Всемогъщият Творец още в сътворението изявяваше великата борба чрез багрите на дъгата – оправдание и осъждение! Печат на две воюващи сили от Създание до Скончание за господстваща власт над Земята.

Борбата сред планета Земя е открита и ясна, но кому принадлежи хвалата? От Създание до Скончание тя е изразена чрез дела в живот пред Небето. И светъл е предупреден от три пояса земни съдби. Наистина, нека погледне човек, който отдава хвала и приписва заслуга на плътта, дали е прав или достоен да приеме похвала без да се яви като крадец и обремени още повече своето изкупление.

На Твореца Всемогъщ принадлежи хвала. В строежа на Своите съдби като велики творби Бог е вложил Своите изявления като закони и процеси в живота им, за да не се оправдае никоя твар сред Земята.

Всяко явление в природата е строго предназначено в изявление и документира Божието намерение!

Така пролет сочи на възкресение – Слънцето огрява и пробужда живота земен. Чудни са тез съдби – как чудно се явяват видими процесите на развитие и растеж под влияние на топлината и светлината на пролетта. Но и есента със своята закономерност като явление предизвиква в човека възторг и хвала. Семето се посява в земята и то заспива през зимата зла, запазено от бялата покривка на снега. Чрез това явление на сън в зима зла, с растежа си в пролетта, то сочи на Божии съдби сред флора.

Човек се ражда, живей, развива се и умира – заспива по плът в очакване на нов живот. С това явление приемаме изявление в живот и сън, в което е вложена цялостната спасителна система на Плана на изкупление, който сочи на Съда и възкресението. От Създание смъртта докосваше и трите пояса земни съдби по видовете им след дълъг или кратък земен живот. И всички се връщат в земята, в пръстта. Но независимо от явлението смърт явява се в скончание Съдът небесен над земния живот в оправдание, както живите, тъй и мъртвите спящи чрез Правдата Христова. Тя е покровът бял на оправдание над флора, фауна и човешка душа.

А таз съдба на оправдание чрез Съда е изявена чрез снега на Земята в зимата (сочеща времето без Ходатай след приключване на Съда небесен). Снегът има предназначение да защити от измръзване и от ветровете зърното, спящо в пръстта. А в пролетта се явява възкресение под топлите слънчеви лъчи, сочещи на Господа Исуса Христа – Архангела с тръба, когато всички спящи под покрова на оправданието ще чуят Гласа и ще възкръснат за нов живот. В миг на зеница те се преобразяват по подобие на Христа, Който е възкресен от гроба – пръстта, във великия ден на първото голямо общо възкресение, като решена чрез Съд велик съдба.

Процесът на възкресение е ясно изразен чрез флора. В пролет се явява новото растение. След зима зла – смъртта то расте и се развива, дава клас пълен със зърна, в които е заложен зародиш на нов живот след изтляването на старото зърно в земята. Този процес на явление на нов живот във възкресение е ясно изявен и във фауна. Яйцето, според видовете на фауна и начина на умножение, носи зародиша на новия живот във възкресителни съдби. А видовете сред фауна, флора и човек сочат на чиновете на служение сред двете воюващи войнства.

Целият възкресителен процес е явно изразен сред Божиите творения на земя. Борбата се открива чрез начина на водене земния живот като едно велико свидетелство, свързано с човека, което в потвърждение ни озарява за съществуване на два елемента като съставки на живия човек – материя и дух и изявява също характера на борбата, развиваща се вътре в човека и вън от него, като воюване на две сили – добро и зло! И тази борба се води реално сред три пояса Творцуви творби, като човекът се явява в най-висша форма на изявление – творение, в което е вложен целокупният План за спасение с велика мъдрост в употребление. Той е създаден малко по-долен от ангелите небесни, затова и нему са подчинени и двата пояса от флора и фауна – Творцуви творби според видовете им. Но човекът застава в борбата като земен войн в дух на Правда – доброто, и в дух на неправда – злото. Лукавият дух, успяващ в борбата, завладява човека и го употребява в зло – отричащ Твореца на всяка правда – Създател и Законодател над Земята, на флора, фауна и човек. Целта на врага е да ограби Твореца в почести и слава. А Сатана е недостоен за таз съдба и той води борбата недостойно и си я присвоява. Само Творецът на Всемира е достоен за почести и слава! Той, като велик Строител на Земя с всички нейни живи творения, е внедрил в тях цялата стратегия Своя във форми, начертания и закони.

Така Земя, въртяща се около своята ос, макар и мислено да се поставя от човека, тя то все пак се изявява, че Земя има ос, а то значи още, че Земя има център и тоз център е сам Творецът – Бог Всемогъщ и тя се върти около Него. Не може Земя в друго положение да се яви, освен онова, което й е разрешено от Твореца!

Земя с нейните начертания и форма изявява снопа от първите начатки като Божие притежание, приготвен за деня на хармана – Съда! Защото снопът е вързан, но плявата е с него! А Съдът небесен се явява като назъбена диканя с остри кремъци и тя, т.е. Съдът, ще реши неговата (на снопа) съдба. При овършаване на снопа ще отдели зърното от сламата – зърното ще изпрати в хамбара, а плявата остава до втория Съд на нея.

Наистина Земя с нейните начертания на паралели и меридиани, атмосферните й обръчи и короната земна изявяват съдбите земни и нейния произход – царствен. Но воюващият духовен враг Сатана – Дяволът ограби достойния Творец от почести и хвала чрез изопачение на всичките Му дела!

Но денят на Съда небесен е над целокупността земна и Земя, и тя – Земя сочи съдби с дела в живота и на трите й пояса. И всеки ще се огледа в тях!

И сам Сатана чрез своите хитрини и злини сам открива лицето си!

Но Всемирният Божи Съд е безпощаден за тия му дела!

Слава и почит да е на Всевишния Бог чрез Господа Исуса Христа и Святия Си Дух, Който ни пази и окриля, в деня на изкуплението спасява невинната душа по Плана на изкупление в действие сред Земята!

  АМИН! 27.08.1960 г.