Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.01.2025 14:25 - Луната се прекърши
Автор: elizabethborislavova Категория: Поезия   
Прочетен: 259 Коментари: 0 Гласове:
3



Луната се прекърши. Бог издъхна.
Дори и в този миг греха прости.
Небето потъмня и злото свърши,
но то не знаеше, че Бог го победи.

Решил бе Бог човека да изкупи,
със своята пресвята кръв да го дари.
Грехът му да измие, да изчисти
и Бог с човека да се помири.

Но злото внесе смут в човека,
за да не приеме всеки Бог.
И оттогава тези без Исус в сърцето
понасят геноцид и гнет.

Евреите сами решиха –
”“ръвта му е над нащ’е родове”!
Но чака Бог отново да се върнат
към Него –като блудното дете.

Настъпиха войни, бездушни хали,
отнемаха сърца и умове,
но Бог отново беше план поставил
да оправдае честни родове.

Съдът дойде и Бог реши:
България е Моя свята Дан.
„Земя на двете полушария,
земя като човешка длан”

Избра Бог в мъничка България
една жена пророк с безценен дар
да носи вяра силна, необятна,
да изяви светилник в този свят голям.

Потекоха реки от думи чисти,
пречист поток от думи – светлини.
Бог каза истини, до този миг прикрити
и символи със трепет изяви.

И заповяда Бог да има святост,
безкрайна чистота да има сред съдби.
Използва върхове, реки, шевици,
с които белег Той положи на гърди.

Над своята възлюбена България
Бог бдеше с руйната си кръв и я уми,
и я поведе към олтара,
земята й изстрадала покри.

На Витоша, на Руен, Осогово,
на Попчето – в Сиона засия!
Изливаше се Божието Слово,
а на Небето се решаваше съдба.

И Сатана със свойта свита
призван бе да се изяви.
И той горд с кървите пропити,
държеше, че е прав, не се смири.

Изпратен на земята-страшна свита
до падналият ангел-Сатана.
И тежки времена-в гнездото скрити,
пламтящи войни-верни на Христа.

Във вярност, в кротост, Бог поведе
Пророкът Свой и своето Ядро.
Към Своя Лик молитвите отведе,
напътстваше ги с ангелско крило.

Дойдоха времена последни
Сам Бог изрекъл е това.
Отмина Съд, съдби решени
очакват да Го видят в Светлина.

О Боже свети! Обърни ни
към истината, вяра, чистота!
С пресвятата си кръв дари ни
и ни заливай с любовта.

О, Боже, колко ли си страдал,
когато виждаш смъртно да грешим.
Води ни, Боже по пътеки тайни.
Изливай ни Духа си, Боже! За да бдим!

Стихотворение за слава на Бога
23.12.2024 г.







Тагове:   Бог,   небе,   Луна,   евреи,   грях,   святост,


Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elizabethborislavova
Категория: Поезия
Прочетен: 906587
Постинги: 1012
Коментари: 1089
Гласове: 3266
Календар
«  Юни, 2026  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930