Пророкът потвърждава: ново небе и Нова земя – победата небесна; и вижда приложението на Новата Земя под Ново Небе. Над новото ядро – Земя се явява Новият Ерусалим, уподобен на невяста, приготвена за жениха свой. Това са новите съдебно уредени съдби на Господа Исуса Христа, Който слиза над новото ядро земно – Нова звезда под Новото Небе – Светлината и пророка. И пророкът чува Глас да продължава да говори, че скинията Божия е с човеците. А тя е сам Христа като скиния неръкотворна. Бог Отец, седящ на Престола, е направил всичко ново! И потвърждава какао е направил.
И идва потвърждение, че Бог приключи с делата Си и ще награди всякой послушен и вярващ в тез думи истинни. И че Бог е първият и последният – Алфа и Омега, начало и конец. И идва великото Божие обещание: „Който побеждава, ще наследи всичко, и ще му бъде Бог, а той син”.
Стих втори: Пророкът вижда святия град – Новия Ерусалим който слиза над Нова планета Земя из Небето от Бога като невяста, приготвена за жениха си, украсена. Какао всъщност е Новият Ерусалим? Реален град ли е, че е украсен като невяста? Невястата е Църквата Христова, а Църквата е целокупното изкупление от спасяеми души! Тя е жива и движима. Кой и как я движи?
Обяснението е следното: Жената сочи на Земята и на Църквата. Но тя е жива и движима от своето живо туптящо сърце – следователно и Църквата има свое сърце, както и Земята има свое ядро земно. Имаше служение свидетелствено пред Съд небесен за планета Земя с нейното ядро, което е скрито под мантията земна – то е живо, с енергия и движи Земята. На това ядро се решаваха съдебно съдбите! В това служение Църквата застана пред Съда небесен чрез своето духовно сърце, което бе живо представено от живи съсъди в употребление. Това духовно сърце изпълняваше функция на двигател, ръководещ църковните съдби. В изпълнение на Съдебния процес за планета Земя, представена от църковното ядро – сърце, се яви в служение чрез люде в чинове небесни, представени пред Съда велик. Това бе дяло велико в чин „Ангел четвърти” единен с Гласа небесен, който изпълняваше ръководна роля, движеше Църквата в нейния духовен развой.
В Седемте периода на нейното развитие Църквата все е ръководена от Ангел – ръководство. Но в Скончание ръководството се сформира в чин „Ангел четвърти”, единен с Гласа и той е в чина „Свещен” на Христа. Съсъдите, които са употребявани в ръководни съдби и чинове Христови, те са, които влизат в числото на Личната гвардия на Исуса Христа. През изтеклите църковни периоди те не са били строени, но в дните на Съда велик те се строяват под съдебния Глас на дух Святи като Лична гвардия на Христа и влизат в числото на сто четиридесет и четири хиляди, включващи спящи и настоящи живи, по решени съдби от Съда велик и се приготвят за употребление в скончаещите земни съдби.
Те представят реално ядрото – сърцето духовно на Църквата Христова и чрез Гласа съдебен на дух Святи се оповестяват в чин „Борец пети”. Те се явяват в чин „Ядро“ – сърце, невяста Христова! А невястата има своя Жених – Христа Исуса, затова те са с Него и Го следват където и да отиде (Откр., четиринадесета гл.). Те са единни с Христа и Го окръжават като сградена стена. Христа е Новият Ерусалим, а те са стената Сионова, сградена на основите новоерни апостолски, Затова апостол Йоан вижда реално Христа в чин „Нов Ерусалим”, окръжен с Войнството Си – Сионовата дъщеря, Сионовите новосградени стени, които си приеха новите постове – чинове съдебни, съдии при Втория съд в Небето. Те единни с Вожда си Христа ще потвърдят присъдите на осъдените! И този Съд се изпълнява през Хилядагодишното царство на мира в дворите на Отца (още на Земя!). Затова пророк Йоан не вижда буквално новия град – той вижда Христа в новия Си чин „Цар и Господар”, окръжен от Личното Си войнство, които са Негова лична охрана. Те са били в Негови чинове долу на Земята и са воювали за правда и свобода вечна. Затова и Апостолът ви»ща Христа в чин „Нов Ерусалим”, а Войнството Му в чин „Сионови стени” го огражда. От святото присъствие на Христа всичко старо, осъдено побягва – умира от дъха Му или от огъня на силата и мощта Негови, от Словото Му и се явява новата съдба на ядрото земно, над което Христа слиза като Победител, Цар и Господар, за да царува с всички изкупени земни съдби. Но Христа и Войнството Му лично представят Църквата, Новия град Ерусалим, който слиза от Бога – от Небето.
Третият стих иде да потвърди това явление: „И чух силен Глас от Престола, Който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците. Той ще обитава с тях, те ще бъдат Негови люде, а сам Бог – техен Бог ще бъде с тях.” Словото е в потвърждение, че скинията Божия е сам Господ Исус Христос. Той ще бъде с тях, ще обитава с тях!
Стих четвърти – тук става дума за новоизкупените човеци! „Защото Той ще обърше всяка сълза от очите им! И смърт не ще има вече, нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка! Първото премина!” (Кое премина – старото – осъденото!)
Стих пети открива новото!
Стих шести: „И рече ми: Сбъднаха се! Аз съм Алфа и Омега, начало и край. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота!“
Стих седми подкрепя реченото дотук. Който воюва със злото и победи, той ще наследи всичките обещания на вечността. Става ясно, че това наследие ще се приеме горе в Небето. Но наградите се раздават още на Земята, по време на Съда велик, който взема решения горе в Небето! Амин!
Стих осми ни разкрива кои са осъдените. И какви са били делата им, че приемат осъждение за награда. Те не ще се върнат и видят никога Небето, защото през дните на Земята са воювали в полза на злото и са вършили волята на Сатана.
Стих осми говори за осъждението! А Пророкът бива посветен от Ангелите на язвите седем, които ще се изливат след Съда велик, преди грабването на Църквата.
Но най-великата Истина в потвърждение е, че Съдът небесен е минал предварително, още преди грабването на Църквата – по време на язвите тя е още на Земята. И пророкът вижда: показано му бе осъждението на осъдените съдби, което чрез седем чаши, седем язви ще се излее на Земята. И невястата, жената на Агнето – всъщност Новият Ерусалим и неговата стена имаше Славата Божия и светлостта като скъпоценен камък. Канарата е сам вторият Образ в изявление на Бога (като Господ Исус Христос, уподобен на камък яспис – кристал).
Стих девети ни докладва, че седемте ангела, които са служебни, небесни Войнства, са подкрепяли Ангела – ръководство на Църквата през всичките й периоди на развитие. Те взаимно са изживявали радости в победи и скръб, поражения и са били свидетели пред Съда небесен на съдбите църковни. На тях са поверени седемте чаши от Седемте църкoвни периода, пълни с неправдите на Сатана – световни и духовни, които е вършил в периодите църковни поотделно. Един от тях казва на пророка: „дойди! Ще ти покажа невястата – жената на Агнето”, а ние знаем вече коя е тя!
Стих десети: „И отведе ме чрез Духа на една голяма висока планина, и показа ми святия град Ерусалим, който слизаше от Небето, от Бога. ” Словото потвърждава, че няма човек, нито земна сила, които да разгадаят Божиите тайни, освен чрез Духа Божий. И не всеки обрязан в Духа Святи, в чин „Духовен юдеин”, но само тоз, над когото е благоволил Бог и му е разкрил Своите духовни тайни и то всяка, когато е било времето й да се изпълни. Ангелът посочва жената невястата на Агнето. Коя е тя и кой е градът Ерусалим, който слиза от Небето от Бога? Словото ни разкрива тайната духовна. Вторият стих в двадесет и първа глава на Откровение ни изяснява този въпрос. Градът Нов Ерусалим е сам Господ Исус Христос, а невястата – ядрото, сърцето, Църквата Негова.
Стих единадесети ни дава яснота от какъв материал е сграден градът: камъкът кристал сочи на скъпоценния кристал – сам Господ Исус Христос.
Стих дванадесети: Явява се стената и се дават размерите й – с дванадесетте порти на имената на дванадесетте племена, че те са сто четиридесет и четири хиляди запечатани, според Откровение 7:4 и Откровение четиринадесета гл., Гвардията лична на Бога.
Стих дванадесети ни дава измеренията на града Ерусалим и открива основанията му: като основи на стената, която има дванадесет порти и на портите – дванадесет ангели и надпис с имената на дванадесетте племена израилеви. Дванадесетте ангели са пак служебни духове – ангели, които са ръководили дванадесетте духовни племена, дванадесетте апостоли Христови. Но в дните на Съда небесен чрез Гласа съдебен на Духа Святи ръководят дванадесетте живи представители на дванадесетте духовни племена на Духовния съдебен трети Израил. Дванадесетте живи представители са въведени от Вожда им Христа пред Съда велик и всеки е представил племе духовно на Третия Израил, и като жив съсъд е приел решените съдби на племето, което представя пред Съда велик. А тез решени съдби са решения на Съда велик, подкрепени долу на Земя със свидетелствени служения земни, включени във Вестта съдебна като Църковно знаме! Духовните племена са събрани от всички народи и племена от езици и колена и всички са новозаветни съдби. След отхвърляне на Старозаветния Израил, те са новият Духовен Израил чрез вяра в Господа Исуса Христа. Те са, които се вграждат горе в Небето чрез Съда велик, по съдби решени от Съда. А в Скончание само чрез дванадесетте живи представители на племената Съдът решава съдбите им и ги натоваря на живите като съдебно решени оправдателни съдби чрез ходатайството на Ходатая – Христа Исуса.
Стих тринадесети сочи кои са четирите краища земни, където са поставени портите и това реално документира, че строежът на града има всемирен характер, от всички краища земни и на всяка жива твар има отворена врата.
Стих тринадесети сочи, че четирите краища земни имат входове – порти. Стените Ерусалимски имат дванадесет основания на дванадесетте апостоли. Това означава, че дванадесетте духовни племена са вградени в стената. Всяка порта води вътре в града. Дванадесетте апостоли посочиха, че стените, окръжили Новия Ерусалим, са великото дяло на новия завет, с положени основи на градеж стенен около Ерусалима. Стените Ерусалимски са дяло апостолско и апостолите Христови положиха основите на Новозаветната Църква Христова. Ангелът, който говори с пророка, държи златна тръст – мярка, за да измери града, който е равен на хиляди стадии дължина, ширина и височина – сто четиридесет и четири хиляди стадии; и измери стените му – сто четиридесет и четири лакти – мярка на човек, употребена от Ангела. Тук е посочено великото дяло на изпълнени съдби от Съда велик, според малкото възкресение на великото строение на Личната гвардия Христова, употребена в строежа и застроена във великата Божия съдба чрез това новозаветно дяло и особено дялото на Съда велик. Потвърждава се, че Личната гвардия на Христа е сто четиридесет и четири хиляди и се изгражда само от новозаветен строеж. Основите са положени от апостолите Христови като новозаветно дяло в чин „Сионова стена“ оградила Ерусалима нови с дванадесетте порти, през които минават дванадесетте духовни племена! А вътре – скинията е сам Христа! Новият Ерусалим е Христа, обиколен от стените Сионови – Личната Христова гвардия, амин, в чинове небесни като скъпоценни камъни! Нагръдникът всъщност сочеше на Първосвещеника Христа с дванадесетте скъпоценни камъка, които са Личната гвардия Христова, окръжила Го като Нов Ерусалим – от злато! Христа е сравнен със злато – града Ерусалим!
Стих четиринадесети – основите на стената са от дванадесет основни камъка и сочат на имената на дванадесетте апостоли Христови. Това Слово ясно ни помага да разумеем, че основоположители или начални, вградени в стената – във Войнството Христово са дванадесетте апостоли, което ни уверява, че строежът на Личната гвардия Христова е новоерно дяло с начало от апостолите Христови. Те бяха и основните камъни на църковните основи новозаветни на олтарно храмово служение, което е новозаветен строеж.
Стих петнадесети ни дава Светлина кой е строителят и кой има правомера в ръка, кой движи дялото новозаветно в Съдебно време? Кой има мярката – везната в ръка, за да постави основите на града, портите и стените. Това Слово ни уверява и потвърждава, че само Съдът велик има правомера – Везна съдебна за измерване и строяване на войнствените и изкупващи се съдби земни. И само Съдът дава права мярка, която излезе квадрат (Четвърти ангел). А градът е сам Христа.
Стих седемнадесети: „И измери стената му, която излезе сто четиридесет и четири лакти. А това беше човешка мярка, употребена от Ангела.“ Става дума за стената, която огражда Ерусалима нови. А мярката й е сто четиридесет и четири лакти – това е човешка мярка. Защото не е възможно човек да отмери сто четиридесет и четири хиляди (нулите са скрити, които сочат на хилядите от сто четиридесет и четири). Това е тайната на Бога за строежа на Личното войнство на Христа, скрита от човешкия ум, докато се яви Съдът и разкрие и реализира великата тайна на Бога за войнствения Христов отряд, с който Христа е воювал в Новоерната същина. Те са строени стени с новозаветни основи, апостолски, в свещени служения олтарни. Това е ядрото храмово – църковно, с положени апостолски основи, които са първите строителни камъни в строението на Новозаветната Църква Христова. Те са и стените Сионови, обкръжили Новия град Ерусалим – Христа, Личната Му гвардия, окръжила Христа като бойна стена. И истината за тази стена изяви нам Дух Святи чрез Гласа Си съдебен.
Стих осемнадесети потвърждава високата стойност на материала, т.е. съсъдите, от които е сградена стената (яспис). А новият град – сам Христа е от чисто злато.
Стихове деветнадесети и двадесети ни разкриват голямата ценност на дванадесетте камъка. Основните камъни на стените са апостолите Христови и те са най-ценната украса на стените. Тук Словото ни разкрива тайната на служението на Личното войнство Христово, че то е сградено на апостолското учение и всяко отклонение е измама на врага в дялото на строежа, и такива съсъди, ако и да са били в ръководни служби сред Новозаветната Църква в седемте й периода на развитие, те не се включват в строежа на стената, те нямат дял със сто четиридесет и четири хиляди – Лично войнство на Христа. Във времето на Съда небесен съдбите на дванадесетте апостоли бяха представени от дванадесет живи представители на племената. Но сега имат още дванадесет като допълнителна украса към основните дванадесет. А къде ги намираме тез дванадесет скъпоценни камъка, за да бъдат украса на основните дванадесет? Те са украсата на нагръдника на първосвещената одежда на Първосвещеника. Те са Урим и Тумим – сенки, сочещи на Новоерни същини. А в дните на Съда велик те бяха живият нагръдник, строен от дванадесет живи реални гвардейци Христови – те именно са таз допълнителна украса (19-ти ст.) над основните камъни (апостолски основания). Те всъщност представяха дялото на Ангела четвърти в чина Му „Малкото духовно Даниилово възкресение”.
А Урима и Тумима – Светлина в Правда и Съд сочи на Гласа съдебен на Дух Святи, Който е сред Ангела и Го пряко ръководи в Правда. А те са истинни представители на дванадесетте основни камъка, на дванадесетте духовни племена. Първият е яспис – това са ония съсъди, които са в Първото време апостолите, съградили основите – първото племе. Последният камък беше аметист, сочещ на свещения чин, който има дялото на Ангела четвърти, единен с Гласа – Урим и Тумим. Изобщо целокупното дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен на Святия Дух, е в жив чин „Урим и Тумим” – то е Частичното малко духовно възкресение Даниилово и е дяло на Съда велик, а сред него е Гласът съдебен на Святия Дух в чин „Урим и Тумим” – Бореца пети!
Стих двадесети потвърждава стените и нагръдника на първосвещеника и че те носят скъпоценни чинове на Небето! И че самият Христа – Новият Ерусалим сред него е скинията и служебните чинове на великото свещено дяло на Бога живаго, Вседържителя! Стих 21 и 22 потвърждават, че самият храм е Господ Бог Вседържител и Агнето свещеният чин Божий като Агне пасхално.
Стих двадесет и първи: „И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера“
Стих двадесет и втори: „И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщи и Агнето”. Словото е в потвърждение на Светлината, че сам господ Бог е скиния неръкотворна, храм на Святия Божий Дух и че са единни с Бога Отца и с дялото Си в победата земна.
„И градът нямаше нужда от Слънце, нито от Луна, за да го осветява, защото Божията слава го осветяваше и Неговото Светило е Агнето.’
Защо градът нямаше нужда от Слънце? О, те, изкупените, са вече на Небето, Слънцето е свидетелство за животворната Христова Светлина, а Той вече е сам сред тях. Слънцето е жизнената мощ над планета Земя и то движи живота земен в неговия развой на трите пояса земни! А там горе, в небесните селения, е самият източник на духовна сила и Светлина – сам Христа. А защо не е нужна и Луна? Словото ни отговаря: Защото там нощ няма. Луната символично сочи на чина „Съдебен пророчески“ сред Земята, който като Луна се осенява от Слънцето, сочещо на Христа. Докато Христа е воювал на Земя чрез Своето Войнство – Земя, където е духовната нощ, тогава е била необходима Луната – пророкът, чрез когото сам Вождът е осветявал пътя – ръководил е дялото чрез Гласа пророчески. А след грабването горе в Небето вече всичко е ясно, светло, целият Спасителен план е в своя завършек и не е необходимо Пророческо слово, защото няма вече заблуди, няма вече зло, с което да се бори Църквата Христова.
Стих 23 показва още чина на Христа в жизненото Слънце, сочещо на чина Христов със светлината. Нощ няма, Луна няма – това сочи на чина на пророка – чин „Луна”. Грях няма да има, ни смърт, ни плач! Всичко е минало, спасено и изкупено! В заключение: нищо нечисто не ще има там! Само записаните в Книгата на живота на Агнето! А сам животът е Агнето – Господа Исуса Христа! Амин!
Стих 24 показва бъдещия вечен живот на Светлината. И царете земни ще си носят благата. Мир ще царува в Небесата.
Стих двадесет и четири: „И народите ще ходят в Неговата Светлина, земните царе, наследници на всичките Божии обещания, ще принасят своите безчетни благодарствени хвали“ (славни неща).
Стих двадесет и пети: „Портите Му не ще се затварят деня.” Изявява състоянието на народите, които ще ходят по Христовата Светлина и ще принасят плодове от добри дела.
Стих двадесет и шести и стих двадесет и седми посочват, че само очистените и оправдани чрез вяра в Христа ще влязат там – в Новия град Ерусалим. И това са тия, които са воювали със злото на Земя за победата Христова и имената им са записани в Книгата Агнева на живота (тези, за които е платил сам Спасителят Христа). Амин!
Забележка: В Евангелие на Йоана двадесет и първа глава, стих 22 е казано от Исуса за Йоана – апостол и пророк Христов: „Ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е?“ Какво всъщност е искал да каже Спасителят? Явно е, че Той е намеквал пред Своите ученици за съдбата и служението на Своя любим ученик на Земята. Той ясно е посочил дялото на пророческата книга Откровение, дадено в пророчество на Йоана в последните дни на неговия живот в заточение на остров Патмос. С това Слово Спасителят обръща внимание на следващите апостолския път поколения, че след изпълнение на Откровението Йоаново, дадено на Йоана, следва Неговото реално идване в слава.
То, Словото Божие, е живо и живее до деня на Архангелската тръба и ще продължи ще се върне там, откъдето изхожда – при Бога, откъдето е идвала Светлината и е водила в изкупление по пътя на спасение човешката душа. Амин!
О, слава и почит, величие и хвала да е на Бога Отца, Сина и Дух Святи! Покланям се аз, нищожен страж и аз, свидетелят на великите Божии слова в изявления съдебни пред Трона Всемогъщи, единни с победите, Боже, Твои вси над планета Земя! Отдаваме Ти слава, поклон и хвала и с вяра жива в гърда ожидаме деня на своето изкупление за Новата Земя! Амин!
01.01.1980 година.
Дадените няколко реда в разяснение Откровение на Йоана нямат за цел да дадат пълно тълкувание на Словото в Откровение. Те са само бегъл поглед през погледа на Дух Святи в съсъда Му жив в разяснение и сравнение, но свидетелствените служения, изтеглили съдебните решения, ще дадат пълно общо земно озарение за великите съдебни изпълнения на Съда велик, които се покриват напълно със Словото Божие от Откровение 20-та, 21-ва глави.
