Мисленето е процес на само развиващ се алгоритъм преминаващ през умът ни, в който участват:
v Тяло – материален носител, съчетание на енергия (аура) и материя (ген), имащо изисквания, потребности за оцеляване;
v Съзнание (информация от сетивата, видим свят, реалност);
v Подсъзнание (информация от невидим свят Дух-Душа, Духовност);
v Външна среда за проява на "форми" и вътрешна, осмисляща проявата им – мисъл (мозък-ум);
v Материален свят – обобщена проява на нашите мисъл-форми, реалност. "Противоположностите се привличат";
v Духовен свят – обобщена информация създаваща алгоритъма, карма-съдба. "Тези които си приличат, се привличат";
v Любов – всепроникващо високочестотно трептене. Лечение на невежеството ни. Само когато сме в резонанс с нея сме щастливи. "Всичко е Любов!
Проявата му е само развиваща форма на Живот!
Алгоритъмът е с отворен код. Ние можем да му влияем осъзнавайки съставящите го, а отношението ни към тях пък определя и честотната ни характеристика и съобразно нея ние се озоваваме в съответно изживяване в Живота - съдба.
"Всичко е вибрации".
Не осъзнаването на алгоритъмът карма-съдба, обърква основния алгоритъм, нещо като вирус и създава собствен свят реалност в който, то е "алгоритъма". Ето защо някой го наричат его и признават "заслугите" му и се идентифицират с него, резонирайки с него.
Но алгоритъма има и коригиращи способности, които отстраняват грешките чрез изживяване, но като страдание. Егото страда, а когато си в Любовта, не!
Ето защо разпознаването на егото в изобилието на Любовта е едно пътуване към щастието!
Ние сме алгоритъма!
Истината е Една и нашият алгоритъм е да се движим към нея. Но се явяват идеи за истина съдържащи се в Истината и прилепваме към някоя от тях, до момента на осъзнаване на "по-голяма" истина. Някои казват на това заблуда, илюзия, лъжа. За мен е Път към Истината. Но винаги присъствието на Любовта (аз съм в резонанс с височестотното и поле), ми помага да се ориентирам правилно, защото ме отваря за напътствения шепот на Душата ми, идващ от Духа.
Уникален вирус, его-ум пренебрегва напътствения шепот на Душата ми, идващ от Духа! Успява да ни изолира и от Любовта, вкарвайки претенции породени от неговото право. Изпълва ни с неспирен монолог за нашето-своето величие и как не сме признати и колко сме онеправдани… за да нямаме време да осъзнаем илюзията му.
Душата ни е пленница смирена на неговата изкуствена реалност.
Аз съм "човек, звучи гордо"! Учим се и придобиваме знание от вън и се себеопределяме и саморазпознаваме като индивидуалност - его. То ни внушава и усещането за горди човешки същества рожба на случайността, поражда чувства и емоции и прикрива невежеството ни! Издига ни на пиедестал, придава ни идентичност и значимост и ние се вживяваме в ролята си на творци и създаваме изкуствена реалност. Вече живеем в такава реалност, подчинена на интересите на умът - его. То ни пречи да разбираме другите (огледалата), а от там и себе си, лишава ни от възможността да осъзнаем и проявим своята същност.
Стремим се да опознаем светът - Животът! Осъзнаваме съвършенството му, както и своето и не разбираме защо съществува "гадостта"? Его-то , захласнато по собственото си величие ни пречи да осъзнаем, че носим "гадостите" в себе си и затова сме тук, на Земята - майка (само тя приема недостатъците на децата си).
Смисъла на Живота ни е да изчистим гадостите си от Душите си!
Съвършенството на Живота е, че ни осигурява съвършена реалност, един театър на маски и огледала. Сценарии, "извиращ" от нашите гадости…
Маски, прикриващи нашата гадост и огледала (приятели и врагове) показващи ни я.
Маски, правещи ни "по-добри" – его и пак огледала показващи гадостта ни.
Егото ни идеализира и ни пречи да се "видим" в лошотията на другите
Ние не можем да променим реалността, защото тя ни променя! Но научавайки уроците си и тя се променя, като ни поднася следващите. Тя проявява нашата гадост, за да я видим, разпознаем и осъзнаем и когато ние се променим, се променя, поднасяйки следващият ни урок!
"Промени себе си, за да промениш света"
Нашата "гадост" влиза в резонанс с "гадостта" на хората с които общуваме и усилена двойно пробива всякакви задръжки (проява на воля, морал, етика.) и в зависимост от нашата осъзнатост ние се разпознаваме в "огледалото", тоест другият или го отричаме, омаловажавайки неговото дело.
Умът-его изнася и Бога извън нас (религия) и служейки Му, се самоочерня и поражда "духовност" стигаща и до фанатизъм.
Възприемаме и оформяме мисли съобразно "его-то" си и усложняваме живота си слушайки го и единствено то е доволно. Изразяваме учудване, защо се говори за его-то ни, а не за същността на мислите. Имаме възможност да разберем, че в състоянието на его излъчването се задейства защитна реакция от страна на его-то на приемащия, при което елемента на значимост на казаното се елиминира. Този процес е обратим и се поражда спор между еготата без да се интересуват от истината.
Аз съм бог, е грешно тълкуване на "Бог е в мен и аз в него". Проявява се Его-то (индивидуалност), засенчващо даже и любовта човешка. Осъзнаването, че "Всичко е Любов", елиминира неговото влияние. Човек започва да се разпознава и като Творение.
Представете си, че сте божествени. Его-то ни е вече ненужно. А сега, че сме в началото на пътя. То ли ни е необходимо? Защо не го разпознаем, като вирус в алгоритъма и да го изчистим? Без него можем ли да бъдем Божествени? Разбира се! Та ние сме съвършени даже и с его.
Създателя е създал съвършен механизъм, човека. Създал го е да се пресъздава чрез него.
Ние сме творения! Учим се да разбираме знанието идващо от вътре чрез Душата ни, тоест, да се вслушва в Нея. Осъзнаваме се, като част от саморазвиваща същност – Дух - Душа. Откриваме, че живеем в естествена реалност, като я проявяваме проявявайки се. Същността на Душите ни е енергийна и е в единение с Високочестотното поле на Любовта чрез Духа! Даже и да не осъзнаваме този процес, ние сме в него. Той е даденост, която интерпретираме осъзнавайки се. Ние резонираме с него в зависимост от мисленето ни. Когато сме в резонанс сме щастливи, а когато не, сме нещастни.
Съществува закон за всемирната гадост: Тя трябва да се изживее в Любов!
Откривайки Любовта, Его-то умира! Любовта не ни събира за семейство, за секс. Тя е средство за излизане от влиянието на Его-то , защото, то създава човешката реалност, която ни отдалечава от Същността ни. Ние изпитваме нейното постоянно въздействие чрез Дух - Душа, за да осъзнаем, че преди всичко сме творение - самоосъзнаваща същност от проявената природа на ВечноТо и да започнем да се съобразяваме с този факт. Изпитваме "натиск" да Я изразим и ако не правим това се разболяваме. Време е творението да започне да проявява Твореца си.
Аз съм творение, което все още се проявява и като човек! Аз съм Бог!
Започвам да се разпознавам като творение, за да проявя Душата си!
Аз съм творение проявяващо Любовта на Твореца, проявявайки се!
Особености:
Всички са прави! Но човек не осъзнавайки тази възможност се индивидуализира и се ограничава до своето его.
Его-то ни дава идентичност и ни лишава от възможността да проявим своята същност.
Его-то ни "разболява", за да се "хвалим" със страданията си., а лекарите не могат да установят диагноза.
Вероятността негативното мислене да се окаже право е по-голяма и затова егото ни превръща в недоволни мърморковци.
В началото на секса има его., а накрая него го няма.
Его - То не лъже, но придава излишна значимост на вече ненужното от действителността за твоето развитие.
Его-то е като бръшляна. Пълзи по дървото и хранейки се от Любовта му е "вечно" зелено.
Ако си в Любовта не страдаш, но няма и его! Има ли го не си в Любовта и страдаш. Морала се формира от его-то, за да бъде винаги право изграждайки ни като морални "личности".
Его-то на мъжът превръща жената в домакиня и курва, а его-то на жената обезличава мъжа. Борба на фона на Любовта.
Прав и щастлив, две несъвместими чувства. Първото, породено от его-то, а другото от Душата!
Всички са прави! Но човек не осъзнавайки тази възможност се индивидуализира и се ограничава до своето его.
Его-то ни дава идентичност и ни лишава от възможността да проявим своята същност.
Его-то е обобщен образ, винаги проявяващо противоречиви човешки качества, за да може да омаловажи подобните му с една единствена цел, да бъде право. Така то пречи на проявата на Душата (нашата същност) и ние се проявяваме, но само като "изкуствена" идентичност копираща и създаваща модели на реалността. Его-то не може да "умре", то е "илюзия", но човек може да осъзнае този факт, да се откаже от това си демонстративно състояние и тогава нашата същност – Душа чакаща кротко да се прояви и ще разкрие нашият потенциал.
Его-то властва и изисква да бъде обичано, а Всичко е Любов!
За материалистите, Бог няма! За идеалистите, Бог е Всичко! Факт е, че съществуват и двете идеологии, но във вечен спор. Материалистите виждат формата (видимото), а не виждат съдържанието и считат видяното за факт - знание. Идеалистите осъзнават съдържанието (невидимото) и омаловажават формата и считат невидимото за истина - вяра. Ето защо понятието Бог е "нищо" и "всичко"! Нищо, защото е невидимо за сетивата ни и всичко, когато се осъзнае от умът ни (мозъка ни е сетиво). Кой е Умът? Не го разпознаваме, защото неговата функция е събирателна - алгоритъм. Той, черпейки информация от две противоположни наши прояви, съзнание и подсъзнание и съобразно моментната ни "предопределеност" взима решение. Моментната ни "предопределеност" пък се задвижва от друг алгоритъм карма-съдба. Карма – връзка със Цялото чрез Духа и проява на полезната информация за нас чрез Душата и подсъзнанието. Съдба – връзка с реалността осигуряваща ни необходимата "конфликтна" сцена за проява на "сумирането" като форма на Живот. И понеже живеем в двойствен свят, но стремящ се към равновесие, на този процес се противопоставя неговото отрицание – его-то. При него всичко е просто. Аз съм бог и гореказаното е на никому ненужна глупост.
Още ли държите на него?
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. zaw12929
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. getmans1