”В този миг на съдбата Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, зова, зова Съда велик, Вселена, Всемир, Небе, Земя!

”Амин” кажете вси! ”Амин” кажи, Небе! Амин! Амин! ”Амин” кажи, Земя! Амин! Амин! А сега, Съде велик, велика съдба, Ти, Който над новата планета внедри педя празнуваща, поднесена чрез България, държава втора на същина! Ти й реши съдби! Ти ги одобри и приеми чадата днес пред вси с висшегласие! Приемете я чрез София – Нов Ерусалим!

”Амин” седем пъти по седем каза Съдът! ”Амин” – Вселена, Всемир! ”Амин” каза Земя чрез стражите Сионови!

О, благословени свише бъдете, внедрени и с решени съдби България, славянските ти съдби чрез градове и възвишения, чрез синове и дъщери! Амин! Преблагословени бъдете и в пътеките Ми най-святи със святост и чистота се обходете. Амин! Българийо, зеницо Моя, сред нея е Същината – на Ерусалима нови съдбата, чрез София – Нов Ерусалим и Копривщица – свещените съдби Сионови царски завсегда! Амин!“.

”Пейте, небесни пещи! Хвалете Твореца си всесилен! Свирете тръби, лири и арфи в ръцете на вси! А ти, Зефире, повей и литни, листи й сърдечни на България, чрез върховете й вечни, листи на бор и елха докосни! Нек се чуе песента на брезата бяла и калина румена, обрасли възвишението в Сионови съдби! О, пламни, факло Сионова, в сияйна Светлина докосната от Зефира нежен – Дух Света! Пламни, олтаре Свещени, в служение свещено придружили приноса ухаещи съдби! Нека литне за България розата райска в ухание, нек литнат вси съдби от полите на Земята, от пет континента земни ухание от вси цветя за църквата сред България и над пет континента земни църквата, в единни съдби в одеждите неизменни на Земята нова с уредена съдба за во век веков и завсегда!

О, елате, ухания свежи, носени ефирно на Зефирови крила! Съде велик, Вселено, Всемире, насладете се вси от Земя, че днес в победа на Асамблея втора България наново се изяви и дъщерята й – вярна Църква Моя в стражеви съдби в този миг Ми принесоха хвали! Ухание приемете и се насладете! И великото дяло на спасение, възстановено от нас и от Мен, благословено да бъде навек! Амин! Елате, вий, деви красни, от четири краища земни, под кулата на камбанарията и единни, чрез представените ви страни, надайте камбанен звън вси! И като деца с чисти сърца вас днес употребявам в чин ”Деви красни” и ви натоварвам да оповестите камбанния звън ”Знаме на мира“ над цялата Земя! О, сведете глава и преблагословени бъдете сред България и запомнете, че чрез нея се нададе Силният съдебен вик! Силният съдебен вик пред целия Вселенен, Всемирен Лик!“

О, пееше зората рано в зори и летяха ятата на ангели и птици над България със светъл лик, и чу се глас на звън велик от камбанарията, строена пред Вселенния Лик! И сляха се звуци кристални – Небе и Земя и вееха се знамена във велики тържества сред Земята в победа славна, славни съдби! И спуснаха се в омара бяла воали и обгръщаха Земя като воалите на Естир в сватбени съдби – Църквата Моя, обвита във воалите бели на Правдата Христова!

”О, Рило и Пирине, яхнали конче бяло – Правда Моя, мрамор бели, пречупил лъчите светли, окръжили стражите свои! Бликна Бъндерица и се сля със шума на Илийна, и запяха песента на вековете, която са пели върховете, обрасли с багрите зелени! И полите им, извезани с багрени цветя! Пей, Бъндерицо, пей, Илийно, ръце двамина си подали, пред небето синьо величали и в привети велики на велики съдби подслон са дали! Пейте! Пейте! Днес Небе ви помена, Руен и Гълъбец и Богдан получиха венец лучезарен, над Сиона легендарен постави се съдба, за во век веков внедрени над Новата планета Земя в чин ”Рила” завсегда! А той, Пирин – навек Негова съдба! Амин!…                                                                  

16.08.1981 г.