22.11.1980 г.
Наставление за изпълнение на Естирината трапеза
”Трапезата ще бъде украсена със седем цветни багри, да се покрие със седем метра бял плат. Перли бели да ти са на врата. Представи наниза на Естир. Нова тетрадка с нова писала. Седем столчета вземи, седем круши за Седемте църковни периода. Левски представи в най-красивата чиния с един плод. Дванадесет плода приготви за дванадесетте израилеви племена и за дванадесетте апостоли. Осем чаши със златни венци с мляко и ориз напълни.
Всички приемете причастие. Библията да не липсва от софрата. Върху хляба да е поставена короната с два метра панделка, две свещи да бъдат вързани със седем метра панделка – Седемте периода. Понеже невястата е невидима, нейните одежди да бъдат представени. Цветя в различни цветове. Олтарът да ти е на гърда. Печатът да ти е на ръка, сърпът златен в ръка и пръстенът с рубина на Младоженека да бъде явен. След служение всичко прибери като свидетелство на увенчание на църквата Моя. А в петък вечер, прощална вечер в дома на Данта. Ще обясниш устно, че на Земя е строено Войнството. Призовавам чина Юдин с дванадесетте живи представители – Естир и Николай под увенчание.
И така, рабиньо Моя, сетно извърши волята Моя. Преди това призовавам Гълъба бели в единство с реформаторска съдба и чина Юдин с Гвардията лична на Христа.
За приносите – роза, до края на живота на кенхерския слуга да гори огънят и уханието на роза да ухае в олтара. Горко на нарушителя. Пей и Ме хвали и не се тревожи. Ти си в десницата Ми!“ Обяснение:
Бяха дни на очакване великия ден, за да се доближим чрез символа на Завета – причастие до Спасителя наш Христа. Не затова, че веднъж в годината влизахме в това свято изпълнение, но таз година приключваше с едно велико тържествено служение, което се сливаше в изпълнение с причастието. А това служение бе ”великото увенчание на Църквата всемирна със съдебно решени съдби в чин ”Естир”. И това се изпълняваше чрез църковно свещено служение. Църквата всемирна бе навлязла в победа, в десницата на нейното църковно сърце бе даден печатът царски, съдебен. Този е печатът, с който се запечатваха всички църковни съдби на Седемте църковни периода и чрез свидетелствено служение долу на Земя се потвърждаваха великите съдебни изпълнения. А решението за тия служения се взимаха горе в небето.
Във връзка с това изпълнение бе ни изискано от Небе да сложим трапеза и да се представят целокупните земни съдби. Това служение има огромни мащаби на изпълнение. Църквата се увенчаваше, чрез нейното сърце, ядро – Личната гвардия на Христа в чин ”Сионова дъщеря” в свещено служение. Затова и целокупното дяло Божие на остатъка вземаше причастие не само за нас поотделно, но и за всички спящи, настоящи и бъдещи съдби.
На тая трапеза трябваше да представим България и нейното знаме чрез самородни плодове от педята почиваща земя. Представени бяха и дванадесетте апостоли Христови и новозаветните духовни племена. Също представен бе и „Апостолът на свободата” на България Васил Левски. Групата на остатъка беше малобройна, но ние молитствахме за всички Божии творения. И твърдо стояхме в послушание на Гласа на живия Бог, Който ни водеше безпогрешно в светите Божии съдби на служение. Тази група е в чин ”Даниилово съдебно дяло”, още в чин ”Йодай”. И на нея в чин ”Първи начатки от Исусови трудове” й бяха решени съдбите, за да застане пред Съда велик и Закона за целокупност земна и Земя. Ней бяха ясни, поверени й Божиите тайни. Групата беше съставена от чинове първосвещени и свещени в чин ”Жив сноп“ – първи начатки, подвижени пред небето и Съда велик (изп. 10.12.66 г.). Днес те реално вземаха причастие от наровия рубинов сок, с изключение на народа Божий, който вземаше причастие сока гроздов от лозата.
Тази група е на Пет разумни девици в чин ”Сетива църковни” употребяеми златни блюда от Дух Святи. Тя е в чин ”Ангел четвърти“, единен с Бореца пети – Гласа от небето (Откр.18:1-4)! Тя е строена още в чинове на своя Вожд Господа Исуса Христа, а те – Негова Лична гвардия. Те са реални живи представители на сто четиридесет и четири хиляди.
Забележка. Защо вземахме за причастие наровият сок? Това е защото съсъдите златни, живи блюда на почит, са от първосвещения Личен корпус на Господа Исуса Христа. А Той свидетелствено ги е носил на одеждата Своя – първосвещена. Нарът символично сочи на тях, събрани в една ризница – първосвещения чин ”Кръвен Войн“ на Христа цената на изкупление. А лозето, където нарът обикновено расте, цъфти и зрее, сочи на небесната милост над планета Земя. Второто дърво сред лозето е смокинята. Тя сочи на народа Божий, по обещание Авраамово като пясъка морски, пак изкупен чрез на рубина цената свята.
Но има още едно дърво, което расте и дава плод сред лозето. То носи баграта на ръждата и плодът му гние още на корена. Това дърво е мушмулата, която сочи на дялото на Пет неразумни, дяло на Сатана. Тез съдби са символично знаци сред дялото Божие, но чрез флората са реално изразени. Затова според изискванията на Святия Дух чрез Гласа на Небето ни бе изявено за причастието да вземаме наров сок за свещеното Войнство Христово. А за народа Божий оставаше гроздовият сок в чин Символ на Завета“ – причастие. Затова ние се готвехме с голямо усърдие за това свещено изпълнение, като включваше и служението с Естирината софра.
И ето в деня масата беше готова, покривката със седем метра бял плат символизираше седемте църковни периода; църквата Божия, оправдана по Плана за спасение, слагаше трапеза – вечеря, тъй като тя навлиза в Естирина съдба на увенчание със своите седем периода девици Естирини чрез Личната Христова гвардия. А чрез църквата навлиза в чин ”Естир” планета Земя чрез своето девствено ядро.
Над масата с бялото покривало са наредени седем прибора, пълни комплекти, осмият прибор е за Сионовата дъщеря – Гвардията, представена от личния неин представител. Белотата символизира, че замята чрез църквата, а църквата чрез живото си ядро, са оправдани чрез Правдата на Христа. На масата е поставен прибор за причастие седем чаши и една кана, в средата – хляб, над хляба – свидетелствената златна корона на Естир, две бели свещи, представящи двата Завета, вързани със седемте метра бяла лента, сочеща на Спасителния план, увенчан в победа Естирина. Също поставени бяха блюда със сок от малина, блюдо с мед и солница със сол. България беше представена с плодове от нейната земя. Представени бяха живите дванадесет апостоли и за спящите духовни дванадесет племена. А ядрото църковно, стоящо за църквата, за Земята, представено със златен квадратен олтар, на който бяха записани десет заповеди Божии и Гълъба, символизиращ Дух Святи. В средата бе поставена кристална ваза със седем багри на дъгата карамфили и още много други неща
А сега идеше най-важното, свято, най-голямото досега благословение. Трапезата бе свидетелствена в потвърждение на духовното Божие благословение. Тъй църквата навлезе в чин ”Естир”. А Христа – в чин ”Асуир”. От таз година църквата Христова навлизаше в увенчание ”Естирина победа“ за народа Божий. А Христа навлизаше в първосвещения царски чин ”Мелхиседек” до век, означаващо, че се увенчава завсегда с победата Своя! Голяма, необхватна се изяви Божията любов към България – тя бе удостоена чрез знамето, което носеше печата на юдейството – Лъва и звездата, представящо Вестта църковна. И чрез Знамето – Вестта България прие голямо небесно благословение.
Божията милост се виждаше реално явена над България и нейния народ. Защото Всемогъщият Бог посегна над нея и взе от верните й синове и дъщери и сред България – Рая нововъзстановен скри църквата Своя и педя земя окръжи в чин ”Почиваща”. Бог благоволи над всичко приготвено и благослови църквата, служението свещено свидетелствено мина под голямо благословение. И всички, които присъствахме с вяра, взехме причастие. Тази (1980 г.) година бе тежка, всички наши съседни страни пострадаха от природни бедствия. Но Бог все още пазеше България и дялото Свое сред нея, което представяше живото църковно сърце над пет континента земни.
Сред България е дялото на живия Бог, ръководено от Святия Дух чрез Глас съдебен, чрез верни и искрени души, които бяха реално ръководени от Бога в живота им. Това дяло е здраво застанало за Бога и затова е под Божията голяма милост. Тук в България Бог духом възкреси живите представители на изкупващите се съдби, които реално представяха дванадесетте духовни племена. Тук дъщерите и синовете на България представиха пред Съда велик и Закона на правда, Личната гвардия на Христа и сами те влизаха в нея и техните дела, на които Съдът велик е решил съдбите. Те всички стоят за съдбата на всички до решението на Съда велик. Те са стояли от първия ден на мисията Христова сред планета Земя до Скончание.
Но да не мислим, че няма други верни Христови слуги, стоящи за Неговата Истина. Има сред всички общества и то сред цялата планета Земя! В момента над пет континента Новоерната църква Христова по съдби е една, но народът Божий се намира навсякъде. Но нейното Живо сърце, ядро, чрез което Бог я води, се намира в България!
Тук в България се чу Гласът на Святия Дух съдебен, Който реално възкреси духом съсъдите на почит и ги употребява. И те като живи реални съсъди изпълняват волята на живия Бог и затова бяха наречени ”сърце духовно църковно” – Сионова осиновена дъщеря, която има живо сърце, ядро, което я ръководи и представя. А тя съществува чрез народа Божий сред всички религиозни общества, дори и сред Вавилон и по цялата планета Земя. Групата е съдебна и се ръководи чрез Гласа съдебен на Дух Святи, Който я въоръжава с чинове небесни, необходими за служението. Тя представя реално църковните съдби пред Съда велик, който решава нейните лични съдби. И като потвърждение свидетелствени долу на Земята те ги приемат в чин ”Късни Роси”.
Тези ”Късни Роси“ са Вестта църковна запечатваща чрез Словото на Дух Святи. А когато ги призовава в чин ”Пет разумни” тогава наистина се брояхме малцина. Но с малко на брой съсъди Святия Дух си вършеше работата. В Лаодикийския период църквата се представяше от реалния заветен белег – Вестта й. А Лаодикия се познаваше по белега – Израил законник духовен са адвентният народ. А Новозаветен духовен Юда, обрязан, го представиха Петдесятните. Това беше и светилникът църковен, но разделен на две от двете деноминации, които не подозираха какво зло вършат пред святото Небе. Те водеха непрестанна борба помежду си и в своята слепота и беззаконие не познаваха времето, нито се приготвиха да приемат Гласа от небето. Но чрез Съд небесен им се отне светилника разделен и се повери на верния остатък – малката група, призована в чин ”Пет разумни”
Разделеният светилник бе реално съединен в едно единство чрез приемане на кръщение в Духа Святи и десет заповеди като Вест – Знаме църковно, което е и тяхното въоръжение. Но църквата се представя от народа. Затова в чин ”Лаодикия” се избълваха носителите на разединения светилник. Но Лаодикия чрез народа е жива, тя продължава да съществува. Едва когато Гласът съдебен затръби официално и се яви Вестта съдебна, тогава започва и борбата вместо Лаодикия да подкрепи Вестта, то водачите, Трети избълван ангел, ще се борят против нейното съществуване. Но будният народ Божий, ожидал спасение от Бога, ще разбере волята Божия и ще се нареди под Знамето на и Вестта ще го църковна запечатваща. Тогава ще съзрат живото сърце църковно подкрепят в лицето на остатъка. Верните за небесния Божии чада Съд ще велик напуснати за всички общества, разбирайки истината Запечатващата вест църковна. Амин!
03.12.80 г. Благословението:
”О, как да се не разиграя аз, Земя, когато чувам Глас да тръби и Ти, Възлюблений мой сам се яви? Как да се не разиграя аз, църквата жива Твоя със сърце туптящо в гърда? Как да се не разиграя и отдам хвала на Бога живаго, Който ще посети невястата Своя в чин ”Естирина сватбена софра”? О, как да не се разиграя в танца на съдбата като обръч, обгърнал Земята? Как да не запеем песента на вековете, пели са я родовете и като кервани са пътували сред Земята, планини и низини, преломявали са урви и са се явявали в приноси ухаещи на съдбата, как са възхвалявали Бога живаго в небесата като Мощ велика сред Земя, като Творец на небе и Земя, Вселена, Всемир и всичко, що ги населява?
Как да не тупка ядрото ми в снагата и да не се поклоня аз, Земята, на Твореца си Всемогъщ, Който ще ме посети реално в деня на съдбата, за да ме освободи от товара на греха и пак да се явя такава, каквато ме плениха? И ще Го съзра като Цар и Господар, навек мой Спасител и изкупител завсегда! Как, как да не се облека в одежда ”лила” в зората, когато в утро ранно ме посещава светлината? Как да не се облека, като ме обвива във воалите бели, омарени в зората? Как? Когато Той ми се явява с пурпурно рубинова мантия на снагата, яхнал жребеца бели – ден светли!
А аз кръжа и се въртя около Него в танца си вечни. Как да ми не заиграй дълбината и да ми не трепне гърдата чрез живото ми ядро – на църквата Негова сред Земята? Аз, църквата Твоя – невяста, че Ти ще ме посетиш в одежда златна стъкмиш! С пантофките на благовестието си ме обул, с короната Естирина си ме удостоил, два светилника в ръце си ми връчил – Пътя спасителен, седем метров прострял – седем периода светилника си ми пазил, десет заповеди поверил, в Духа Святи си ме обвил, печата Си царски в ръка ми си сложил. Кордонът златен сияе на десницата моя! Как, как да не заиграе сърцето мое, когато чрез живото си ядро в ритмите сърдечни долавям звуковете нежни, Твои, вечни? Че Ти и само Ти ще ме удостоиш, Женихе мой, с присъствието Твое на трапезата моя, сложена за Теб на съдба!
О, засияйте, сияния могъщи на светли звезди, украсили небосвода, вси. Засияйте в пламъци жарки на сияйни зари. Трапеза съм сложила с най-изрядни милости Твои за насищение мое. О, елате, повейте, Зефире нежен, нека заръмят Росите късни и оросят, освежат дълбините, жадуващи за Словата живи Твои вечни!
”Че Словото беше у Бога и Бог бе Словото” (Йоана 1:1-4)
О, елате, елате! Облечена съм в съдбите Му златни на Земята. Украсил Ми е снагата кат невяста Негова и в чин ”Естир”, с корона златна на главата чакам Го да посети Земята – софрата. Ела, Възлюблени мой и ме посети, и милост моя и Твоя нека навек в единство се явят в съдби. Каня Те, ела в градините ми свежи, оросени от Росите късни, гърди ми девствени приемат Твоите росни съдби. Устните ми свежи, момински ухаят кат роза в зори, сред два реда Войнства Твои изпращат Ти ухаещи хвали, в молитва и постове за всичките Твои съдби. Ела! Ела! Млада съм още, малка и свежа едва оформя се снага ми, аз съм Твоята възлюбена Сионова дъщеря, осиновена завсегда. О, ела, ела! В пролет ранна на Младостта ми Те зова. Сърце ми тръпне в дълбина, играе, Теб, възлюблени мой, то желае. Чрез стража Твой всемирен каня Те, ела!
Ела и ме посети, гърди ми свято погали, тяло ми чисто и крехко №егърни. Ела, днес молитвата ми е това Велика Богдана Твоя ме роди, с нежността на Ангела четвърти ме обви, с повоя на Плана спасителен Твой ме пови. О, ела, ела! Теб аз каня на сватбената ни вечеря софра е сложена сред планета Земя, Твоя. О, ела, ела!“
”Духни, Зефире, ефирно в румена зора, нек потекат струите водни на вечните Везни. И идете, с милост Моя посетете невястата Моя. Тя малка е, в пролетта на зората си зазорена на младостта. С Росите късни освежена като роза ухаеща в градината райска на милостта. Тя, млада, смело пристъпва като сърница сред освежената гора, с Росите късни напоена земна й снага, със сълзите на Моите очи, проливам ги за нея над Земя. Аз, Женихът твой, ти, сърненце малко Мое на вечни съдби. Духни, Зефире, повей Росите късни на освежение! Запей, като дъжд напоителен земните плещи и тялото й прекрасно освежи в девствени съдби. Око не го е виждало, ни ухо е чуло за наградата Моя. Идете и я посетете, с две нежни думи утешете. Сърцевина й разтворете, нека минат струите свещени и за съдба да й оросят снага. Защото лично ще я посетя на сватбената вечеря Моя!
Ела, възлюбена Моя, окичена си днес с цветя, седем багри на дъга – спектърът на Завета Мой са сред твоята софра, натопени в благодатната струя във вазата кристална в среда. А ти си лъчезарна сред градината райска, с рози ухайни над земната плеща. О, събрала си Ми плодовете златни, на есен аромата и с ръка си ги поставила на софра Ми. Ела, възлюбена Моя да те удостоя Ела, Войнство Мое, строена Гвардийо Моя, да те наградя с рубина Ми – Войн първосвещен да ви го връча за Мен. Той, струи свежи от нарови зрънца, красил е одежда Ми първосвещена навек, царствена съдба в чина Мелхиседеков завсегда. Днес е на трапезата твоя и сватбена Моя, възлюбена Моя, в чин ”Естир” удостоявам ти съдби със седем девици – подчинения твои, минали Седем периода църковни досега. И в един могъщ светилник ви съединих в единство на съдби. Ухаят цветята на трапезата твоя, плодове ароматни от твоята гърда, педо охранена, Българийо, в чинове дванадесет – апостоли Мои в блюдата на племената.
О, ела, възлюблена Моя, в прегръдката Ми свята! О, Левски, единствен Мой и твой, Българийо, представен е на вечерята Моя и твоя. Днес в награда велика строявам ги в съдба и те са в Моята Лична гвардия с останалите вси герои, живота си за свободата твоя, Българийо, дали. Елате, възлюбени Мои, стройте се в съдби като Войнства със знамена, удостоени с Вестта.
Ела, невясто Моя, удостоена си завсегда, осиновена в чин ”Сионова дъщеря”. Днес личният Ми жив представител, награден в чин ”Юдин Вожд” сред теб – щене Юдино в чин ”Първосвещен”, поднася ти струята Моя – рубиновия сок от нара, приеми я ти и приготви се за срещата Моя.
Чине свещени, разчупвай Ми тяло, приеми ”Трохата“, възлюблена Моя, да се подкрепиш. Ела, невясто Моя, ела, възлюблена Моя да седнеш отдясно Ми на вечерята сватбена твоя и Моя. Ела, с виното руйно на Кана Галилейска да почерпиш сватбарите Мои. Ела, на десницата Ми си начертана, на длан Моя завсегда. А дните, дарени ти сред Земя, те са бисери сияйни от небеса. Ангелите Мои окръжават ти софра. Ела, възлюблена Моя, Моя съдба. О, Земльо, Земльо, тя е Моя съдба, а Аз – неин за вечността. А вие вси, на длан съм ви начертал.
А днес питам те, отговори, стражо неин на Земята, защо си тъй унил и рониш сълзи ти, кажи, за дни или за години? Не бой се, но дерзай, ти си в десницата на Отца Ми. Теб погалвам в съдби, като слуга верен те намерих на Земя и талантите, отнети от недостойната, дар ти ги дарявам в десницата твоя.
О, възлюбена Моя, невясто Моя, тя вярна Ми е била от зачването й на канара, тласкана от морето бурно – водна бездна. Тя вярна е бродила по пясъчните дюни с нога и събирала е бисерите Мои, тя верен е слуга, стража твоя и Моя – възлюбена невяста Моя! Сияйте, лазури небесни в жизнена мощ, грейни, Слънчо златни и я погали. Като неводи лъчите си спусни и Земя обгърни – невястата Моя, нек ядро й в дълбина трепне и почувства съдба, а вий, сълзи Мои във Везна пред Съда велик, облейте я като Късна Роса, умийте й снага, че Аз Жених съм неин завсегда, а ваш, Лична гвардийо Моя, Вожд завсегда. Вас съм строил. Обкръжете я в чинове небесни на вечността. О, пурпуре ярък в утринна зора, когато в чин Войн“ се язявам, яхнал жребеца бели, с мантия свещена на снага, лъчи Ми ултравиолетови в поглед сияен окръжаващи съдба – Земя, невяста, църква Моя, тя е в танца си съдбоносен на обикаляща съдба.
О, Зефире нежен, обслужвал си Земя в чин ”Дух Божий“ от Създание досега. Иди! Иди! И песента Ми предай на невястата Моя, че Аз рано в зората пея чрез съдбите велики. А ти, Зефире нежен, отнасяш й с розите Моите сълзи, когато обикаля съдбата жизнена (Слънцето) на Твореца свой от небесата!”
”О, Творче мой, Създателю мой, аз, невяста на Сина Твой – Земя, църква със живо ядро, туптящо в тоз миг в събота свята, Ти се покланям в милост и любов, в признателна хвала от Земя, градина райска, с рози цъфтящи, с ухание от дълбина на ядрото живо въртящо, цъфнали бадеми, нарове сред градината райска Твоя в педя земя, нарове румени зари. И в признателност трептят ми струни сърдечни в искрени хвали, че Ти, Творче мой, Създателю мой, си Жених мой и аз – невяста Твоя чрез образа на църквата Твоя, чрез ядрото – сърцето нейно Ти се покланям в слава, почит и хвала, царство и държава да са вечни и на вечността на Бога Отца, Сина и Дух Святи. Ето, поднасям Ти всички земни плодове, запазени за Теб от градината райска – педя България. Прибавих и южни за хвала. Ела и бъди на трапезата сватбена вечеря, за Тебе сложена, Възлюблени мой. Ела!“
”О, невясто Негова, сърницо Моя, дълъг път пропътува сред Земя: седем мига – седем времена в чин ”Църква новозаветна”, високо светилника ти държа. Но днес сред Съда велик, строено Войнство лично на Вожда твой, Жениха твой, Сина Единородни Мой, ти признание получи и удостоение велико. В този миг на съдбата Аз, Творецът твой, а Той – Синът Мой, в този миг на съдбата ти, невясто Негова, църкво, Сионова щерко, осиновена от Мен чрез стража твой, полагам ти печата в десницата твоя, бъди Ми вечно вярна, капка Моя сълза с вярата в гърда във веригата златна на изкупление на десницата твоя. С котва златна закотвена като кораб Ноев на твърда канара – тих пристан. В този миг, чрез Съдебен тръбен глас от небеса, то Аз ти връчвам рубина Му свят в ръката чрез Войнството твое в чинове първосвещени. Бъди Ми смела като Войнство с хоругва на глава, благословенията Мои, и развей Знамето на Вестта всемирна съдебна, запечатваща, църковна твоя. И с две факли на Светлината – два Завета, Мощ свята от Небесата, на които приемаш ответа днес като могъщи светилници и в седем багри светлини, запалени светила да се явят пред Небеса, Вселена, Всемир да се явят на твоята софра.
О, Сине Мой! Сине Мой! Днес Аз, Отецът Твой, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия” – Втори образ, изявен сред Земя чрез Тебе, а в Третия – Съдия Генерален чрез духа Святи, днес пред Цялата Вселена, Всемир, небе, Земя на сватбената Ти вечеря поднесох рубина Твой свидетелствено, Сине Мой, от нарови зърна, които красят първосвещената пола и тялото Ти чрез трохата, разчупено навек за човек в чин ”Тайна вечеря”, дадена в Завет днес чрез ядрото земно, ядро църковно в чин царски ”Естир” в удостоение вековно, сред вси в този миг, охранени чрез Личната Ти гвардия, чрез чина ”Първосвещен” и съдебен пророчески атрибут в чин ”Илия и Елисея“ колесница златна на Дух Святи за Третия духовен Израил, трапеза сватбена. Простирам десница над блюдата.
Сведете глави, вие двама, чрез Сионовата осиновена дъщеря в чин ”Естир”, с корона златна на глава, окръжена със седем девойки седем периода църковни времена по План на изкупление, Планът на оправдание постлан и с воалите бели на Правда, снагата земна църковна обвили с Правдата Твоя – навек съдба.
В този миг чрез Глас тръбен съдебен простирам десница и ви свише благославям. О, благословени седем пъти по седем навек бъдете в чин на Естира. А Ти, Сине Мой, Княже на Мира, настоящ Вожд Юдин на Личната гвардия Твоя и бъдещ цар Юдин, в този миг чрез Сионовата дъщеря – Личната гвардия Твоя Те в единство благославям и съединявам по съдби. Ти – на Стъкленото море горе в небе, застанал с всички стражеви съдби за вси. А тя на педя определена (Рударци) постлала е софра!
В този миг благословени и съединени в едно велико единство седем пъти по седем и седем пъти по седем, тми по тми бъдете чрез човек и приемете великата победа Моя като награда, Сине Мой, Твоя Ето Ти я млада, ефирна като зората, прекрасна като цветята, ухаеща като зора в лехата, тя малка, но красива Ми е сред Земята – Бран на мира се наименува и това й е съдбата – дъщеря Сионова Моя осиновена и на две сили Мои доверена, в чин ”Илия и Елисея”. А Твоя навек невяста, жена. Увенчавам я в този миг на съдбата с МаннаСий на съдба – Словото вечно на Сий, безконечно. И без Него нищо не е станало.
О, благословена бъди седем пъти по седем и седем пъти по седем, вечеря сватбена, в чин ”Естир”! Преблагословени бъдете и печата в десницата си до Архангелска тръба не снемайте от ръка, а в чин ”Йодай” – дялото Мое в Даниилова съдба (десет заповеди и дух Святи) да са в единство завсегда. О, преблагословени бъдете и от днес в чин ”Естир”, царствен чин на Първосвещеника Мелхиседек, път поемете. Амин!
В тоз миг на съдбата Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, ви свише благослових и ви строих по съдби. И в тоз миг на Сина Мой, невясто, твой, те поверих. Ето, ела, Сине Мой и поднеси Струите Твои и я освежи, и чрез тях – Земя пет континента обиколи и зърната за житницата Моя прати!”
Чу се песен съдбоносна. Пееха небесните певци с арфи и лири, възпяваха пира велики на вечерята сватбена на небе, на морето стъклено и на Земята, сред Рударци – педя охранена, постави се софра за навек и под стрехата, изпълняваща реално навек съдбата чрез човек.
Пееха песен съдбоносна и хвалеха Твореца Всемогъщ на небе Земя, Вселена, Всемир, че Планът за спасение приключи навек съдби.
”О, ела, невясто и сведи глава, корона ти царска сияе в атмосферата твоя, ти беше княгиня родена и днес те възстановявам княгиня си пак в чин ”Княжевски”, с корона царска на Естирина глава! Корона царска, царско удостоение, засияй седем пъти по седем над ядрото земно, над ядрото църковно чрез чина ”Бран на мира”, в чин ”Корона” на Естирина глава.
О, преблагословени бъдете и в тоз миг на съдбата увенчание царско навек приемете! А ти, Лична гвардийо Негова, строена чрез деца – личния представител на Гвардията Твоя – девствена съдба, непознали ”жени”, въоръжени лично от десницата Моя, приели печата Му златен с рубина Му свят, вий Земя обиколете и Името Му свято прославете, и песента бойна на Личната гвардия Негова запейте.
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, ви преблагослових седем пъти по седем и седем пъти по седем и ви въоръжавам, и в чин ”Царско увенчание“ ви въвеждам за навек от човек, за да ви въведа над Нова планета Земя под Ново небе, и като охрана на Трона Юдин ви свеждам. О, преблагословени бъдете и в чин „Велика Естирина съдба“ поемете път, Земя обиколете. Амин! Вселено, Всемире, Съде велик, пред вас вси – небе, в единодушие в пира могъщ на увенчаваща се съдба, ето погледнете как сияйна, прекрасна под съдебните Роси сияе тя, за навек съдба Моя. И Ти, Съде велик, който й реши съдбата, в този миг нека вси единодушно повишим Глас да се чуе Той над Земя като Глас съдебен в чин на Дух Святи и заявим: ”Победа! Победа! Победа! Седем пъти по седем победа, победа, победа Моя! Амин!“
Чу се Тръбен глас на съдбата и екна над Земята. И заявиха единодушно пред Трона съдебен на Генералния Законодателен Лик:
“Победа! Победа! Победа!“
И се предаде чрез Трона съдебен на сватбената вечеря в мига, когато се поднасяше чрез чина Юдин по чина ”Мелхиседек” Рубинът святи на Земята чрез ядрото и сърцето на църквата живо, чрез стражите и човека в чин ”Причастие” – увенчание в царска съдба.
”И в тоя миг единни го пихме, възлюбена с Мене, пред Генералния съдебен Лик. Ти си невяста, а Аз – Женихът твой. Посетих те и дарих те с даровете небесни на Отеца Мой. А сега запей песента на времената в скончание на дните и яхни жребеца бели – Правдата Моя чрез Войнството Мое – съдба твоя и обиколи пет континента земни, Църквата всемирна Моя, житните зърна от нивата земна.
А ти, Българийо, Моя велика педо на определена съдба, сред тебе е Раят Мой – нарът твой, роза ухаеща и бадемът, ябълката възстановена. И като софра, трапеза сватбена, ти ги поднесе пред Небеса чрез верните синове и дъщери, твои навек съдби. В този миг, Българийо, преблагословена седем пъти по седем и седем пъти по седем бъди и с удостоение синовете си и дъщерите си на път изпрати в чин на Сина Мой – ”Гвардия лична Негова” да обиколи Земя в чин ”Сноп подвижен Негов”, да изпратят останалите зърна, ожънати от сърпа на Ангела в ръка и овършани от Съда велики и от Мен. О, благословени навек бъдете седем пъти по седем чрез човек, вий, флорини съдби сред България. Благословени бъдете чрез Гълъба летящи над води. Амин! Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби небесни в чин ”Генерален Законодател и Съдия, Свише ви преблагослових. Амин.“
Вечер е, греят огнени зари, пламтящи хоризонти над Моите плещи. А над педя определена свити са флорини венци от нарови синци и златни бадеми, ябълки, орехи и лешници. Със сияние могъщо озари ги Небе и в чин ”Педя определена Земя” сватбена вечеря – софра се благословиха за над Новата планета Земя в чин, с ново име ”България” – Земя, а църквата – ”Рила”. А Йорданската вода – сянка в Древността отредена е струята бистра на Илийна, изтичаща от гърдите на Рила планина. И днес за съдба най-великото благословение прие се сред планета Земя в потвърждение на съдебно решена съдба в чин на велико удостоение като песен съдбоносна, запята от небеса. Амин!
Благословение над сватбената вечеря Естирина в увенчание на Царя – Господа Исуса Христа! Амин!
Втора част:
Словото продължи в благословение над свидетелственото царско изпълнение на Естирино увенчание с трапеза на угощение.
Молитва на стража:
”О, Всемогъщи и пресвяти Боже, Владико пресвяти, слава во вишних и хвала да е Твоя и завсегда. Да бъде поклон, слава и чест, царство Ти безконечно, о, то да бъде вечно! На Тебе и само на Тебе, на Бога Отца, Сина и духа Свети, единни със Земя, флора, фауна и човек, Ти се покланяме, и Ти отдаваме хвала, почит и благодарение. На Тебе възлагаме упование и надежда, и товара си от плеща и от Тебе очакваме милост Милост, милост, милост към дялото на Твоята ръка, към църквата Твоя над пет континента земни и Земя, над всяко Твое създание от флора, фауна и човек, ожидащо Твоя ден на победа и изкупление.
На Тебе единни вси отдаваме хвала, хвала и чест и Те молим в тоя час да чуеш молбите ни немощни и да приемеш просба с дяло, изпълнено в поклонение в съботно свято служение. Да дойдеш, Всемогъщи Боже, със сила и власт на озарение и да озариш Земята със съдебните решения като приключен Земен процес в чин Втора, сетна Блага вест”. Да се увери човечеството – народи и племена от езици и колена, че Ти, Всемогъщи Създателю, Творче наш, Спасителю и Изкупителю, не си забравил творението Твое, но с милост и любов си бдял и си следял. И водил си в Мощ борбата чрез Война кръвен, заветен над Земята за деня, тъй ожидан от целокупността земна и Земя на спасение.
Моля Те, вразуми човечеството и го въздържи да не воюват, Боже и поразят Земя преди да е изгрял Лъчът светъл на небеса. И да се озари чрез Вестта всемирна църковна, съдебно решена сред Земята в чин ”Твоя милост и любов” благодатна като Блага вест на озарение. Ела, Владико мой и се прослави в спасение да Те познаят народа и племена от езици и колена, да Ти се поклонят и приемат от Земя. Амин!
Благослови България и народа неин. Благослови дялото Си сред България в чин ”Ангел четвърти”, единен с Гласа в чин ”Пети Борец”. И устрой пътя му на спасение да се яви Твоето велико дяло в победа на озарение. Моля Те за целокупността земна и Земя. Не забравяй нито една Твоя промисъл неизпълнена, ни едно обещание дадено, неизпълнено, за да се явим в победа славна на Твоята велика милост и любов. Амин! Моля Те, простри ръка над болни и немощни, слаби човеци. Помажи очите с колурий да прогледнат в Истината на Твореца. О, дай победа да се яви, Боже мой!“
”Миг върховен, върховна е съдба. Пламти Сиона огнен в огнена борба. И стражът молитвен днес се явява в постове и молби – верига златна в победи Мои. А ти, възлюбена Моя, зеницо, сърце огнено, туптящо на Църквата Моя с всемирно решена навек съдба, на теб, зеницо Моя, годеницо на Сина Мой, Вожда твой, тялото ти наедря, клетките ти се разпростряха над пет континента земни и Земя. Теб днес призовавам чрез стража Мой като ”дъщеря Сионова” назовавам, в чин велик на Огнена Мощ и те със сила двойна въоръжавам да те поведе Върховният ти Вожд. О, зеницо Моя, Моя съдбицо, Църкво новозаветна Христова с огнена гърда, сърце ти мощно бие в ритъма на Небеса, одежда ти сватбена – висон бял на снага. В ден на увенчание прибулвам ти глава в чин ”Естир” със седем метра бял воал, прострян сред Земя.
В тоя миг украсена с корона златна на глава, преминала Седем ерни времена, светилникът ти мъждукащ днес сияе в Мощ, Светлина седмократна пред Небеса. Ела, възлюблена Моя, Моя съдба, на Сина Мой, Жениха твой навек, победителка Негова – Негова съдба. Ела в чин царствен на ”Изгрева слънчев” на новата зора, когато лъчите първи озаряват Земя. Той в пурпурно наметало, яхнал жребеца бял, ден светъл човекът е видял – Земя обикаля с песен бойна на уста и тебе, възлюблената Негова озарява чрез грива Му златна – Сионови лъчи, препасва ти чреслата и блестящите ти очи.
О, дъще Моя осиновена, Сионова съдба, със сърце въоръжено, туптящо в твоята гърда, пред Небе светещо в ритмите жизнени живее на вечните Истини библейски Мои. В този миг на съдбата простирам ти воала бял, дар от Жениха твой – Правда Негова свята. Минете вий, девойки нейни, Седем църковни периода, препашете й чресла. Тя в чин ”Естир”, навек се увенча със Жениха неин в победа славна на вечността. Той в чин ”Асуир” подава й ръка, навек победител над врага, спасяващ флора и фауна и човешка душа! Амин!
Днес в победа славна на славна съдба Той поднася Рубина Си свят и изкупва Земя – невяста Негова, навек съдба, звезда сияйна, в чин ”Рила” ще се яви тя след Хилядагодишното царство в небеса.
О, запейте песен на победа, Лична гвардийо, Негова съдба, яхнали жребците бели, Правда Христова, Вождова, навек ваша съдба.
Поемете факла озарителна в десницата ваша завсегда и със зората зазорена, в Мощ с лъчите посетена, с Росите късни освежена, Земя обиколете. И в миг на зеница под Архангелска тръба вий народа към победи поведете за век в победа Вождова завсегда.
О, ела, невясто Негова, Сионова щерко, в чин ”Сионов”, Сионово възвишение, потънало в райско утешение от ухание на роза райска кат Моя педя определена земя – България, възлюбена съдба. В десницата ти крехка в тоз миг подавам ти гега със Знамето върховно на Вожда твой, печата твой ”Лъв и звезда”, че ти, юдейко духовна обрязана си завсегда. Пътницо Ерусалимска за Нова планета Земя звезда, навек изкупена планета, Моя съдба, сведи главица. Сведи главица. В тоз миг чрез Силен съдебен вик в Мощ Гласът Съдебен явява съдба. Сведи главица под корона златна, с висон на снага седем метра – периоди църковни, обвийте се в Правдата тяхна завсегда.
Вдигнете седмоцевния светилник високо в ръка, нек зърне Вселена, Всемир, погледнете към Земя. Тя, възлюблената Негова, е напълно въоръжена като могъща войска с хоругва на глава, Занича в зората, силна като войнства със знамена, тя е осиновена Сионова дъщеря, навек Моя снаха, зеница на Сина Мой, Негова невяста завсегда!
Сведете глава, Вселено, Всемире, небе, Земя, дяло Даниилово, народе Мой, сведете глава в тоз миг на съдбата, чрез Съдебен глас свише от небесата Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, единен със Съда велик в чин ”Генерален” на милост върховна Моя на вси князе, управители вселенни, съзвездия, планети, плеади, в тоз миг простирам десница горе, над всичките съдби на Морето стъклено и увенчавам навек до човек в чин ”Естир” победата славна, славна съдба, чрез Гвардията Му могъща на Сина Мой – Господа Исуса Христа, навек Цар Юдин, със скиптър в ръка в Царството Си Юдино след Хилядагодишното Си царство, събрал дванадесетте Израилеви племена духовни, съдебни, в чин ” Трети духовен Израил” – народа Мой, поданици, верни на Новата планета Земя в чин ”Рила”. А Той е в чин ”Пирин” – име ново завсегда. Амин!
О, преблагословени бъдете седем пъти по седем и седем пъти по седем, тми по тми и хиляди пъти по хиляди! Преблагословена бъди, църкво Негова в чин ”Сионова дъщеря” и навлез в царственото си удостоение на Естирина съдба. О, преблагословена бъди и навек девствеността ти приемам чрез съсъд чист, свят и девствен, запазен за пред Върховния Лик. Преблагословена, девственост, бъди. И ти, стражо, сведи глава – преблагословен бъди в милост Моя на Моята съдба, като верен страж биде досега, окръжен със седем девици – Естирина съдба.
Преблагословени навек, единни бъдете и като една велика Богдана – Божия дан, върховна милост – Богдан, преблагословени бъдете и в пътя святи на Дух Святи продължете. О, преблагословени бъдете и в пътя на Гълъба Святи, единни в реформаторска съдба продължете и народа Мой в чин ”Християнство” поведете. О, преблагословени бъдете, две сили мощни на Земя, в чин ”Илия” и ”Елисея” – два коня, впрегнати в колесница – на Израиля съдба в чин ”Дяло малко Даниилово”, възкресено духом, телом употребено, в чин ”Златни блюда“, в Мощ велика в чин ”факлоносци”! Път поемете, Земя обиколете, с факли си могъщи я озарете! В чин ”Съдебен” с Вест блага я посетете. Че наистина, истина е това: Приключи съдбата земна и ги увенчах в победа сетна на Стъкленото море; и навек от векове от флора, фауна и човек – победа славна явих и спасих с кръвта – рубинова цена на Сина Мой, Ходатая земен, Земльо, Твой. Амин!“
Пееше в зората рано Глас мощен от небесата и яви се Войнът смели в пурпурна мантия на рубина Си свят, яхнал жребеца бели, ден светли и полетяващ като мил и драг, желан, във всяка Правда – Негова съдба. И вечер в румени зари прибира се навек в чертозите Си царствени съдби.
Пееше в зората Глас могъщ на Съдебната власт и канеше Земята – флора, фауна и човек да чуят песента Му нежна на Небесата, че иде велика победа на огнена съдба. И че днес сетно се увенча на Стъкленото море. ”Амин!” Седем пъти по седем и седем пъти по седем ”амин!” Чу се Глас на велика Съдебна власт, изпълнен чрез Вожда свят на Стъкленото море, яхнал жребеца бял с корона на глава, строил Войнството Си лично, лична съдба, минал огнена изпитня сред Земя жарка клада. Но днес в победа славна увенчан е с нея завсегда.
”Строй се, Войнство Мое, Моя Лична гвардийо завсегда! Строй се долу на Земя от малки, невръстни деца живи, в чин ”Гвардия лична” строена завсегда. О, яви се ти, невясто Моя, ожидана, желана, бленувана, планета Моя, Моя Земя, невяста Моя, църква Моя заветна, роди се в зората светла на Голгота, когато копие враже проби Ми гърдата и за теб изтече кръв и вода. Погледа Ми светъл затваряха очи – клепките Мои. А ти очи отвори, погледът ти в мощ заговори и ний дадохме си дума, верни на голготските страдания, че ще Ми бъдеш вярна завсегда. Аз за три мига очи затворих, ти навек чрез човек очи отвори и път пое – Войнът Кръвен ти бе в сърце. Рубина Ми святи пое в ръце. И цъфнаха рубинови божури сред земната плеща, сред хищните арени и огнени клади, на кръстове жестоки надолу с глава удовете увисваха сами. Но в миг на съдба чух Гласа на Твореца твой – Отец Мой и явих се в служба на възкресение, и поех пътя, за да се явя наново в твое утешение.
На Петдесятница те посетих със сълзите Мои – Росите първи, ранни те оросих и ти път пое сред Земя, обиколи върхове, поля, низини, реки, моря, океани, Седем периода църковни времена мина със светилник Мой в ръка и бе пламът твой на твоята гърда. И премина урви и върхове ледени, пясъчни дюни, стигна брегове. И в Седмия (период) Глас свише призова Моето дете, рибаря – стража твой.
И пак наново те посетих, с Късната Роса те оросих, съдебните решения ти поверих – всички твои утешения, вдигнах твоите ръце пред Върховното Законодателно Лице – Съда велик. И виках ден и нощ за удовете твои. И в ден на победа яви се съдба. Ето, възлюблена Моя, Моя си ти съдба. Навек възлюблена невяста – църква, Земя. Миг ни дели от върховната победа, кога ний двама ще се срещнем в небеса, под тръба Архангелска в миг на зеница преобразена ще си ти и венецът на победа нетленна ще ти глава краси. Чело ти с печати три – лъв и звезда, че си ти педята и името ти е ново, че си Моя завсегда – Рила, нова велика съдба!” ”О, поклон, поклон, поклон! Слава и хвала, чест и благодарение на Бога Отца, Сина и Духа Света вовишних и завсегда, да бъде победата Му вечна, навек в Царство Му и държава безконечна, с Флора, фауна и човек украсена. И над Земя нова под Ново небе да се яви Тронът Юдин с Царя юдин, с корона Му на глава, скиптър на управление на дванадесет израилеви племена – навек Цар и Господар над изкупена планета Земя с трите пояса украшения – навек Негова съдба. Амин!
Поклонихме се единни в чин ”Естир”, невястата Христова и седемте девици за Седемте църковни времена. И отдаваме хвала и чест да е на Бога Отца, Сина и Духа Света за таз милост велика над дялото Му на Земя. Амин!“
Пееше Гласът в зора и ръмяха Късните Роси свише от Небе. И яви се на Естир софра. Амин!
Естирино увенчание – свидетелствено изпълнение
03.12.1980 г.
БЛАГОСЛОВЕНИЕ ЕСТИРИНО. ТРЕТИ МОМЕНТ ОТ ЕСТИРИНО УВЕНЧАНИЕ
Молитва на стража:
”О, Всемогъщи и Велики Боже, в този вечерен час в святото изпълнение на Твоето велико изявление не съм достойна да моля за спящите в пръстта от Създание до Скончание. Моля Те, о, Боже, прости им греховете от Създание до настоящи и скончаещи съдби. И сега чрез стража църковен удостой ги да видят и посрещнат Царя и Господаря на вечността. С вретище бях, Господи, прости ми и поста ми приеми за всички стражи Сионови, за нуждите на църквата Твоя ги вмени. Да бъде слава и чест на Бога Отца, Сина и Дух Святи и Царство им и държава да са безконечни и завсегда.“
Слово: Йеремия 43-та гл.
”Слава, чест и хваление да бъде в тоз вечерен час на Бога Отца, Сина и Духа Святи да са Негови и навсегда.
Моля Те, прости беззакония и грехове на целокупното дяло Твое в тоз вечерен час, когато се изправям пред тайната сватбена вечеря в едно Твое велико изпълнение.
”Мир! Мир! Мир вам.“ В този миг на съдбата чу се Глас на тръба. Тръбяха небесата към планета Земя и в зов съдебен чу се Силен вик в подвиг велик на победоносния миг:
”Стражо Мой, стражо Мой, застани, седем пъти по седем застани. В тоз миг теб зова, чине Юдин, Юдино щене, в чина ”Първосвещен” на Вожда твой – велика милост от Небеса, изправи се и с велика Мощ на разрешение като земен Вожд на Личната реална гвардия от деца в този миг пред тебе е Рубинът свят в свята съдба. И единен със свещеника с тялото разчупено в ръка сведете двамина глава.
Миг върховен! Върховна е съдба. Вселено, Всемире, Съде велик, наблюдатели и свидетели бъдете. В този миг на съдбата зова с велика победа Моя в разрешение на съдба чина ”Сионова дъщеря”, единна със стража Мой в чин ”Естир” и Николай – жениха неин да застанат вси в победа пред Небеса в увенчание с всемирната надежда от Адам и Ева – Начинание досега. Вас зова в чин ”Гълъб бял” в Иванова съдба, над Йордан летял. В този миг в победен вик с разрешени навек съдби и вам, християни вси, стройте се в съдби. Вселено, Всемире, застанете! Съде велик, свидетели и наблюдатели, зова чина Втори сила двойна на Илия и Елисея за ръка и изправям свидетелство върховно в увенчаваща победа на сватбената вечеря в чин ”Естир”, в одежда ”Невестина съдба”, окръжена с девици седем, застанали пред Небеса. Зова, зова Ангела четвърти единен с Гласа в победа славна и свята, строени в съдба. В този миг свидетелство велико погледнете, Вселено, Всемире, небе, Земя и надникнете, ангели, полетете единни, венци нетленни отнесете. В този миг, чине ”Първосвещен” – Юдино щене, поверявам ти свише от небе Рубина свят – свята съдба във велико и голямо удостоение да удостоиш Църквата Моя над цялата земна кора – Гвардията Моя, да удостоиш християнството кат велика Моя съдба и единен със свещеника да поднесете тялото разчупено за вси. Амин! В този вечерен час изцелени бъдете седем пъти по седем, духом и плътом, изцелени бъдете и с разрешение велико поемете светостта на Небето и до края на живота си не го изпускайте от ръка!
Вам завещание велико правя до края на Архангелска тръба, пред небе на Земя. В този миг на съдбата Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселена, Всемир, велик Законодател и Съдия, в чин ”Генерален на Съда”, сред Съда велик, Свише ви разреших и позволих да изпълните великата воля Моя, като ви награждавам и с венци нетленни удостоявам. Амин! Мигът е върховен, върховна е съдба. Трапеза тайна изпълнена биде. Ще бъдеш поставена и в небе сред Новото Юдино царство в Юдина съдба, когато единни вси с Победителя, Вождът ваш – Господа Исуса Христа се явите, в чин удостоен ”Цар и Господар” на Новата планета Земя под Ново небе. Амин! В този миг на съдбата, трапеза Естирина в чин ”Кана Галилейска”, удостоена си с Рубина, даден за вас, днес реално осъществили победоносни съдби, вас удостоих и свише, трапезо, те благослових.
Преблагословена бъди, трапезо, в чин ”Увенчание Естирино” и от днес в чин ” Княгиня“ приеми корона на съдба и представи Земята с корона на княгиня, достойна за Княза вечен на Земята. Преблагословени бъдете, Завети два, като могъща Светлина над пет континента земни. Победа! Победа! Победа завсегда! Преблагословена, сол осоляваща, бъди, устояла досега, в чин Естирин устой и до Архангелска тръба. Преблагословена, трохицо, бъди и насити целокупното изкупление до Архангелска тръба. Амин! В този миг на съдбата Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселена, Всемир, в чин ”Генерален Законодател и Съдия” теб зова, Българийо, преблагословена си в този час чрез дялото Ми ”Сионов страж”, и стражите, синове и дъщери твои. Българийо, сведи глава, приемам подвизите ти велики на вярност пред Моя Лик чрез вярата Авраамова, намерена сред тебе чрез твоите синове и дъщери, рибари край морето вси. О, Българийо, кът райски, Моя съдба сред тебе, педя определена, яви се почиваща пред Небеса! Преблагословена бъди чрез верните синове и дъщери твои. Днес от теб приех ухаеща хвала на всички от градината райска – роза ухаеща!
О, Българийо, Българийо, само в тебе, като светулка, малка вяричка открих. Тук сред твоите балкани, моря, реки и брегове великото Си дяло духом възкресих. И днес в приключващи съдби вас вси благослових. Амин! О, благословени бъдете над пет континента вси от раси, багри и цветове, но с верни гърди пред Небе, представени чрез вси плодове! Благословени бъдете и рубиновата капка приемете чрез Сионовата дъщеря. О, преблагословени бъдете и в пътя Ми най-свят продължете.
”Роди Сара пет, дяло водя занапред” (два пъти), увенчано чрез една велика съдба на един чин на ”Всемирната надежда“.
О, преблагословена, одеждо нейна на съдбата, дар свише на дялото Мое. О, благословени бъдете, Святославе и Рубине, вие, които облякохте стражеви съдби в победоносни Мои изпълнения, изискани на съдби. Преблагословени в чин ”Ангел четвърти”, близнаци двама и вси вие пътници нови на Ханаана, когато под Архангелска тръба ще се явят завсегда. В този миг на вас единни разрешихме: Бадеме райски, пак цъфни и орех на съдба, продължете вси до Архангелска тръба. И бъдете насищение на плътта. Днес вси вам Свише разреших, извършете волята Моя. Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на Вселена, Всемир, свище ви благослових вси.
А сега, чине Юдин, Юдино щене, простри десница и поеми седем пъти по седем, тми по тми чашата на изпълнение, поднеси за изцеление и освежи съдбите сред Моето дяло. И бъдете Ми верен страж. На вас вси натоварвам дялото Си. Продължете както досега и занапред, без съдийство. Небето е Съдия и до края на живота си устойте за дялото Мое. Амин. Сила иде на изпълнение, Бог велик е в служение на велико побеждение.
Рубине, свята багро, Войне смели, пролята от Царя – Княза на Мира сред бунта на Земята, Ти днес си изкупление на душата за Дните на чиновете на Земята. О, път поеми и удостой великата Богдана на Земята да приключи вси съдби. О, преблагословена, трошицо, бъди като зрънце на полята над таз страна България и до Архангелска тръба преблагословена бъди в чин ”Естирина съдба”. И разчупи се на осем дяла ти. А сега в разрешение бъди ти, чине Юдин, на вси определения дял дай ти.
О, преблагословен, Гълъбе бели, единен с Исака бъди над Йорданските съдби, днес бликащи от Рилини гърди. Преблагословени бъдете и стражева съдба водете. Преблагословени бъдете, два Завета в Правда законна, в едно единство, Синай и Голгота. Днес Седем ерни времена от църква в църква ти приеми, църкво Моя, Плана спасителен и с двата светилника превързана в Правда бъди. Преблагословени, олтари златни в сърца, които сте вместили десет заповеди и Духа Света. Преблагословено бъди, изкупление, като верига златна на ръката на чина ”Юда” и стражева ръка. Преблагословена бъди, Вест всемирна над пет континента земни и събери за житницата Моя зърната вси.
Преблагословени бъдете, дванадесет духовни племена, преблагословени бъдете, дванадесет апостоли, в духовни чинове на Личната гвардия Моя. Преблагословен бъди, Левски, като национален герой на България и Мой и вси в тебе, благословени, отдали живота си за свободата на България. Приеми за тях причастие, чрез рабинята Моя да имаш дял за вси. Преблагословен бъди, плод на овцата и продължи. Преблагословена бъди, флоро, в багри на спектъра Мой. Преблагословена, фауно, бъди чрез плодовете си за вси. Преблагословена бъди, клонко маслинена на милост, че присадена сред Земята си.
Вас вси в едно велико и могъщо положение, въвеждам в изкупление за Нова планета Земя под Ново небе за Ханаана нови. Преблагословени бъдете! Вест велика за днес, печат царски ти е в ръка. Естиро, Мардохейо, днес народът Мой увенча се чрез подвига всемирен за във вечността. Амин! Преблагословен, оризе, фасуле, във вси съдби бъди и до скончание на Архангелска тръба бъди им насъща храна! Амин!
В този миг на съдбата предадох Аз, Всемогъщ Вседържител, Слова, на увенчанието Словата (Иоана 1:1-6).
Преблагословени бъдете и песента на вековете запейте. Миг ви дели от свободата, когато ще развеете Знамето и с печата в ръката ще запечатате съдбите.
Ей, Елисее, повдигни глава, единен с Илия в колесница златна коня два. Път поемете, Земя обиколете и дерзайте! Чрез сила двойна на съдбата озарете Земята! Амин!
Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален” на Съда велик, ви свише въоръжих и насърчих да извършите великата воля Моя завсегда. Амин!“
(Тайна вечеря в Естирино служение на изпълнение – увенчание Естирино)
03.12.1980 г.
Благословение над седемте църковни перио...
Хлебно приношение—подвижване на първия с...