В ранна зора светят светилата небесни – стражи над Земя. Обсипан е лес с роса. Люлей се сърпът златен, пеят свещени звънци. Зорницата светла сноп сияещи лъчи сипе над кервана, стануващ край Йорданските води.

Будна годеница излива си дълбини в копнежи, жарки съдби:

”О, лебеде бели мой, величие сред езера, върби плачещи оглеждат се във вода, плаващи лилии бели над изумрудени салове, гъдулар им верен свирач, свидетел в ден и здрач. Лебедица Твоя – керванна съдба броди из пустинята жарка – Земя. Станува тя край реки и моря и простира крила към необятни небеса. Сърпът лунен се оглежда с рой светила, колесница в кортежа царски навек и Твоя съдба. О, корабе бели със златна мачта, знаме ти вееш на жарка съдба, на борда ти смели свила лястовица гнезда, нос ти, клюн щъркелов, цепи лазурна вода. Щъркелица поглежда светли небеса, под крила й лежи съдба, в пориви жарки възкръсва войска в походи смели – Ерусалимска стена. Сиона тлее с развети знамена.

О, ведри небосводи в лазурни съдби – опасана невяста, Земя, дъга над нея трепти, сред лехата росна брилянтът блести, от дъждеца росни капки светят. Девора керван води – кърмилница е на съдби! Израил манна събира за два дни, Аарон звънци звъни в свещена хвала Твоя! Гедеон момци води в поход победоносен. Навин ковчег носи в слава Твоя! Тръба свещена възпява победата Твоя. О, лъве смели, увенчан с коронна съдба, на върха Сион сияе Зорница на ранина. С глас си събуди лъвица в огнена съдба – олтар на могъща хвала. В нощ тъмна броди край свещена река Самуил и Илия – оглеждат се сенки в нощта. Тъмна нощ, отлита тъма. Плаха поглежда зора, под покривало омарино зърва тя лъча, ден светли, увенчаваща съдба в похода боен след зима зла. Пролет е, ще се яви наградата, стъбълце ще се подаде от земя, в нов живот възкръсва зрънце. Клас ще завърже в нивата Твоя под животворящи струи на свидетелствени съдби във векове, времена и дни!

О, лъве, увенчани в царска съдба, далеч отлетя време и времена! Увенчана аз бродя сама, корона ми златна краси ми глава. Рахил е безплодна, Лия я осмя. Анна бездетна, Фенина я презря. В химни Възпявам Твоите съдби, пред могъщия Трон свещен олтар гори в пламъци могъщи на хвали! Ден и нощ напяват те съдби да чуеш звънците на обеците мои, Ранна е зора. А аз все още бродя край Йорданската река. Керванът станува, камила тихо преживя. В огнище запалено огън буен гори, о, те са пламъци победни в моите гърди. Очи ми – реки Йордански, проточиха бразди, сред пясъчни пустини нов път се яви. Яхнала камила, Ревекини съдби, спомних си песен, възпях Ти съдби. О, сърпе лунен в нова съдба, свидетелство вековно над Земя, погледът ти е обърнат към небеса. Не чу ли песен свещена рано в зора да напяват звънци на отбрани стада? Не зърна ли роси брилянтни, кога нощ отлита, копнея да зърна огнена мощ, яхнал жребеца ощ. Олтар ми сърдечен в огнен плам гори, свято сияние кат ореол ме окръжи, одежда Ревекина плещи ми краси, обица златна на ухо ми виси. С печат съм в ръката, огнена съдба, о, ще си родя децата на любовта Твоя! В одежда бяла около мен цъфтят цветята. В пролет изумрудени талази се люшкат в слънчева позлата. Лилия бяла цъфна над блатата.

Възкръсна Земята. Лъч злат й препаса снагата. А над блатата щъркелите гонят ”врага на душата”. Съска змията, ехидна пълзи, но клюнът на щърка могъщи вси унищожи! Разцъфнали ухаят цветята, парад от пеперуди лети над лехата. Разцъфнала праскова сред лозе ухае, бадемът цъфти, бръмнала пчеличка ще ги опраши. Сърничка прибягва в борови гори, в зелена поляна елен малките следи. Сред попята ширни калина цъфти, венец от незабравки свиват младенци.

Бавно керванът вървеше. Сред пясъка жарък камилар камила държеше и на Ревека мълвеше:

”О, девойко млада с огнен плам в гърди, олтар златен четирирогов свети пред врати! Скинио неръкотворна в Ерусалимски съдби сред народи и племена, кърмачко на словесна кърма, майко на велика съдба!” Рано бе в зора. Пееха синовете Божии сред Земята и отронваха признателна хвала устата. Тогава аз зърнах Княза на Мира сред Всемира. Очи Му – лазури, извори Яковови два, пътни с брилянтна роса. И ронеше Той сълзи в зората над цъфнали лехи. И диреше си съдбата, на вечност жената, с покрова на любовта да я обгърне сред Земята!

Рано беше в зората. Пееше Зефира в ранината и ефирно галеше дълбината на разцъфнали цветя. На върха Сион лъвът Юдин ревеше и свиваше леговище за любимата Своя в небе! Войнство Си строява Ерусалимска стена украсява със стълбове и врати. Сиона пее на вечност хвала! Ориона отворил е към Трона врата! Гедеон си стяга войска, изпитана е тя, както куче лочи вода – белег е небесен на уста.

Навин ковчег носи пред израилева войска. Тръби свещени свирят хвала. И тогава, о аз чух огнени слова, обгърнати в пламъци на времена. Но не ми беше позволено да ги изявя. Защото в прегръдка Му пламенна бе тя. Царица, увенчана в Естирина съдба, накитена с одежди Ревекини, Ревекини злата. И Той под шатъра ще я въведе, както Съд велики Ева в Адама кат ребро скри.

”О, ден и нощ, сила Ми двойна Мощ над туй дете! С рожба негова в ръце. Днес съм натоварен с двойна съдба, толка златна завсегда. Ето Ми снага, ела и седни, ожидание вечно над теб се яви! Зефир ще повее, златният кордон със звънци ще запее пред Могъщия Трон! Тогаз ще ти се простре жезъл в Естирина съдба, а ти в одежда на пост и молба ще спасиш Юда от беда!

О, не скърби прекомерно, но върви! Ана Самуил роди, глас пред Трона за Израил повиши. С елей на помазание Цар постави! Свещеник и Съдия пред Небе устоя. А Рахил – Йосиф и Вениамин двоен дял сред Израиля яви! Затова простри покривалото си Ревекино пред очи – два брилянта на съдби. И пътувай ти над пясъчни пустини, огнени юзини, океани и моря са твоя съдба. днес две гърбици камила красят, Месецът в сила двойна свети! Люлка златна за теб от небе спусна, миг те дели, когато на пръста ти печат царски ще се яви, пръстенът царски над целокупни земни съдби! Тогава двамина, Ревеко, чрез сила двоя ще преплуваме с кораба златен от гофер на длъж и шир Земя. Сред угари черни вода ще изври, в пуста земя трева ще се раззелени. А на кораба знаме бойно на Правда ще развява Тронът!“

”О, щъркеле бели, с клюн и нога червени, ти крила простря над мен и погледът ми над теб вретище съзря, на крила ти – черно петно, капка от неправдата на Земя! О, махнете го, Съд велик отне грехът и вие със щъркелицата ще литнете волни с бели крила над пет континента (на) падналата в грях Земя, Вест на правда ще отнесете в златна съдба. Пръстен ви. златен на нога! Армия ви млада, строена лети, на кораба смели браздата следи:

Люлка златна, сърп лунен блести, в сила двойна на Юда повой ми е в ръка, толей ме рано в зора! Звънци ми свещени пеят хвала завсегда! Шия ми огърлие от бисер краси, корона ми брилянтна в сила свети!“

Ревека премина с камила пустинята зла. Зефир й нежно гали къдрици. Исак от хълма я зърна. Над Сиона грее звезда. Ефирно се вее покривало над Ревекина глава. Мигът е върховен сред Земя. Шатърът на Сара Ревека ще скрие, на ръка й златен пръстен блести. Окичена с огърлие й е снага, два кордона могъщи на гърда й светят. Девора, кърмилница в пътя я следва. Пейте ефирно Мои съдби! Звънете свещени звънци! Пред Трона летете Мои хвали! Мигът е върховен! Нар в лозето цъфти, бадемът райски се оплоди. Есен с плодове ще се яви в нарови струи, Земя ще заблести в скончаещи съдби преди зимни дни. Пее пустинята, пясъци жарки горят пред небесните врати. Авраамово обещание, дадено от Бога в Начинание, над Земя се яви! Рубинова струя, на изкуп цена, в чашата кристална с искри святи заблестя! Керванът могъщи в свята съдба премина на длъж и шир по Земя.

”О, пея аз, пустинята жарка – Земя, над мене огнен плам гори, песъчинки ми нежни позлати. Снага ми жарка премяна краси. Само “Петра” – лъчът му сияен в пътя ми свети. В нощ тъмна тръпка студена снага ми скова, в борбата вековна дано издържа! А в ден светъл лъч слънчев над мене гори, одежда ми златна в Авраамови съдби, песъчинки – мои верни сестри. Пея аз, велика по обещание съдба и чакам мига на върховна хвала! Не вейте над мене тайфуни, не се простирайте в нощ мрачна, урагани и вие, смерчови боздугани, песъчинки ми златни, съдби на обещание Авраамово, не разпилявайте коварно!

Днес в одежда свята пее съдба, Ревека и Девора газят ме с нога. Под стъпки им благословени извира вода, оазиси заледени, с палми украсени подкрепят пътуващата душа!

Мигът е върховен! Предстои съдба! Исак Ревека ще въведе под шатъра на Сара завсегда. Дарове могъщи красят й снага, девет дарби на Отца кичат я в съдба. Керванът пустинята зла премина, ето иде целта. От хълма Исак съзира своята съдба красна под покрова на Отца! Амин!“

Ревекина съдба в песен