Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
За този блог
Автор: diven
Категория: Технологии
Прочетен: 513985
Постинги: 120
Коментари: 598
Гласове: 280
Постинг
13.12.2020 11:59 - За мисленето и егото
Автор: diven Категория: Технологии   
Прочетен: 682 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 За мисленето и егото

Мисленето е процес на само развиващ се алгоритъм преминаващ през умът ни, в който участват:

v  Тяло – материален носител, съчетание на енергия (аура) и материя (ген), имащо изисквания, потребности за оцеляване;

v  Съзнание (информация от сетивата, видим свят, реалност);

v  Подсъзнание (информация от невидим свят Дух-Душа, Духовност);

v  Външна среда за проява на "форми" и вътрешна, осмисляща проявата им – мисъл (мозък-ум);

v  Материален свят – обобщена проява на нашите мисъл-форми, реалност. "Противоположностите се привличат";

v  Духовен свят – обобщена информация създаваща алгоритъма, карма-съдба. "Тези които си приличат, се привличат";

v  Любов – всепроникващо високочестотно трептене. Лечение на невежеството ни. Само когато сме в резонанс с нея сме щастливи. "Всичко е Любов!

Проявата му е само развиваща форма на Живот!

Алгоритъмът е с отворен код. Ние можем да му влияем осъзнавайки съставящите го, а  отношението ни към тях пък определя и честотната ни характеристика и съобразно нея ние се озоваваме в съответно изживяване в Живота - съдба.

"Всичко е вибрации".

Не осъзнаването на алгоритъмът карма-съдба, обърква основния алгоритъм, нещо като вирус и създава собствен свят реалност в който, то е "алгоритъма". Ето защо някой го наричат его и признават "заслугите" му и се идентифицират с него, резонирайки с него.

Но алгоритъма има и коригиращи способности, които отстраняват грешките чрез изживяване, но като страдание. Егото страда, а когато си в Любовта, не!

Ето защо разпознаването на егото в изобилието на Любовта е едно пътуване към щастието!

Ние сме алгоритъма!

Истината е Една и нашият алгоритъм е да се движим към нея. Но се явяват идеи за истина съдържащи се в Истината и прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "по-голяма" истина. Някои казват на това заблуда, илюзия, лъжа. За мен е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (аз съм в резонанс с височестотното и поле), ми помага да се ориентирам правилно, защото ме отваря за напътствения шепот на Душата ми, идващ от Духа.

Уникален вирус, его-ум пренебрегва напътствения шепот на Душата ми, идващ от Духа! Успява да ни изолира и от Любовта, вкарвайки претенции породени от неговото право. Изпълва ни с неспирен монолог за нашето-своето величие и как не сме признати и колко сме онеправдани… за да нямаме време да осъзнаем илюзията му.

Душата ни е пленница смирена на неговата изкуствена реалност.

Аз съм "човек, звучи гордо"! Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме и саморазпознаваме като индивидуалност - его. То ни внушава и усещането за горди човешки същества рожба на случайността, поражда чувства и емоции и прикрива невежеството ни! Издига ни на пиедестал, придава ни идентичност и значимост и ние се вживяваме в ролята си на творци и създаваме изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на умът - его. То ни пречи да разбираме другите (огледалата), а от там и себе си, лишава ни от възможността да осъзнаем и проявим своята същност.

Стремим се да опознаем светът - Животът! Осъзнаваме съвършенството му, както и своето и не разбираме защо съществува "гадостта"? Его-то , захласнато по собственото си величие ни пречи да осъзнаем, че носим "гадостите" в себе си и затова сме тук, на Земята - майка (само тя приема недостатъците на децата си).

Смисъла на Живота ни е да изчистим гадостите си от Душите си!

Съвършенството на Живота е, че ни осигурява съвършена реалност, един театър на маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от нашите гадости…

Маски, прикриващи нашата гадост и огледала (приятели и врагове) показващи ни я.

Маски, правещи ни "по-добри" – его и пак огледала показващи гадостта ни.

Егото ни идеализира и ни пречи да се "видим" в лошотията на другите

Ние не можем да променим реалността, защото тя ни променя! Но научавайки уроците си и тя се променя, като ни поднася следващите. Тя проявява нашата гадост, за да я видим, разпознаем и осъзнаем и когато ние се променим, се променя, поднасяйки следващият ни урок!

"Промени себе си, за да промениш света"

Нашата "гадост" влиза в резонанс с "гадостта" на хората с които общуваме и усилена двойно пробива всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика.) и в зависимост от нашата осъзнатост ние се разпознаваме в "огледалото", тоест другият или го отричаме, омаловажавайки неговото дело.

Умът-его изнася и Бога извън нас (религия) и служейки Му, се самоочерня и поражда "духовност" стигаща и до фанатизъм.

Възприемаме и оформяме мисли съобразно "его-то" си и усложняваме живота си слушайки го и единствено то е доволно. Изразяваме учудване, защо се говори за его-то ни, а не за същността на мислите. Имаме възможност да разберем, че в състоянието на его излъчването се задейства защитна реакция от страна на его-то на приемащия, при което елемента на значимост на казаното се елиминира. Този процес е обратим и се поражда спор между еготата без да се интересуват от истината.

Аз съм бог, е грешно тълкуване на "Бог е в мен и аз в него". Проявява се Его-то (индивидуалност), засенчващо даже и любовта човешка. Осъзнаването, че "Всичко е Любов", елиминира неговото влияние. Човек започва да се разпознава и като Творение.

Представете си, че сте божествени. Его-то  ни е вече ненужно. А сега, че сме в началото на пътя. То ли ни е необходимо? Защо не го разпознаем, като вирус в алгоритъма и да го изчистим? Без него можем ли да бъдем Божествени? Разбира се! Та ние сме съвършени даже и с его.

Създателя е създал съвършен механизъм, човека. Създал го е да се пресъздава чрез него.

Ние сме творения! Учим се да разбираме знанието идващо от вътре чрез Душата ни, тоест, да се вслушва в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност – Дух - Душа. Откриваме, че живеем в естествена реалност, като я проявяваме проявявайки се. Същността на Душите ни е енергийна и е в единение с Високочестотното поле на Любовта чрез Духа! Даже и да не осъзнаваме този процес, ние сме в него. Той е даденост, която интерпретираме осъзнавайки се. Ние резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни.

Съществува закон за всемирната гадост: Тя трябва да се изживее в Любов!

Откривайки Любовта, Его-то  умира! Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство за излизане от влиянието на Его-то , защото, то създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Дух - Душа, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт. Изпитваме "натиск" да Я изразим и ако не правим това се разболяваме. Време е творението да започне да проявява Твореца си.

Аз съм творение, което все още се проявява и като човек! Аз съм Бог!

Започвам да се разпознавам като творение, за да проявя Душата си!

Аз съм творение проявяващо Любовта на Твореца, проявявайки се!

Особености:

Всички са прави! Но човек не осъзнавайки тази възможност се индивидуализира и се ограничава до своето его.

Его-то  ни дава идентичност и ни лишава от възможността да проявим своята същност.

Его-то  ни "разболява", за да се "хвалим" със страданията си., а лекарите не могат да установят диагноза.

Вероятността негативното мислене да се окаже право е по-голяма и затова егото ни превръща в недоволни мърморковци.

В началото на секса има его., а накрая него го няма.

Его - То не лъже, но придава излишна значимост на вече ненужното от действителността за твоето развитие.

Его-то е като бръшляна. Пълзи по дървото и хранейки се от Любовта му е "вечно" зелено.

Ако си в Любовта не страдаш, но няма и его! Има ли го не си в Любовта и страдаш. Морала се формира от его-то, за да бъде винаги право изграждайки ни като морални "личности".

Его-то на мъжът превръща жената в домакиня и курва, а его-то на жената обезличава мъжа. Борба на фона на Любовта.

Прав и щастлив, две несъвместими чувства. Първото, породено от его-то, а другото от Душата!

Всички са прави! Но човек не осъзнавайки тази възможност се индивидуализира и се ограничава до своето его.

Его-то  ни дава идентичност и ни лишава от възможността да проявим своята същност.

Его-то е обобщен образ, винаги проявяващо противоречиви човешки качества, за да  може да омаловажи подобните му с една единствена цел, да бъде право.  Така то пречи на проявата на Душата (нашата същност) и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща и създаваща модели на реалността. Его-то не може да "умре", то е "илюзия", но човек може да осъзнае този факт, да се откаже от това си демонстративно състояние и тогава нашата същност – Душа чакаща кротко да се прояви и ще разкрие нашият потенциал.

Его-то властва и изисква да бъде обичано, а Всичко е Любов!

За материалистите, Бог няма! За идеалистите, Бог е Всичко! Факт е, че съществуват и двете идеологии, но във вечен спор. Материалистите виждат формата (видимото), а не виждат съдържанието и считат видяното за факт - знание. Идеалистите осъзнават съдържанието (невидимото) и омаловажават формата и считат невидимото за истина - вяра. Ето защо понятието Бог е "нищо" и "всичко"! Нищо, защото е невидимо за сетивата ни и всичко, когато се осъзнае от умът ни (мозъка ни е сетиво). Кой е Умът? Не го разпознаваме, защото неговата функция е събирателна - алгоритъм. Той, черпейки информация от две противоположни наши прояви, съзнание и подсъзнание и съобразно моментната ни "предопределеност" взима решение. Моментната ни "предопределеност" пък се задвижва от друг алгоритъм карма-съдба. Карма – връзка със Цялото чрез Духа и проява на полезната информация за нас чрез Душата и подсъзнанието. Съдба – връзка с реалността осигуряваща ни необходимата "конфликтна" сцена за проява на "сумирането" като форма на Живот. И понеже живеем в двойствен свят, но стремящ се към равновесие, на този процес се противопоставя неговото отрицание – его-то. При него всичко е просто. Аз съм бог и гореказаното е на никому ненужна глупост.

Още ли държите на него?

 

 




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

Блогрол