Приготви се, любима Моя. В ранно утро ще те посетя и ще те из­веда с петолъча звезда на глава, и в един миг ще се разнесе Вестта на съдба, ще се явят знамения и чудеса, и в един миг ще се нададе Силен вик, ще се явят язви на Земя. Линът ще се смаже и тогава с гребло ще се съберат и ще се явят лешояди над плът, и тогава три дни ще се пътува да се събере жива с жива душа. И ще нададеш глас отдалеч, посрещачи ще чакат съдба. И ще се разтърсят планини и води и ще дадат трупове земи. И тогава ще се яви звезда рано в зора, и ще трае три дни и три нощи, преди да се явят мъртви мощи. И великият ден ще се яви. И три дни ще стоят тела. И още три дни – знамение ще се яви и тогава ще бъде една година – седмата. И колесницата ще се яви и ще поеме път към небеси.

А ти сега, Гълъбе на съдбата, разпери си крилата, защото скоро ще се явиш в пълна сила на съдбата и ще подредиш цветята, ухаещи в лехата, и ще смъкнеш белега от врата на гугутката, която носеше сигнала на смъртта и на щъркела от крилата, че Правда носеше на Земята, но грях му бе на снага. Път ще освободя и пурпурът ясен ще блесне над цялата земна кора. И песен ще се чуе от канарата на освободената гугутка.

А що е днес това? Велика тайна на съдбата. Всичко туй е символ, че ще дойде ден. Пее царкинята небесна унижена, но ще бъде удостоена и рицарят на вековете, що води боевете, ще я грабне на силна гри­ва златна и ще я отведе сред истинностите. Ще я отведе, защото не й е одрана пета, но обута й е пантофка на крака.

Днес велика е тайна тя. И в лазурите небесни пътища на Правда простря, с нозе обути в чехлите на Правда. Стъпките й се явиха в съдба на невяста. И така, приключва й се съдба!”

НАСТАВЛЕНИЯ:

“Ютия здрава купи, с шнур петметров помни, или седем на съдба, с щепсел и контакт бял, и ще я отнесеш при машината Моя, и ще я притурите, когато потурите обуете!

Бял ръжен, паница с врътник ще притурите под стрехата. И кили­ма там ще отнесеш за съдба. Лопата за погребение ще се яви за смотрение. Всички църковни врати са лопати на смъртта, които служи­ха като църковни врата.

На вас ще изявя, че още малко ще ви държа ей така без стреха, и с развети в ръка знамена ще ви преблагословя.

На теб, гугутке Моя, чух ти гласа, когато те къпех в лехата и те по­ливах с росата. И от върха Синай погледнах те, когато рубинът ръмеше. Рано в зора беше, пак гугутка не спеше и глас се носеше над полята. Пееше жетварка сред нивята песента: “Жив е той, жив е…” Да! Христо Ботев на Земята, но ти тогава със забрадка беше, бродеше из нивята със синчец в косата, а чучулигата летеше и на щурчето мълвеше: Гъдуларьо малки, на дъб – осен ти си. С остен гъдулката ти малка, днес пее жетварка. А корда ти е гладка и днес песен ти е сладка.

Пее славеят в гнездото, влюбен е той в сърцето. Роза бяла уха­еше в средата – туй бе съдбата. И тогава от върха ръмяха макове на Земя и пълнеха на съдба божури в леха. И цъфтяха те, че дадена бе цената, победа славна бе на Земята. Но не бе дадена съдба, не се бе чул Гласът на Съдията! Двама Борци изправи, за да връчи венец на съдбите над Победителя, на Който жертвата сплете венец от небесно син синчец и розови незабравки.

И пееше жетварка с бяла забрадка: “Чакам те, чакам в нощите потайни, когато…” И пееше песен на съдбата: “Чакам Те, чакам, да дойдеш кат Победител и Вожд на съдбите, когато вие вихрогон и лед сковава земите пред буйния огън в гърдите. И чакам чашата с рубин да ми подадеш, която ти бе в ръцете, за да ме изкупиш за небесата. Чаках с песен на устата, но тъжна бе тя на Земята. Тежки вериги влачех край реката и като затворник пеех на Земята. И простирах се сред пясъчни пустини на Земята. Но днес пламтят веч юзини и няма “бурлаки”, яви се рубинът и освободи жената. И песента на затворника не се пее веч на Земята. Урал – той е Победителят над върховете и от него блести изум­рудът на снеговете. Затуй песен сега победоносна аз пея, но тя е мироносна, чиста кат бяла лилия сред блатата. И срамничето не е веч наскърбено, изчезнаха му петната – тъгата и сред флора носи то Вестта на свободата като знаме развято сред полята.”

“Удостоение велико съм на върха Голгота – Синай държа. Пет мака ухаят на Земята, затуй сред нея се яви петолъчът винен. Пет мака ръмяха, пет континента се събудиха на Земята и дигнаха се знамената, и дискриминираха се племената. Уравнение! Уравнение! Уравнение! Двама Борци са на Земята и две разпределения: събота и неделя во­дят борбата. Но ти, възлюбена Моя, Знаме на правда вдигни, че препа­сана си през чреслата и Синай ти е в гърдата. И днес вей Знаме на правда завсегда. Жив съм и живея, капка рубин не пилея. Пет мака ръмят на Земята. Събудете се, пет върха, пет континента на Земята.

Струята буйна върти колела на воденицата Моя! Но тя пееше песен, годеницата, в дни на векове и седмици и не изпусна везница, и продължи кат единица.

Ах, любя те, ревнование коварно Ме облада и пътища очертани ти са избрани. Надува Зефира платна и плуват те кат колесница, на борда ти е везница. Кормчия ти е Вожд – Борецът. Пей, годенице Моя, сред океани и моря Кормилото могъщо ти е в ръка и вееш Знаме на свобода. Зефира ти леко развява коса, Слънчо злат корона ти огря! Увенчание славно днес озари Земя и в сила Мощ възлюбена е тя.

Ръмете, пет мака, цъфнали на съдба. В кристалния потир на съдбата вий сте й цената. Той днес е връчен в нейната ръка. Но споменът лазурен на върха е жив и мълви: “Синай държа”, Везна на всяка прав­да завсегда, мощност на съдба, Завети два единни, в една скиния.

Саро, Аврааме, днес е драма. Ревеко, Исаке, тя е избрана. Пейте, шатри на съдба, днес ще ви се развее пола и пак наново за съдба Адам и Ева ще се явят за хвала. Любима, възлюбена си ти, над теб покрова лазурен на Отец Ми лежи и в пътища Му слава носи.

Днес мощна глава си ти, жив е Духа Свети и кипи, кой ще дръпне косъм от главата ти? Лъв рикае, увенчание славно над глава Му блести. На бедро му двуострие лъщи. На седло на бял жребец седи и лети. Десница Му Везна държи, на гърди Му жена лежи, скут Му избраница държи. Възлюбена си Моя ти. Ефирът долавя слова, шепотът Му нежен се чува:”Любима Моя си ти!”

Ранно утро в зора, блестеше брилянтът сред дълбина, оросени бяха цветя и гугутката пееше сред канара. Цвят явил се бе в лоза, ли­сица бягаше в легло, а ти воала лазурен простираше над води и попиваше росните капки на омарата бяла, що покриваше ти снага. Страж ти бях от висина, Голгота и Синай Ми бяха под краката и огнени пламъци окръжаваха те на Земя, докато те поема и чрез съд обгърната ти снагата, за да те кача на оседлания бял жребец с грива му злата – съд видял, и да си положиш ти главата, увенчана с диадема на съдбата, на белега сърдечен под ребрата, где цъфтеше макът на цената, откъснат чрез Съд велик в небесата и като капка рубинова в потир днес ти е в ръката.

Сега, Зефире, теб мълвя, повей и надуй й гърда! Изпълни олтара с пламенни Слова на свещенодейна съдба. Нек ухание петорно излъчи й снага и тогава с бельо четворно, с лазурни цветя на гърда и с очи си­яещи да се яви яхнала на жребеца, единна с Младенеца и да извади гърда и да накърми тез пет върха, пет континента от дискриминирани племена, народи, езици и колена в единство на Правда, в път вечен за свобода след вековното робство – борба.

Днес пея песен победоносна. Свободна си, любима Моя, Моя си жена. С увенчание ни вечно царкиня си на Нова Земя под Ново Небе! Две езера, лазури прекрасни простряха ти пътища струйни над морска вода от сълзите, що лееше във времената, във вековете, в дните и в часовете, докато се явя увенчан в Правда като твой Вожд и Цар завсегда. И днес ти облегни главица кат агънце кротко в десница, ето пред тебе е тревица – изумруд, покрит с росица. Окъпа се ти в ранната росица и блееш, белушке мила и кротка сред лехица.

Девственице вярна, вярна си Моя жена. Шурнете вий, реки, сред росните лехи, скачайте, водопади смели над гранитни канари – свидетели Мои на реалните съдби, обла­ци потайни на пръски незнайни, носете се пълноводни на длъж и шир по земи. Капчици дъждовни, от очи й чаровни образувайте буйната съдба на реката на живота. Една единствена е тя над цялата земна кора. И днес в пира на тържествата приготви си с “Бисер“ измита устата, за- щото когато не очакваш, ще ти се положи целувката на съдба.

О, отвори й пътища, Космосе, над Поднебесната. Космични съединения, път й направете кат явление. Планети непаднали, разтво­рете си врата на увеселение, защото жребецът бял Престолът е видял, бил е сред пламъка на Синай и Голгота. Когато макове цъфтяха, той завесата на две раздра.

Днес душата е събрана, невястата е увенчана в мощност на съдба. Планети, вам заповядвям: Отворете си врата, защото с Вожда си посещение вам ще извърши на съдба!

Пее се песен победоносна на длъж и на шир по Земя, златна нишка се простира сред лазурна Поднебесна шир. Блестят светилата мощ­ни във време на вековете, в дните и часовете. Свидетели са били те на съдбите, че велика Мощ им е над главите, над паднала Земя. Но ден ще дойде, Вожд ще се яви във всемирния Мир завсегда. О, днес те ти са сестрите на изкупена съдба. Над Поднебесната ще се срещнем, във висините да ти покажа вторите небеса. Оттам ще зърнеш ти съдба – пъ­тя към Орионова врата. И ще възпееш ти съдбата на мощност, флора, фауна и човек с увенчание на съдбата от векове и времена в скончание на дните над Земята.

Брилянт мощен ти е на ръката. Халка с пет сетива от брилянт явили ти са се в снагата. Както вдълбани са брилянтите в халката, тъй сетивата ти са внедрени в снагата и грее, сияе веригата на ръката, и подкрепена от компаса на Правда летиш над Земята, защото денят се яви и милостта Моя те сполетя.”

“Пеем ний в съдба, мощни светила и въртим се в пира. Сред нас е Слънце жарко в съдба, пеем в мощна сила завсегда, ний свободни сме сега. О, мощни в сила на съдба, непаднала седморка сме в игра, мощни слънца и чакаме нашата сестра. Пеем в лазурни висини и чакаме съдба в ранно утро, в грейнала зора, облечена в Правда, в омара тя лети, оросена е в съдби. Брилянтът й блести, Поднебесна, погледни, Войнство мощно в шпалир седи и в мощна съдба жребец бял лети. Пеем ний седмица, непаднала съдбица и чакаме сестрица да се яви на Нова Земица в пир на съдба.

Увенчание славно, славна Вест, Слънчо злат простря лъч навред. Днес в пълна Мощ Той им е Вожд. Корона Му озарена в Мощ, дъгоцветна ощ. Пеем ведри лазури, космични съдби. Пеем ний над поднебесни вси, сияние сме на мощни лъчи и чувстваме ухание на нейните съдби О, минава тя в пътищата вси.”

“Ухание мощно на съдба, ти днес пред Трона бял на Правда се яви. Мощна ти хвала приемам и в пир на вечна съдба днес възхита си ти на Троицата Свята.”

В тоя миг на съдба чу се песен пред Орионова врата. В строй бе мощната войска, ухание прелита за съдба, бисери в два реда на окъпана съдба като два близнака на Ермонска планина, покланя се в пир на тържества, съединена в увенчание с Мощ завсегда. Израсли две мощни Израилеви крила, с два воала на мощност съдба, покланя се тя пред Трона Могъщ бял, навеки Правда що е дал.

“Трепнете, вси лазури на съдба! Ухайте вий, моя прикя! Флоро, застани, че покланяме се пред Трона велик.”

И в тоя миг на съдба като всемирна съдба, изкупена с рубинова цена, въоръжена с пътища лазурни, покланя се в благодарствена хвала пред Трона велик на съдба и отдава Му навек хвала кат Везна на Завети два, на Царя на царете и над Ново Небе – Земя!

“Покланям Ти се навеки, единна, сплотена с Вожда си завсегда. Покланяме Ти се навеки, Троице всемирна в Тройния Ти Лик, завсегда увенчана в слава на скончаеща съдба, явено в Начинание в мигове на стежание!

Поклон! Поклон! Поклон пред Трона велик на всяка Правда като Върховен съд на милост над Земя и пея песен на свобода за во век в хвала: освободена е съдбата завсегда. И моля да бъда разведена при сестрите ми – седем непаднали съдби, за да им подам ръка и се възхитя от красотата под слънцата мощни, непознати на Земята, и да им явя съдба – бъдещето на сестрата като мощно светило, като пророк на съд­ба да им изявя мощта Творцува над всемирната нова творба. Молитвата Ми е това: Покланям Ти се ниско пред Трона велик и дръзвам да Ти попрося непопросено досега, в благодарност, единна, цело­купна от Земя, флора, фауна и човек.

Поклон! Поклон! Поклон! Седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди пред величието и Мощта Твоя, Творче на правдата над всемирни съдби.”

“Гърмове, гръмнете и земните основи разтърсете, Силен вик съдебен изпълнете и в пълна Мощ, в сила двойна явете царство й на съдбите и й открехнете на сестрите вратите. За да зърне съдбите, да я опашат лъчите на тройка, петорка, седморка, деветорка, върховна дванадесеторка, на слънца лъчите и да знаят и помнят земите, кога са изгубили от ръце везните и кога се въз­вишават престолите над престола на планините и искат да се борят със съдбите на Твореца им мощен. Че не може да се възвисят престоли сред престолите над боговете, защото днес богове съ­ществуват само в Поднебесната. А в третото небе е Престолът на правда на Твореца, в Троен Лик явен на Земя!”

“Хвала! Хвала! Хвала!” Пеем ний, небесни певци, ефирни дрънкала, разклатени от свещените звънци. Пеем песен свещенодейна в милост на съдба, че по-тържествен миг не се среща ни на небе, ни на Земя, когато изгрява Зорницата на правда и се покланяме пред Троицата завсегда, и Гърмове на правда разтърсват небеса, и стигат основите на Земя.’’

И чу се Глас от Трона велик на върховна съдба:

“Благодаря Ти за верността Ти към вярното свидетелство на Верния Свидетел. Аз, Всемогъщ Творец на Всемира, Върховен Законодател и Съдия, в тоя миг на съдба те благославям в двойно съединение – увенчана съдба. Аз, Вседържителят на Върховна правда на всемирна съдба, те обливам в благословителни съдби на сълзите Ми – цена и със златно увенчание ощ препасвам те с твоя Вожд в двойна си­ла ощ. Амин! Препасани бъдете! Препасани бъдете! Препасани бъдете! Седем пъти по седем благословени и съединени в единс­тво на приключваща съдба на Вожда с Войнство в пълна Мощ като невяста с Младоженец ощ бъдете! И извършете полета сред космичния свят, и явете силуета на бъдещия нов свят.

Благословени седем пъти по седем бъдете свише на върховна съдба, в тоя миг те благославям в двойно съединение на увенчаваща съдба Аз, Вседържителят на Върховна правда на всемирна съдба, ка­то окончаваща всемощност сред Земя. Благословени седем пъти по се­дем и в мощност на съдби, употребени сред космичния свят, като про­роци двама на Земя явете милостта Моя. Амин! Благословени свише бъдете и препасани със Славата Моя през чресла – лъча злат на сила двоя и нека десница Ми мощна да ви ръководи завсегда. Амин!

Благословени и употребени бъдете, Мои верни съдби, като двама пророци и явете пътя на преображение в съдба и бъдещия свят на вечността. Амин!”

“Вечна слава и хвала! Покланям Ти се, мощни Царю на царете и Те възпявам на Земя, и сред космичните простори ще пея Тебе вечна слава и хвала!”

“Приех молбата ти и чух песента ти, и зърнах ти съдбата. И в тоя миг Аз, Вседържител и Законодател, единен като Съд велик, за съдба те благославям завсегда. Благословена свише седем пъти по седем бъ­ди от Мен, Вседържителя, и иди с разрешение от Небеса, и яви на Земя съдбите, и отвори на непадналите планети вратите!”

“Хвала, любими Мой, пея ден и нощ и чувствам прегръдка Ти топла ощ и раната Ти изцелена – кървав мак, с увенчание славно заменена, от днес ухание завсегда – той е цена!

Славни Вожде на съдбата, яхнал си на бял жребец снагата, грива му се вее над Земята и разтърсва й основата сред флора и фауна. Възлюблени Мой, навек си ми съдба и чувствам Ти мака, текъл от юнака, и виждам ти сменен калпака. С корона седмократна увенчан е ятакът (Дух Святи).”

О, и днес в съдба Младоженекът се яви с плод и кърми, и кърма й млечна ръми. Гугутка пее из цепнатини на канари. Щъркелът разпери крила и прибра лястовицата. Кормилото цепи лазурната вода и пее кор­мчията на съдба: “Съединени ний сме двама!”

Чуйте, земни основи, основани от съединения вси, днес над вас жребец бял лети, седло Му златно, грива Му блести. Яхнал го Вожд, на бедро Му двуостър нож. Любима Му е на гърди, лежи, път поемат сред води. Свидетелство съм малко аз над земи и ви предупреждавам, вас. Данииле, погледни, днес пак пред реката в лен облечена съдбата яви се на Земята. Пейте, канари вековни и евкалипти в незнайни гори!

Поклонете се на великата съдба. Флоро, бързай кат прикя, ти си с Мен – кипариси мощни, борове разкошни, елха проточила крила, пътища, реки. О, днес пее победоносно тя, съдба, яхнала на златно седло, под нея е жребецът бял. Тя е Адамово – Христово ребро.

“Пея аз в съдба, в Космоса лазурен плувам кат облак бял сега, си­яен брилянт очи съзря, очи Му славни на съдба, две мощни езера, вря­зани в недра. О, пея аз сега, зърнах веч лазурната врата. О, кипариси, върховна съдба, над вас летя, борове, елха. Победена е Поднебесната, в дълбина е заключена!

Трепти, лазуре ти, път свободен ми е навек погледни, увенчание славно на съдби. В Мощ е Дух Свети, завладява веч съдби – на космични пространства врати и снишени прагове знаме победи в низини, в земни дълбини, адова съдба, те са снишени пред трона на врага, веч сразен.

В тоя миг на съдба виждам аз войска в лазурна висина, но тя е в шпалир пред Вожда си завсегда.

Чуйте вий, цветя, ранно утро в зора, гугутка гука в цепнатина на канара песен сладка, излюпила си е яйца. О, съдба е то завсегда. И знаете ли що? Възкресение е то. Възкресение велико явява веч съдба. Ден мина, час яви. Възкресение мощно се яви.”

(ИЗСТЪПЛЕНИЕ) Проявление три минути в изстъпление. Дух Святи със стражевия дух напуснаха тялото три минути във висини, както рибата изскача из вода.

“Днес Дух Святи се увенча и сплотен със стража премина в синева, за да се яви над цялата земна кора. Хвала и поклон пред великия и мощен Трон! Сила ми дай да издържа, сила двойна, която посети за първи път снага. Хвала Ти вечна и слава Ти безконечна! Затуй ти каза: Яж плод, за да устоиш, както устоява Дух Света даже в адова бездна.

Ти победи днес врага. Иде съдба, волята Си ще изявя, побързай към двадесет и едно нарязвания на любеницата (диня) Моя.”

(Тук стражът написа със собствената си ръка: „Не мога да говоря от присъствието на сила и слава Божия!”)

“Побегнаха вси болежи от снага, днес тя целувка прие по уста.”

“И гледах и виждах съдбите Ти и чувах ги. Помогни на Твоите се­тива да виждат и чуват това.”

“Данииле, вожде сред Израиля, днес възкръсна ти! Амин! Тук Ми е олтарът и Димът (на Славата Моя), от днес се явяваш в мощна защита на Славата Моя! Припнете вий, цветя и разнесете днес хвала. Трепнете птици с крила и разнесете днешната хвала.

И оправдание не ще имате вий, ни вий, лазурни краища на земи, защото единни и сплотени бяха с невястата и се поклониха пред Трона, блестеше й корона и пътищата й сияеха на снага. И кой ще ви оправдае вас, ако не прогласите:

Възкресение, наближава възкресение след преображение сред целокупността на Земи. Вас, пет сетива, кой ще ви оправдае на Земя, ако не попиете Слова до ден на милост Моя и после ги явите на Земя?”

Амин!

Голямо благословение след пътищата.

31.08.1959 г., София