В Евангелието от Йоана глава втора е описана сватбата в Кана Галилейска. По времето на първият съд, през 1972 г. Бог употребява свидетелствено сватбата на Любомир и Петкана като сватба в Кана Галилейска. Не е случайно, че името на младоженката е Пет Кана - петте разумни и Кана, като Кана Галилейска, а името на младоженеца е Любомир, като любовта, Исус Христос. Сватбата в Кана галилейска се е състояла в третия ден (Йоан 2:1). Третият ден символизира третото време на спасителния план. След сянката и новозаветната същина идва времето на третото време - третия ден. На тази сватба Исус превърна водата във вино, при това твърде добро. Това вино е кръвта на Исус Христос, причастието, което във времето на Съда петте разумни пият със самият Христос. Предлагаме Ви един кратък откъс от Късният дъжд за тази сватба:

372/2       02.11.1972 год.

Тъй, последната роса в чин „Мана-Сий“ – манната на Сий е последната милост над земята чрез съдебно уредения земен процес чрез Съда велик на небето, който решаваше съдбите не само на човека – душата, не, но и на самата планета Земя чрез църквата Божия, водила непрестанна борба чрез свещеното служение.

… Следваше свидетелството в интервал на седем дни за втората, когато щеше да се представи и самата сватба в чин „Кана Галилейска“ кат първо знамение след съдебните решения и награди. Тъй след туй голямо благословение над вестта всемирна църковна чрез едно знаме на българския трикольор с герба на Лъва и звезда, то ще се връчи в ръката на сватбата на Петкана и Любомир. Ще получи бъкличката с наровия сок, сочещ на кръвния изкуп кат цена веч дадена.

372/10       16.12.1972 год.

….облечена в бяла рокля – дълга до земята с воал бял на главата и цветя карамфили бял и червен сред коронката на воала.

И Първосвещения чин със словото в ръка с песен на рай едемски за първото венчило извърши бракосъчетанието и обяви младата двойка за съпрузи. Но в туй, чрез туй бракосъчатание в чин „Кана Галилейска“ новоерна сватба кат първо знамение, представящо земното свидетелство за увенчаването на всемирната църква съдба и чрез техните два пръстена се поднесе съботното увенчание, съботата свята кат халка венчална на всемирната църква.

Всевишният Бог в разяснението ми поясни, че с олтари е почнал и с олтари ще приключи, със символи е почнал от стария Израил и със символи, свидетелства реални ще приключи Своята съдба църковна земна. И ми поясни, обясни, що значи олтар на всесъжения пред Бога, небето.