11.03.1959 година – сряда. Благословение в ден на изцеление.

В тоя миг на съдба, рабиньо Божия, принеси молба със Слово в ръка за Истината и Правдата Моя, за Богдана и Илия – за църквата Моя. Повдигни към Небе очи и искай Слово и песен за силната и свята Моя войска!”

Слово: Иеремия 46:27 до края, 47 гл., Песен 178 (от Песнарка)

Молитва:

“О, Боже, Всемогъщи и Святи, покланям се в пост и молба в ден на изцеление като страж – олтар на всесъжения на Земята, с жертва на хвала за височайшата Богдана и Илия – Божия Дан на Земя. Поклон! Поклон! Поклон пред Трона всемирен на всемирната Троица като олтар. О, аз Те моля в тоз миг на съдба, ето Богдана и Илия, майка на Самуила. Умий в тоз миг увенчанието им и опери рубата им на Земята и нека се явят умити и очистени и да посрещнат Младоженека от небе. Чуй немощната ми молба и благослови в сетното изливане, и очисти Б. и Ил. преди сетната Трапеза на Младоженека!”

И в тоз миг на съдбата приемам немощната жертва свята за Божията Дан, която е минала от Начинанието Скончание Йордан (Нил) свещеното течение на старото учение. А Йордан – новозаветно служение в огнено кръщение.

И в тоз миг на съдбата Аз, Всемогъщ Бог Отца, в Троен Лик, чрез Сина и Дух Свети в единство, Троица над земната кора и над целокуп­ната всемирна творба, и над флора, фауна и човек на Земя, Цар над вси царе и над Царя на Нова Земя – небе, в тоя миг, чрез Висок вик на небесни приключващи съдби заповядвам на стража да запретне ръка­ви и в коритото ново на съдби, изработено от Петрови ръце, да пусне веч новото течение на бистрата струя в очистение на освещение. И като леговище на едно течение нек се потопи Богданината руба от Създание до Скончание и нек се очисти чрез туй новостроено корито в съдба, чрез Петрова ръка върху канара! И в тоя миг на съдбата свише в огнен плам от небесата, стражо с кана пълна в ръката, ти пусни стру­ята на светлината (водата)!

Благословена свише бъди, струйо на съдбата, като течение на Светлината и както се леят струите на водата, тъй изцелено бъди, корито и поеми пътя си на съдба и Богданината руба опери.

Благословена бъди ти сега, рубо на увенчание, чрез надеждата на съдбата седем пъти по седем свише от Небесата и в туй корито ново на новата струя на съдбата поеми си пътя на очистение на Земята и с лу­гата на тепавичаря ти се избели и по-бяла от сняг стани! Амин!

И в тоя миг на съдбата измита и изпрана бъди ти, рубо на невястата Христова, и очистена в новото течение на бистрата струя (Светлината) на съдбата в лугата тепавичарска завсегда и от днес бъди невестен висон очистен и измит! Бъди измита в новото корито на новата струя на Светлината. “Амин, алилуя” седем пъти по седем от Мен, Всемирен Вседържител и в ден на изцеление умивам и очиствам чрез новата струя на благодатта. И бъди ти руба на увенчание на невестина плеща. Амин!”

“Амин! Слава во вишних и хвала пеем ние, вси небесни множества в ден на съдба. С величие и Мощ се опра невестина руба.”

“Благословен бъди ти, воале триметров. Амин! Алилуя! И ти бъди воал на Светлина и чист в увенчание на съдба като път невестин до Трона на благодатта. И в тоя миг на съдбата благословен бъди и очистен свише ти, воале на невястата Моя и постлан бъди чрез струята на благодатта до Трона на съдбата, където ще се яви във възкръс­нали съдби в небесата. Амин!

Седем пъти по седем благословен бъди ти, път (воале) на святост и чистота невестин, до ден на Архангелска тръба и по теб нека мине и се яви пред Трона на благодатта. И в тоя миг на съдбата благословена бъди ти, рубо опрана и очистена на Богдана! Воале, пъте на увенчание, благословен бъди и се простри в новата струя и като Ангел четвър­ти на Земята обиколи цялата земна кора и пред Престола на благодатта яви се ти в пълна мяра на святост и чистота. Благословен бъди и издържи! Амин!”

“Пеем ний хвала, вси всемирни същества в приключваща съдба. Яви се струята чиста на мощната река чрез коритото издълбано в канара, на Петра съдба и висона бял на съдба Богданина на Земя, чрез Илия се опра и очисти и на новия гвоздей се окачи без бръчка и петно. Амин!”

“О, благословен бъди ти, гвоздейо нови на съдбата, който държиш . Везната! Благословен бъди свише от Мен, Вседържителя на всемирна съдба седем пъти по седем и издържи рубата невестина ти до окончание на съдби. И бъди гвоздей здраво закован с благодат, и в ден на Архангелска тръба отпусни я ти без бръчка и петно. Благословен бъди и изпълни волята Ми всемогъща, от Мен, Вседържителя на всемирна съдба.”

И в тоя миг на съдбата чрез олтара на всесъжения се излива пов­торение на силата мощна като сила на Богоявление.

“В утро ранно, ран Зефир, пея аз в съдба, увенчание мощно на Земя и изпращам Аз хвала кат омара бяла чрез олтара жив неръкотворен в гърди. Любими мой, днес повила съм плещи под висона бял на съдба с увенчание царско на Земя, венец нетлен краси ми глава, о, царица съм на царство във вечността. Птички мои, тревички, елате вие свидетели всички, че рано ощ в зора обвита съм аз в съдба – воала бял светостта и пред олтара неръкотворен на съдба изпращам свещена молба.

Поклон и хвала! Поклон и хвала! Поклон и хвала! О, царю Всевишни над вси Царе, над Царя мой съдба, над Ново Небе – Земя, покланям Ти се в хвала и изпращам Ти всесъжения от Земя. О, съдбо на съдбите, съдбо моя, ключа Давидов в брава постави и врата към сватба отвори. Младоженек се веч яви.

О, разумни мои Пет сетива, кат кадилници златни съхранили ра­зум в Светлина, сила мощна в съдба, елате в тоя миг чрез Силен вик в хвала, с пламтящи кадилници в гърди, елате вий в тоя миг на съдба да посрещнем Младоженека – навек моя съдба. Хвала! Хвала! Хвала чрез стража на съдбите вси, изпращам мощни ми хвали. Увенчана съм царкиня на нетленни съдби. Поклон! Поклон! Поклон! Всевишни, мощни Боже Мой, изпращам Ти хвала пред Трона велик на съдба!”

“Пеем ний в ухание в зора и в колесница мощна на съдба, о, но­сим се в омара от хвала. О, съдба ухаеща, ний цветя сред росните до­лини в царските пустини – висока канара, четири ъгъла, красим Земя… О, ний изпращаме Теб хвала. О, хвала! Поклон! Хвала! Яви се корито нова струя, нова Светлина пои ни корен в дълбина до ден на милост и да отлетим вси ухания кат хвала, кат невестини прикя пред Престола мощен на съдба в ден на Архангелска тръба!”

“О, олтаре на всесъжения, Небе теб сътвори, о, вий пламъци буйни на слънчеви лъчи, озарили сте сърдечни дълбини, о, днес хвала флорина приеми и чрез Йодай препаши й навек в съдба, ний флора сме, невестина прикя.”

“О, хвала! Хвала! Хвала” ний пеем сред изумрудени дъбрави в китните поля, лазурът небесен е просторът на мощност в съдба, кат фауна смела сме невестина прикя. Гнездата ни са в канарите, о, днес хвала, хвала, хвала. Чик… чирик… ний хвалим Твореца мощен на съдбите, че ни отреди местица в царската колесница кат прикя невес­тина за во век на Ново Небе – Земя!

“Хвала! Чик… чирик…” пеем ний в зора и пращаме хваление на съдба чрез олтара сърдечен в стражева гърда за милостта голяма, че яви се веч съдба, гвоздей забит и висонът окачен без бръчки и петна.

Блюк… блюк… блюк… в съдба ний, царство на благодатта, като войнство перкато на милостна съдба бродим в хвала и днес в съдба… блюк… блюк… блюк чрез олтара на всесъжения изпращаме благодарс­твена хвала, че мощност – сила сме сред нощта в победоносна съдба.

Поклон! Поклон! Поклон в съдба, единни сплотени в хвала изпращаме благодарствена хвала в лазурите ведри, в подножие на Трона велик на благодатта и отдаваме Му хвала – на Царя на вси царе и над Царя на Нова Земя – небе за милостта Му велика над собствената Му творба. Блюк… блюк… блюк…”

“И в тоя миг на съдбата, рабиньо Божия, чрез олтара неръкотворен в стражева гърда се прие благодарствена хвала за милостта голяма, мощно течение, струя на благодатта, която се яви кат течение, Вест на светлина и намира изцеление рубата на Божията Дан завсегда.

О, стражо на съдбата, приех ти жертвата на себеотрицание и употребих те на Земята кат олтар неръкотворен на хвала, и чрез теб минаха хвалите вси на изкупените съдби в единство завсегда. Слава…

Изпълнение имате на Пет сетива, които минаха огнено кръщение като сетива на Вест за днес и поднася им се удостоение. Сам, в повторение, Виночерпецът заема своята свещенодейна съдба с изкупителна кръвна цена, която до днес бе в ръката като символ. Но в приключващите се съдби сам свещеникът е с рубиновата цена в ръка като Вест свещенодейна на Земята в царска служба на изпълнение и приключва Плана за спасение. Амин!”

Днес бе извършено свидетелствено дяло на Земята, чрез страже­ва ръка бе опрана дреха на Богдана и бе забит нов гвоздей на стената, където бе окачена рубата без петно и бръчка. Изпирането се извърши в новото корито на Господа, приготвено от ръката на П. дърводелеца!

11.03.1959 г., сряда

долните гащи и чорапите, че умириса цялата света земя.

Това е откъс от важно свидетелствено служение. Според пророчеството в книгата Данаил в продължение на 35 години Бог изпраща последното, което иска да каже на човечеството. Това се случва в периода 1947 - 1982 г. В този период небесният съд функционира и взема своите решения във взаимодействие с представящи се от земята свидетелствени служения.
Знаеш ли какво символизира роклята на невястата? Коя е невястата? Какво означава изпирането й?
Но най-вече тук въпросъ те защо трябва да се пере? Кога се е изцапала? Не е без значение и твоята роля в това изцапване.