11/07/2020 Елизабет Бориславова

След смъртта на Авеля, чрез Каина получих печата на смъртта и опивах се на човека в кръвта! Увлечен от плевела ми, посят сред нивата Земя, опиянен в оргии с обсебените от мен жертви, чух чук да кове и с проповед Ной да зове към спасение човешките родове. Обсебил човека, рекох си: това е предупреждение небесно. Но още по-ожесточено продължих да воювам! И когато дъжд заваля, пороят забуча, буря и гръм разтърсиха Земя, вой от стенания в Поднебесна полетя, стихията увличаше във водната бездна жертвите мои. Тогаз чрез тях ще се върна аз в Царството на мира! И когато викаха вси: ”Ной, Ной, победител е Небе!”, тогаз рекох аз, как се изплъзна от моите ръце? Но сляп и глух, всичко чувах и виждах чрез обсебените от мен съсъди. Нали съм дух лукав, ще победя! Хам и Ханаан са в моята ръка. Но и тук не успях! Ной с проклятие ме прогони! И ето, Сим и Яфет, двамина, а аз бях един, затова изпарих се като дим. Когато чрез Ваала претърпях провал, нито чрез Фараона целта си постигнах, тогаз рекох си аз: в Червеното море все Той побеждаваше, но в пустинята зла за чина Му Първосвещен ще воювам, дано Го победя!

И пак не успях чрез Кореевата дружина, нито чрез Аароновите двама синове да внеса в олтара свещен огъня на смъртта, в гърдите ми роден. Но чрез ръката на Аарона телето златно изградих и поклон приех от народа на Израил! На всякъде се явявах аз, при Ерихон чинът Му свещен ме победи, в миг стените на Ерихона се сринаха до земи! Борбата с по-голямо ожесточение продължих, света покорих! Но на Кармил се ужасих, с четиристотин и петдесет Ваалови жреци си послужих. А един Илия беше и ме победи, и народа заблуден изтръгна от мен! И ревнах с глас – чрез Ахава и Иезавел ще отмъстя аз, как Илия сам бе в сила небесна облечен, а аз с четиристотин и петдесет пророци на Ваала, победен бях? О, ще Му отмъстя аз! Но уви, Илия неуловим е, неуловима е силата му, затова продължих борбата.

Чрез Ирод избих децата, дано Месия да отстраня, да не би царството ми земно да наследи. На тримата влъхви отмъстих за хитрината, че се поклониха в пещерата, водени от Витлеемската звезда. Опиянен от кървите невинни на децата, аз следях зорко на Земята, но не разбрах как стана това, как се разнесе мълвата за Него над Земята. Тогаз плених Синедриона и чрез Пилата осъдих Месия и чрез съдебния глас на озверената тълпа виках: ”Разпни го разпни го! Него разпнете, а мене за цар на Израиля провъзгласете!” Пилат след Него си уми ръцете. Глас на земна власт издигна и първа по рода си присъда изяви. Капки кървави на Голгота се явиха! Земя жадно ги попи. И в гняв, яростен аз Земя разтърсих, Аз! А тя три дни в пазухата си го държа! три дни Земя мълча и криеше жертвата моя. Но в утрото светло на деня Глас небесен го призова и Земя разтвори си гърда, и предаде на Небе надеждата своя! Песен хвалебна се запя: ”възкресение! възкресение! възкресение на дух и материя!“ Месия към небе полетя, обвит в лъча на любовта!

Пламна в мен ярост зла, мъст коварна разкъса ми духа, нагонът ми уродлив затрептя, сега огнена пещ ще запаля на Земя! Че дала си бе снага, олтар свещен да бъде пред Небеса, а Той – жертва свещена, агнец пасхален, от мене заклан за целокупно изкупление и Земя! И казваха с вяра тогаз, че Той бил Месия, а аз не го разбрах и го подозирах, че ние двама лице с лице се срещнахме, силите си бойни премерихме и жестоко воювахме. но ето чу се: ”Възкресение, възкресение! яви се възкресение и път на спасение!“ Викнах аз: ”Това е моето поражение!“ Тогаз извиках: ”Ела, мой образ втори и се въоръжи, сила от мен приеми!” И гръмогласно виках: ”Зверове, зверове, сред арените пищни с нагона мой хищен, пийте от кървите невинни на жени и деца!” И лично аз разкъсвах им гърди, да диря сърцата им исках. Не подозирах любовта им към Него, която в победа летеше, и жизнено дихание ги е движило преди страдание! И рекох: О, те не се боят и с песен хвалебна се явяват, а аз, в нагона огнен ще запаля тела им, факли ще светят в пиршества. В огнени пламъци ще запаля Земя, ирм не се боят от смъртта, и заради Него приемат я от мен!“

Ето го Нерон: Поласкан от мен, дал ми е подслон, скиптър, корона и трон. Оливах се с него в зверски пиршества, а той, роб мой, поддаде ми се в ръка Нерон и стигна върха на невиждани чудеса! И поех в ръката си два народа – в коварна злина ги употребих, Пилат и Синедриона! И макар че си умих ръцете от вината, тя, клетвата им своя път пое! Над поколенията се явих като зловеща Тъма, птица граблива – смъртта и гоних ги по света. Но не подозирах съдба, че Той се движи в борба по строг План за действие! Не познавах Плана и продължих в кървава разправа. В Армагедона се задоволи нагонът ми смъртен и в Завети два в кървави реки смъртта се опи. Но нямах дихание, ни обоняние, духа си лукав в измамени съсъди побирах и от тях разбирах, че все съм в поражение и чака ме горко осъждение! В огнени пожари, в горящи вулкани, всичко пред себе си унищожавах.

Кървави реки потекоха по земните плещи. Вместо ухание на цветя, носеше се воня от горящи тела. Ровех се в трупове, дирех сърца, но те все мълчаха, непреклонни устояха и тайната на любовта си към Него в гроба отнасяха. И разбирах, че в нивата Земя се е хвърлило семе на вяра и във вярност то е покълвало, и докрай вярно е оставало! А семето Каиново вяра не е познало.

В царството на папизма яви се духовен анархизъм и изправи се Вавилон, блудница моя, в единство с нея в мерзостна злина наново се опих в кървави реки от инквизиции папски и кардиналски клади. А мен тя под короната папска тайно приюти. Седнал веднаж на трона, в царството на Нерона и Ватикана, изпълнен с мъст коварна, аз пишех история на мерзостите ми вси. Но скритите тайни мои сред Вавилонските земи принадлежаха на войнствата мои – паднали една трета духове зли, изпълнили кардинали вси. И взаимно ние се опивахме, къпехме се в кървави реки и огнени пламъци от клади облизваха Небеса, явяваха победите мои славни и на блудницата моя!

Но в най-новите си поражения в любовните ми похождения звярът се яви и на блудницата Вавилон подаде окървавена си ръка. Ще смаят те света в небивали чудеса! Нали си сила дадох на звяра – кървава война запалих, яви се ос една – Рим и Берлин, яхна блудницата звяра, издигна в мерзост газови камери и живи хора горяха в огъня.

Явих се аз в звярови мъдрувания, за чиста раса вложих старание и над останалите Израилеви поколения, които носеха на плещите си клетвеното поражение, положих окървавената си ръка, исках до един да ги унищожа и името им свято да залича. Смесвах семето на звяр с плътта, но тя изхвърляше мерзостта. Явяваше се чиста материя, не успях да смеся желязото с калта, нито грехът да покрие Правдата!

И тогаз, убоян от неуспеха си аз, ревнах чрез звярова уста: Ето ме, аз съм в неограничена власт! Във воя ми свиреп дочух гласа на блудницата разголена, заметнала одежда с цвета на осъждението, грабна тя чаша в ръка с надежда, че звяр и блудница света ще завладеем, по плът и дух ще го владеем! Нали с моя дух коварен изпълних ги и двама?

Опиваха се с мен в нечестия мнозина, реших отново да се издигна, трето царство в Трето време да владея, Райх трети ще се яви в победа славна, да смажем племената славянски, че не мога с тях да си играя и да ги владея. И под маската на кръста пречупен в ръка, приели печата мой в невиждан конвой, яви се страшен вой, начело аз бях, водех ги в боя и дирех своята победа. Но коварна ми мисъл не успя, завяха бури магнитни, наведоха се в милост Небеса и на славяните в отбрана предадоха сила, развяха се славянски бойни знамена, изтръгнаха се смели от звярова ръка. И в огъня, който накладоха в широката земя, звяр и блудница изгаряха сами и падаха счупени окъсани знамена. А блудницата Вавилон допиваше кървавия си потир. Като охлюв пълзящи скриха те рогата си в поражение. Ранен беше звярът в главата и като смирен, с кръст в ръка, зашепна молитвено пред Небеса. Тръгна папа Вавилонски с евангелие в ръка, дебнещ плът в дупката своя. Не му тежеше на съвестта, че много нещастни поколения, скитащи се по света, натоварени с греха, носеха товара на клетвата прокобна на плеща, изгаряха в пещта, която сам накладе сред Земя!

Тази е моята изповед, аз, Сатана, че човекът Антихрист под моя власт и ръка се роди от духа ми лукав и от нагона мой на злина опиваше се с мен от невинна кръв, която сам той чрез мен проливаше на Земя! И що, ето затихна воят на дула, къде и как да се проявя? Тогаз намерих съсъда Айнщайн и семе Хамово взех в ръка, ще открия атома, тайната, що взех от Небеса, нему ще доверя, и ето време е да го изявя! Втурнах се освирепял, за кръв и смърт зажаднял, в Хирошима и Нагазаки излях гнева си за мнозина. И в пламъка на огъня неугасим развивах си плана за Армагедона трети над Земя, че с измама отново ще завладея трона! Но звярът и блудницата победени бяха, семето им блудно изгориха, гордостта моя в тях унижиха. Пречупеният кръст печат мой се яви, в огъня изгориха. Той беше силата моя, на Голгота пречупена, но чрез духовен Вавилон спотаих се, докато бурята желязна мина.

Сред Земята голям огън запалих, пещта седмократно нажежих, но както в дните на Навуходоносора, огнярите ми в пламъците изгоряха, а Неговите войнства опазени бяха. Отново злочеста ми съдба историята земна отбеляза. Победен свих крила от Втората световна война!

Но пак мир и отдих на Земя не дадох. Пламна Корея, огън запламтя, Камбоджа в пламъци горя. В Ливан народа обеднял подгоних го в отмъщение, да диря моето побеждение. Но все победен оставах аз!

А днес готов съм да загърмя в Трета световна Армагедонска, духовна и физическа война, да разпаля огъня на атома и водорода и Земя да унищожа! Но къде аз ще се скрия? Готов съм с крила железни да полетя, да избягам далеч от Земя да не ме настигнат моите собствени дела – язви зли седем, моя лична съдба. И там в небе ще се явя, с най-мощната ракета ще летя и в седмата язва зла Земя ще взривя! И сетно изгнаник ще остана с всички мои завладения, пленения от Небе и Земя. Като метеор ще се явя да събирам отпадналите частици – светила, докато се оформя като комета, опашата звезда. Земя наново ме съзря и не постигнах си аз целта, ни докоснах земен предел, защото опашката ми изгоря, от Слънчевата мощ победена бе тя! Но ако в таз трета водородна борба всеоръжието ми победено изгори, грехът, жилото на скорпиона – смъртта, тогаз обезоръжен ще съм аз и ще изгоря след хилядагодишно изгнание над пустата Земя завсегда, след като втори Съд в Небето потвърди присъдата моя!

А Той, врагът мой, Князът на Мира, приема наградата своя, Съдът небесен потвърди победата Негова и Го удостои за вечността да бъде Цар и Господар, увенчан с невястата Своя – планета Земя, новоизкупена с Негова цена завсегда! И над нея да постави Трона Си със Закона завсегда, под скиптъра Юдин ще се увенчае с дванадесетте духовни Израилеви племена като Трети духовен Израил, от всички народи и племена, езици и колена!

Но аз ще вдигна всички мои пленения в борба, защото една ни свързва съдба: да изгорим в огъня пояждащ, който аз запалих над Земя! Да! Аз, Сатана, запалих тоз огън, в който сам аз ще изгоря!

Но и до днес не разумях, как и чрез кого и с каква сила Мощ действува, щом няма трети образ и дали в единството с Отца и Дух Святи не се роди победата Му! (става дума, че в единството между Отца и Сина е сам Дух Святи! Но врагът не го изповяда и не го признава.) Зная, че в деня на Петдесятница език незнаен се чу и за мен промълвен бе от Неговите апостоли вси! И рекох си: не разумявам тез слова, от где и как се явиха над Земя? Как мълвят ги човешките уста нека вятърът ги отвее и буря зла да ги разпилее, както Той пленението мое разпиля при прославата моя, при строежа на кулата Вавилонска! Нека вятърът ги далеч отнесе, като есенни листи в ровове да ги зарее. Как се движат и мълвят, може би за мен да мълчат, но не ги разумях, а и Закона като видях, в мен пламна ярост зла, подгоних ги сред Земя. На едни внуших безверие, в Духа Божий недоверие и оплетох ги в хула за погубление, а други въведох в беззаконие, за да се уподобят на кимвал, що дрънка и мед, що звънка!

Но питам се сега,- защо не разбирам как действува Духът сред Земя, а само това познах, че за всяка проява има време и план, предвиден за изпълнение?! Това е моето извинение, че не предвидих това духовно явление! Но присъдата си, съдебно осъждение, приех я като мое пленение. И моля сега да се анулира тя в дискусия последна да се явя! А Съдът велик в правда законна се оттегли и седем язви на лични ми дела зли, напълнили чашите на седемте ангела – присъдата моя им е в ръка, и на една трета, паднали в мой плен небесни войнства със земни завладения две трети и една трета еврейски свещени пленени войнства на папизма и кардинализма – духовни, Вавилонски осъждения и безброй от народи и племена, езици и колена, вси земни подчинения, причинявали болки и страдания, царе и князе мои подчинения!

Защо отхвърлена бе третата дискусия моя, в маска нова ще се явя сред агарянските племена, мохамеданин ще се назова и мисията си ще изпълня, към звездите ще се устремя и оттам на злите си деяния ще се насладя! Но цел ми е една, да стигна друга планета, друга звезда да покоря и да я владея завсегда и нея да обитавам. Но за това ще замълча. Не ще диря съвет втори, ни ще давам обещание. На пленниците мои ще явя моето обаяние и чрез блудницата Вавилон ще им поднеса новите си заблуждения. Там, под короната трикатна, намерих своето убежище, подслон, към други обекти ще се насоча, ще ги посещавам и подстрекавам, злъчта си там ще изливам, в поражение на сетното ми похождение, изсипано в чашата на заблуждения!

Но и там ме откриха и на борба се явиха, против атома се обявиха! А сега ще протестирам в побеждението си, макар че все съм в падение и поражение. Очаквах в борбата подкрепление, да се явят други светила в съгрешение, но яви се двоумение, не ме последва ни едно, не одобриха моето зло поведение!

Сам аз, аз бях тоз, който повдигна пета против Твореца на всяка Правда и Закон! И сега приех достойна присъда за моите зли дела, да я претърпя, с всички мои последвали ме пленения! Авдия и Исая изявиха моята съдба. Чрез мохамеданските племена ще се утеша в това изгнание.

Тази е моята изповед, доведена до знание на земното и небесно селение, но не е разкаяние! Аз съм ангелът, паднал в съгрешение дявол, сатана. Крия се веч от моите завладения да не се яви и от тях обвинение! Признавам пред моята блудница – невяста моя Вавилон, мое лично наследие, а аз съм във образ на звяр сред земното селение!“ Край!

07.11.1979 г.