В Късният дъжд Бог недвусмислено казва, че Кирил и Методий са българи. Можем да се доверим, защото Бог най-добре знае какви са.

380/2   10.06.1974 год.

Сред всички славянски народи се прие най-осезателно Бог и те изповядват вярата си в Христа и Духа Свети. И ето, великата цел Божия пада над двамата братя солунски – на Кирил и Методий българи, които биват омъдрени просветени свише от Дух Свети, богати на вяра в дълбина прозорливи, за да разберат своето призвание в мисия на един Велик Бог за просвещение на един цял народ, една нация и цяла славянска общност.

72/11    31.07.1982 год.

Българийо, Моя съдба! Левски – победата Моя, Кирил и Методи, Наума Ангеларий и Климент, това са Мои това са Мои, ти си Моя, на длан те начертах, на висота те възвисих, на пиадестал те поставих, навсякъде знамето ти развях и ти моя мила чрез верни синове и дъщери стигна върхове непостижими и знамето Ми развя, затуй Българийо Моя, Българийо, ти ще бъдеш педата новоизкупена земя. Макар и в чин на Давида, ти си Моята съдба, тебе употребих за таз най-велика съдба, когато след хиляда години нова земя, нова планета, нова България, цяла планета, наново Рила ще се назове, наново Пирин ще се яви и навеки целокупно изкупление ще поведе към победите свои на мир, правда и свобода, без смърт, болка и лъжа. Амин. Сянко Моя ти отлетя невярна, невярна, но България остана Ми чрез верни синове и дъщери вярна, вярна.

124/4 31.12.1079 год.

Но тя преуспява озарена от буквите на Кирила и Методи, защото България е и славянска страна и за нея Кирил и Методи са всичко, те са нейните учители, просветители, а Левски е един апостол и светец. По време на Съда велики в небето чух Гласа да зове Левски и да го строява в 144000 наедно с Кирила и Методия, Паисий най-ярките светли звезди за независимост и свобода като личност държава славянска – България, майка тяхна и наша и още много, много са в същите редове. Пламнах в любов неизказана, тя България стана всичко за мен чуствах се горда, горда, че съм българка, макар че не познавам това чувство на гордостта. За всичко туй ний стояхме в непрестанен верижен пост без храна в молитва непрестанна, троен страж пред Бога за преуспяване на България и дялото ядрото църковно сред нея.
 

•