Дялото на Сатана чрез употребление на змията в измама и лъжа към Ева се повтори от Стария Израил в скинията – дом Божий. Първият Авелов олтар показа на церемониалния жертвен обряд на първото скинично служение сред Стария Израил чрез жертвоприношение, сочещо на жертвата на Пасхалния Агнец в Същината новоерна. Макар че Церемониалният закон им бе даден от Бога и те бяха в служение свещено чрез него, те не го разбраха и с явяване на Агнеца пасхален в образ на Христа те посегнаха на Него.
Както Ева простря ръка и откъсна плод от Дървото на познание добро и зло, тъй и те приеха осъждението. Заповедта, дадена в Едемския рай към Ева, сочеше още на първата скинична съдба сред Земята в скиничния дом Божий. Евиният грях като Макетен план на съдбите се повтори в първия скиничен дом. Първото проклятие, изречено от Бога над змията, Битие 3:14, повторено над Каина, Битие 4:11, го приеха Израилевите църковни водачи: ”на нас и на нашите деца нека бъде проклятието“. Заповедта, дадена на Ева в Едема: ”Не посягай, не яж!” в сянковото изпълнение е: ”Не нарушавай десетте Божии заповеди, не убивай!“ Но Стар Израил не само наруши, но и посегна на плода на Дървото на познание – сам Христа разпнаха. Изгубването на Рая от първата двойка сочеше на изгубване милостта Божия над Израиля в употребление като дом Божий и връзката с Бога чрез пророците.
Грехопадението, начнало от Едема, се разпростря над Земя в скиничния дом Божий пак чрез нарушение на заповедта в непослушание на Закона Божий. След като съгрешиха, Адам и Ева сложиха препаски – завеса, закриваща голотата (греха), или бе спусната преграда, завеса между тях и Бога, а завесата беше грехът, извършен от човека. Завесата като Макет се повтори в сянковото служение и делеше святото от пресвятото място. Бог общуваше с народа Свой само чрез Своя пророчески атрибут – избрани съсъди по милост Божия. Но милостта Божия падаше над пророческия сан, за да бъде отнесена на народа Израилев. Бог не се скри от Адама в Рая, но грехът скри нарушителите на заповедта от Лицето на Бога. И завесата – грехът беше спусната между творбата и Твореца.
Първият Адам съгреши чрез ”реброто си“ Ева – майка на живота. Тъй първият народ Божий съгреши чрез ”майката” (църквата) на духовния живот и посегна на Дървото на самия живот. И тогаз се яви Реката на живота, изхождаща от Едемския рай – кръвта на Христа и се разклони на четири главни течения към четири страни сред Земята, или яви се Дървото на живота сред цялата Земя чрез Вестта за спасение и служение. Борбата, водена от първия борец на злото Сатана, донесе първия грях чрез най-мъдрото животно змията, в измама на Ева; потвърди се грехът чрез Каин като Макетен план и го приложи сред Земята чрез водене на борба с израилевите синове!
Адам и Ева в чин ”Христа” и ”Църквата” получиха рани в борба със Сатана сред арената Земя. Дотук воюваше и побеждаваше Сатана. Но ясно беше, че Сатана не познаваше развоя на Спасителния план, внедрен в устройството на самата Божия творба – планета Земя. Нито знаеше как се разгръща Планът в изпълнение за успех и победа крайна: чрез изкупление и спасение да се върне Раят, загубен от Адам и Ева. Змията ужили на Ева петата, но Евиното семе чрез Христа й смаза главата. А семето беше Христа, роден сред първия народ Божий, първи плод духовен от Юдиното коляно.
Авел издигна първи олтар на Земята чрез жертвоприношение и приета му биде жертвата от Небето като благоуханна, която сочеше на ухаещия принос на кръв, с която влезе сам като свещеник в небето. А едновременно се отхвърли Каиновият олтар на служение с принос на земни плодове, сочещи на плътските церемониални жертви чрез постановления, които изявяваха плътския грях на Ева чрез Каиновото изпълнение, което пък сочеше дялото на Плътския Израил, което той щеше да извърши – да посегне на Месия Христа. Туй именно служение чрез церемониално постановление се изхвърляше пред Небето според свидетелството на олтара Каинов, защото се явяваше великият принос с жертвата приета, благоуханна пред Небето – самия Христа. Така съдбата на първия народ Божий, според Макетния план на Каина, бе под милост и благодат Божия. Но с реалния принос на Същината – жертвата всегдашна, Христа, те приеха същото осъждение, както Каин прие като печат смъртта за извършената неправда. И от този миг пред първия народ се откриваше неблагодатна съдба да бъде скитник с Каинова съдба, понесъл белега на осъждение – проклятието поради страшния грях, който извърши.
