; и пет неразумни сетива, с шестия – своя водач, като шесто чувство на спиритизъм и бесовъпрошателство – сам Сатана и им се натоварва грехът на Адам и Ева. А чрез фауна им се изпълнява осъждението. (В Скончание отхвърлената, избълвана Лаодикия се явява пред Съда велик.)
В развоя на Съдебния процес проклятието, което приемаше змията и всички съсъди, приели духа на злото като плод, като семе Сатанинско, приемаха язвите тежки, определени от Съда. През целия си живот ”змията по корем да се влачи и пръст да яде!“
Но с тая присъда над змията Всемогъщият Законодател и Съдия е дал лично изявление в поучение на жената и сочеше на църквата като носителка на решенията съдебни – присъдата над змията в чин ”Синагога сатанинска“. Не само змията прие проклятие, но и войнството Сатанинско, оплодено от духа на злото – Сатана – Люцифер като паднал небесен войн, под ново име Сатанаил – пръст да яде! Словото сочеше на греха, засягащ плътта, неговата страшна съдба. Цял живот означаваше земния живот във времена и векове от Създание, според Макетния план на Битие, до Скончание, тя, змията, по корем ще се влачи и пръст ще яде! И от Авеля тя наистина започна да яде плът – пръст, да убива, да умъртвява плътта. Грехът, който стори Люцифер пред своя Върховен Създател, Законодател и Съдия, се оформя и след падение се яви сред Земята и змията оплоди! И чрез Словото се определя какво ще бъде дялото на Сатана през времето на неговото съществувание сред Земята – пръст – плът да яде! Тъй грехът – дялото на Сатана щеше да жили петата – тялото земно, плътта на жената чрез греха с болест и смърт, докато се яви семето на жената (плодът на доброто – Христа) и смаже главата на змията. Това Слово е велико изявление за положението на Сатана сред Земята и неговото поведение спрямо жената – църквата Христова.
Но Сатана чрез змията приема плътски земен образ и се открива чрез греха и смъртта. Съдбата на падналия ангел е изявена чрез клетвата над змията като Сатанински войн. Затова земните сили носят отровата сатанинска на греха и приемат наградата на делата си – проклятието на змията!
Петнадесети стих
”И вражда ще поставя между твоето семе и нейното семе, ти ще й убодеш петата, но – то – нейното – на жената семето, ще ти смаже главата.”. И наистина векове и времена враждата между ”змията и жената” стои пред Небесата (Откр.12:17). И става ясно, че това е враждата между Христа и Сатана, която продължи сред Земята като борба, започнала чрез змията и жената сред райската градина. И като Макетен план сочеше на враждата между Църквата Божия – Христова и черквата Сатанинска. А чрез характера на змията, изявяващ делата на Сатана, се сочеше на всички Сатанински съсъди, употребени като медиуми, нечисти оръдия, употребени в борбата с Правдата Божия в лицето на жената – Църквата Божия сред Земята.
Изявлението Божие като съдебно решение над жената и змията сочеше на могъщата Светлина за приключване на земната история в един велик небесен Съд и беше Макетен план на целия земен бит! Словото ни дава голяма Светлина, изречена от устата на Твореца като съдебно решена съдба над двете творби – жената и змията! ”Между семето на жената и семето на змията!” Словото сочи на оплождението на съсъдите на Сатана чрез неговия зъл дух и оплождението на църквата – семето й на Правда, съсъди, употребени в борбата със злото! Това са двете категории семена – плевел и жито, плява и зърно, показани в Каин и Авел, употребени в дух на зло и в дух на добро. Това е голямата и страшна, жестока борба между Божията църква и Сатанинската, по подобие на Макетния план – змията и жената, изявени като олтари земни – Каин, изявяващ греха и Авел – Правдата! Словото посочва на дялото на жената като нейна отредена от Твореца съдба, която предстоеше да понесе тя, църквата, във векове и времена сред Земята като дяло Божие, като църква Божия!
Шестнадесети стих
”А на жената рече: ”Ще ти умножа скръбта“. Жената не прие проклятие, но се натовари с голяма скръб при раждане на чадата! О, каква голяма истина е това! С какъв тежък труд и колко скръб е преминала, натоварена църквата Господня сред Земята при раждане и привеждане на верните Божии чада! Словото сочи, че тя ще да дарява живот на чадата си. А това е голямата милост Божия, открита чрез църквата, минала във вековете през огнените борби и изпитни, но в Скончание представена пред Съд велик, ще получи разрешение на делата и тя да дари живот на чадата свои чрез Правдата и оправданието, които приема от Любимия си Христа, към когото се е стремило нейното желание в земния й живот! А Той, като неин съпруг, я е владял, водил я е през всичкия й път до скончание на времето в Съд велик. Затова тя е наречена Ева – живот, защото Кръвта Христова е цената на изкуплението на живота на всички Евини чада, родени през векове и времена и заспали с надежда за живот. И в същия ден те приемат вечен живот ”в едно с майка си“ Ева – Църквата всемирна при първото възкресение, при Глас на Архангелска тръба!
Седемнадесети стих
”А на Адам рече: ”Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от Дървото, за което ти заповядах, като казах: да не ядеш от него, затова проклета да е земята поради тебе! Със скръб ще ядеш плодовете й през всичките дни на живота си!“
Словото ни дава Светлина за бъдещето на човешката плът – Адам скръбния живот, който човекът щеше да води на Земята. Плътта е пръст и в пръстта щеше да се върне. Тук Всемогъщият Бог изяви съдбата на човечеството чрез смъртта на плътския Евин другар – Ангелът – ръководство земно, църковно, паднал в съгрешение сред Земя. Но още по-могъща Светлина ни дава Словото, сочещо на кръста Голготски на Христа чрез падналия Адам – еврейския ръководящ Синедрион, състоящ се от първосвещеници, които осъдиха Христа. Осъждението на Христа като духовен Адам на Земята сочеше съдбите могъщи на Съд над Духовния Израил по Закона Божий. А сам Христа бе изпълнил Закона – Той беше плод на дървото на познание добро и зло – ЗАКОНА. Израилевата съдба на Адама сочеше на Христа и трудностите в земната борба, които щеше да срещне в своя духовен живот сред Земята. Изявлението сочеше пряко на Христа, който трябваше да приеме Адамовата съдба да се яви по плът, да понесе Адамовото съгрешение.
Думите, към Адама изговорени, се отнасят за Христовата плът и нейния живот сред планета Земя, КРАЯ й чрез смъртта, че ще се върне в Земята, от където е била взета. Словото ясно изявява делата на плътта – Земята: ”Тръни и бодили ще ти произрастява“. Този вид флора щеше да бъде в услуга на Сатана и щеше да приеме духовно покритие с греха, неправдата, смъртта. Трънът е сам Сатана сред флора, бодилите – това са неговите слуги в служение сред Земята. Но Христа щеше да се бори чрез свещения Си Сан със Сатана. Откриваше се борбата между две войнства, която ще се води до скончание на века и само чрез Съд велик ще се реши нейният край (очистване на плевела).
Двадесети стих
”Адам наименува жена си ”Ева” – живот. И тя щеше да приеме живот чрез живота, който Адам щеше да принесе в жертва за нея – самия живот Христов духовен сред Земята, чрез който Христа воюва, води духовната борба, за да изкупи жената – Църквата, целокупно с родените от нея чада. А съдбата, която Ева приемаше – да дарява живот, сочи на Ева като църква – духовна майка. И тя е майка на вси живущи, облечени в духовните съдби на Господа – лично на Твореца си и Словото се покрива в изпълнение на всемирното изкупление на Църквата всемирна чрез всемирно съдебно решени съдби. И понеже Адам и Ева имаха в изявление съдби на съгрешение, изпъдени бидоха от пред Лицето на Всевишния Творец. Изпъждането на Адам и Ева от Едемския Рай сочи на изпъждането, неприемането на Христа от Староизраилевия дом като човек – плът.
Двадесет и първи стих
Облеклото Адамово и Евино, в което щяха да се облекат като Църква Божия по плът, сочеше на Еврейското сянково църковно изпълнение, а по дух щеше да бъде Христово и щеше да носи облеклото Божие чрез познание на добро и зло! И затова му се натовариха съдбите Божии чрез изпълнение на Закона.
Двадесет и трети стих
Словото изявява съдбите човешки и края на греха и опасността, която грози Адама, ако посегне на Дървото на живота, така победата щеше да бъде завсегда на Сатана.
След изгонването на човешката двойка от Рая, пътят към Дървото на живата се зае от херувимите с огнения меч. Това бе свидетелствено изявление за чина на Войнствения духовен отряд, употребен чрез огнения Меч – Словото на живия плод на Дървото на живота в Правда, което щеше да пази до ден на оправдание чрез Съд.
Предпазната мярка, която Всемогъщият Бог бе взел към греха, показваше ни какво бе животът. Животът бе вечност и затова Бог предпазваше грешния човек, да не би да посегне на Дървото на Живота и човекът – грешник – грехът в него, да остане вечен. И великото Божие намерение – изкупление от греха по План за спасение Божие да остане неосъществено. Целта на Бога бе да освободи човека от греха и да го изкупи за вечността.
Кой е Вечният и Безкрайният? Кой бе началото и краят на всемирното съществувание? Това е сам Господ Бог – Творецът на вечния живот чрез Господа Исуса Праведния като Дърво на живот, Който сам щеше да ръководи падналия в грях човек чрез въртящия се огнен Меч – живото Слово на Духа Святи, изливащо се чрез човека. Словото Божие се явява в чин ”Херувим”, огнен меч, по-късно чрез пророческия Атрибут изявявано сред народа Божий в църковни съдби и още по-голямо доказателство за невъзможния контакт между грях и Правда. Затова, както бе изгонен падналият ангел Люцифер от небето, сега след съгрешение бяха изгонени от Божия дом – Рай Едемски – човешката двойка и сочеше на съдбата на Сатана.
Тук не ставаше дума за съсъда нечист на Сатана – медиум – змия, злото, защото човек и змия това са две строго определени съдби. И така изгонването на греха от Рая и отхвърляне на неговите проводници сочеше още на съдбите на Стария Израил. Особено за това говори Словото – пазене на Дървото на живота чрез огнения Меч – живото Слово на Бога чрез Дух Святи и изявяваше Правдата на Могъщия Господ, който щеше да воюва за спасението на падналия в грях човек от Начинание – Адам и Ева, до Скончание чрез праведния човек – Дървото на живота – Господа Исуса Христа.
Амин!
