Петдесятница. Подвижване снопа от първите начатки от Исусовите трудове – свидетелство край езерото Панчарево. Висок съдебен вик

Клетвен завет за вярност на войнството, приело чин Деница

Петдесятница – това са дните изброени от 12.04.1958 г. – деня на служението в изпълнение на свидетелственото подвижване на снопа от първите начатки от Исусовите трудове.

(Пред Божието Лице бе изискан да застане другарят на рабинята Господня, облечен в сиво облекло.)

Слово: Йов 16-та гл.

Молитва на стража:

“О, Всемогъщи Боже Мой, пред Тебе превивам колене и отдавам слава и хвала! Милост прося и като страж на съдбата, вдигам аз ръка за всичката Твоя творба, за Духовния Израил, с флора и фауна – създания Твои, и Те моля, Боже, да опростиш мене и моя дом и да погледнеш благосклонно към другаря мой на Земя. Милост прося в тоя час, простри прободена десница и нека Твоите пет рани да оросят Твоята овца – човешка душа и да й дадеш път към вечността. О, чуй и ми помогни, и ме укрепи, и нека Твоята милост да бъде над вси. Ела в този миг и прости на человека – не забравяй Твоя огненозаветен народ, изхвърлен от стрехата – пръснат Израил на Земята и не може да превие нога пред Твоето лице! Амин! Алилуя!”

“В тоя миг на оправдание и съдба изпращам прошка над вси и молбата ти в небе лети, и на другаря ти му се прости! И в този ден ще поеме да бъде вожд твой на Земя, и в мир и любовта като брат ще ти е за съдба. И от днес за съдба стиснете си ръка като брат и сестра! И от днес, рабе Мой Генчо, помни, благословение над теб лети, и ще изпълниш волята Ми царска ти в Правда на закон, защото развилнял се е кон и готви съдба да те унищожи на Земя! Но днес ти се смири и Словото Ми прочети!

И в тоя миг на съдба отричаш ли се ти от Мен – отвори вратата и я изведи, но ако не се отричаш ти, три крачки в пътя й я придружи! И тогава благословение ти давам и я отдясно на тебе поставям! Ако ти живееш в чистота, и десницата Ми ще те благослови като другар на вик, и от днес поверявам ти я и те извиквам като щик, да я пазиш пред Моя Лик, да я пазиш от гаври и лъжи на света и я браниш от врага! Сведи глава, с велика милост от Небеса! Амин! И в тоя миг благославям и благословение изливам! Благословен бъди в братска дружба от сега седем пъти по седем! Благословен бъди ти с твоята сестра, в единство бъди като щит, подай ръка и я хвани.

И от днес, благословени бъдете и съединени пред Небеса като двойка първа, и от днес, стражо Гавраиле, Душе Святи, Гълъбе лекокрили, днес приеми върховен печат! Благословен бъди седем пъти по седем от Мен – Отца и като Вожд на Земя изведи я с гол нож. Амин! Благословени бъдете седем пъти по седем и съединени, и от днес из­веди я извън всяка стреха! Гавраиле, опаши я със Светлината Моя! Амин. И в тоя миг наведи глава, за да приемеш благословение на съдба. И от днес единни с Война с нож в ръка благословена бъди, невясто и пътя си поеми. И като светъл лъч, бъди ти изгряваща звезда в зора – Светлина на съдба! “Амин” от Мен – Отца, Вседържител, Законодател и Съдия! Благословен бъди в единство на съединение пред Небе. И път поемете като целокупност на струя – Ангел светящи и опашете Земя, и стежанието Божие свържете, и в житницата небесна го пратете! Амин! От Мен, Вседържител на Всемира!

От днес, Гавраиле, Душе Святи, наведи глава! Ура! Ура! Ура!

И в тоя миг в Небеса, в Тронната зала на милостта, пред Върховния Законодател на всемирни светила, князе на отделни светове, жителите на небесата над небесата, Небесно войнство в шпалир, небесни певци с инструменти в ръка, с приведени глави чакат върховно благословение да изпратя на Земя.

Гавраиле, Душе Свят, Войне с нож в ръка, днес Аз, Творец на Всемира, Всемирен Владетел на века като Цар над царете, сетно царство, предадено от Царя на Ново Небе – Земя Господа Исуса Христа, седнал отдясно на Трона Ми в единство сега, о, приеми царска почит на сила двоя в благословение – царско свещеническо удостоение, и седни на Трон отдясно, а тя – отдясно до теб на Земя! И възцаряване приеми в този миг, Душе Святи в Троен Лик, Ти, що воюва и победи, днес царско свещеническо удостоение приеми. “Амин!” Седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди от Мен – Създател на целия Всемир, Творец на вси светила, на всички светове, обитавани в обшира на небесата и на небето на небесата! Благославям Те пред (небесата) небесния Лик, Ти, Който възцаряване приемаш чрез Силен вик!

Благословен бъди седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди завсегда в единство на Троица Свята, Душе Святи и седнал на царски престол, о, свещенодействай в Правда на закон! Води царското удостоение на небесно постижение Деница на Ново Небе и Нова Земя – на Царя годеница! Амин! Седем пъти по седем и седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди благословени бъдете. И днес като награда от Небеса на блясък и Светлина приемете двойна царствена сила на царско свещено служение. Амин. Седем пъти по седем и седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди. Амин! От Мен, Вседържител на всемирни свят, пред целия Вселенен лик! Амин!

О, благословена бъди завсегда, в съединение с Вожда на правда. И като Вожд поведи Деница – звезда светла изгряла сред тъмната нощ. И като неин Върховен Вожд води я Ти ощ в приключваща съдба, и в ден на Архангелска тръба, когато знак се даде да се яви Царят на Ново Небе – Земя, о, Ти води Израилевата колесница и пред Небето я яви в пълнота – Твоята могъща десница! Амин! Благословени бъдете в изпълнение на приключваща съдба – Плана спасителен завсегда! Амин!

Царувай от днес, Душе Святи Ти, като царско свещено удосто­ение и подчини под Твоите нозе всички Твои врагове – смажи ги Ти! Амин! И в тоя миг на велико царско удостоение пред Небесен лик чу се Висок вик: “Алилуя! Хвала! Апилуя! Хвала! Алилуя! Хвала! Поклон пред Трона велик на двойна съдба, на Царя на царете и Царя на Ново Небе – Земя! Ний, небесни всемирни множества, князе, управляващи свето- ве и населяващи небесата над небесата, се покланяме единни в тоя миг в Тронната зала пред единния Троен Лик – като Троица единна в светлина на Правда и истинността и отдаваме хвала на Великия Владетел на Всемира за милостта Му голяма над Земя! Амин! Хвала! Хвала! Хвала!”

“Сияй зората на ранина! Пей Зефира в трептящия ефир и като ми­лост на съдба, о, днес Аз, Духа Святи, в сила на небесни свят като Вожд на новоизкупена площ – Деница, царска годеница, Аз, Гавраил, покланям се от Земя, пред Вседържителя на вси всемирни съдби на Княза на Мира сред целия Всемир – Михаил като Цар, възцарен на Ново Небе Земя, седнал на Престол отдясно на Царя всемирен, над вси царе! И Му се покланям като Трето Лице, облечен в сила и Мощ на небесен Вожд! И Му отдавам хвала, като се обещавам във вярност да я водя за ръка, да воюва и победи! И в миг на зеница – в миг на Архангелска тръба да я явя като царска годеница, огнена Израилева колесница в Небеса да посрещне в единство Царя на царете, на Ново Небе – Земя. Амин!”

“О, недостойна аз, избрана сред вас, обещавам се в тоя час като царска свещена годеница да бъда вярна зеница, да сияя в зората като утринна (зора) звезда Деница и да озаря Земята с Небесна светлина, и да свържа трофея на съдбата – душата спася- ема от Земята! Амин! Покланям се в тоя миг пред Върховния Лик пред вси могъщи на небесний Лик, и се обещавам в съдба да Му бъда аз вярна, девствена, запечатана годеница завсегда. Докато в ден на Архангелска тръба се завсегда преобразя чрез печата на възкресение в моята гърда.”

Ура! Победа! Ура! Победа! И в този миг пред съдбоносен Лик чу се Висок вик на целия Небесен съдебен лик! И в пурпур на съдба протегна се ръка на Владетеля на Всемира, и благослови пурпурна мантия на свещени съдби – висона на Правда чрез Христа, и чрез Силен Отцув вик изпрати се пред шпалира небесен в тоя миг, със заповед върховна на съдба да приеме тя върховно царско свещеничество на нейната плеща – висона на Правда в Христа завсегда! Амин!

“О, в тоя миг пред Всемирен лик, Аз, Вседържителят в решаещ вик на милост голяма (пред небесни Лик), благославям висона пред небесни Лик на нейната плеща като удостоение на царско свещенство! Амин! Седем пъти по седем! Благословена бъди ти, Деницо, царска годеницо, и приеми сила двойна на удостоение Мое на Правда в милост и съдба! Амин! Седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди от Мен, Вседържител, завсегда сред пир неземен на небесни множества!”

“Аз, най-нищожен от Земя, стражът на съдбата, се покланям пред Небето и що да кажа аз, освен “амин”! Да бъде, Боже, волята Ти свята завсегда! Амин!”

“Свърши се! Свърши се! Свърши се зов на милост и любов! И от днес Вождът с нож – Гавраил възцарен, Дух Святи, отдясно на Трон, единен с царско удостоение на Деница с царския висон, единни сядат в тоя миг на Трон! И поемат царски съдби като Небесна светлина, да озарят Земя и да съберат множествата с палми в ръка, спасена чрез Кръвта на Господа Исуса Христа – цена! Амин!

И в тоя миг пред Царски Лик поеми път на съдба! Благодари му и излез извън всяка стреха – на свобода. И отнеси благословение велико, и обиколи стената, и сложи обедна трапеза, и приключи и вечеря, за да бъдеш оправдана пред Небеса, че си сложила последна “Царска вечеря” на Земя! Амин! И от днес вдъхновението чисто от Мен на “Обедна” светлина чрез Вайт го благославям и съединявам с вечерната трапеза. И то ще бъде водено за ръчица и ще устои в борба! (И преди лъч да зайде, прибери се у дома.)

А сега излез и свещеника Ми подири!

О, благословен бъди ти като царски свещеник на удостоение в Правда! Амин! Благословен бъди седем пъти по седем и хиляди пъти по хиляди! И от днес на съдба приеми царско удостоение сред Деница – светла утринна звезда в сияйната зора, царската годеница на бъдеща съдба на Ново Небе и Земя. Амин! И от тоя миг пътя си поеми!

А ти, Борчески отряд, единен с християнството, стража свят, и дя- конисата Моя благословени днес – петорен браслет на Тройна ангелска вест, озарени чрез зарите на Четвърта – Светлина, явена като Вожд на борческа съдба! Благословена бъди, Вест – Борчески отряд единен и в царско свещенство, девствено учение на съдба ти пътя си поеми и посети спасяемата душа! Благословена бъди, Ево, благословена бъди, целокупна църкво Моя, и днес като Вест на царски свещен лъч ти по­еми пътя си на Земя! Амин.

Благословена бъди ти днес в съдба, в ден на Петдесятница, хлебен принос на съдба! Ти, който се прие в Небеса! И от днес бъди хляба насъщен на Земя, и насити човешката душа! И като ухание на молебствени хвали ти бъди Ми верен народ завсегда!

Благословена седем пъти по седем от Мен, Вседържител на всяка Правда, милост и Истина! Амин!”

Молитвата на стража, която предхожда Словото Божие в служение:

“О, Всемогъщи Боже, ето ме, днес ти се принасям като хлебен принос. О, аз в тоя час съм изпълнена с Твоето дихание. И Ти прина­сям хвала като хлебен принос от Земя!”

“И сега благословена си ти, приета в розови съдби и от днес навлизай в белота! И всички свидетелствени неща имай ги в употребление, след като мина оправдание – времето на действие на Правдата Моя! Алилуя! Слава во вишних! Благословена бъди ти за во век и в Правда на закон навлизай ти!

Благословена бъди и съединена с другаря ти (съпруга твой) в братска чистота! А сега облечи се в розова съдба и извърши волята Моя! Амин!”

Петдесятница – съботно служение

Изведен бе стражът в полето, около езерото в Панчарево, в райо­на на детския град. Придружена бе от двама свидетели – сестри в Господа. А народът Божий бе пръснат на групи и тъй се извърши велико свидетелствено служение. И дойде благословение велико от Небе. В движение Словото течеше като води на сладководен извор. При слизане на последната спирка в Панчарево:

“Гавраиле, Душе Святи, Войне с гол нож в ръка, строй Войнството и го поведи към победи славни, славни съдби! И стража Божий придружи! Предводи!” (По заповед на Господа бе обиколен езерния фар, изграден в подобие на гъба.)

И Словото Господне дойде и рече Господ:

“А сега ето я Земята! Благословена бъди седем пъти по седем ти, изкупена чрез кръвната цена на Царя на Ново Небе – Земя Господа Исуса Христа от Мен, Вседържител и Законодател на Всемира! И както тез люде Мои обикалят със стража Мой таз “гъба” – фар, тъй бъди ти, Земя, обиколена и обвързана като сноп ти, Земя, с лъча злат на новата Светлина и нека той озари цялата твоя кора! А сега с всяка крачка ти (стражо Мой) стъпвай над вражите води (учения не Мои), над силата вража на Земя и нека те й бъдат под ножа!”

А на път към детския град, където бе уречена среща със свещеника Божий, Словото се лееше като бисерна Роса и земята напояваше небе със своите милости:

“О, маргаритке бяла на съдба, благословена бъди свише от Небеса, разцъфтяла сред поля! И както теб отскубва пророческа ръка, така да бъде изтеглена от Земя човешката душа за спасение за Ново Небе – Земя.

А сега, рабиньо Моя, свий два снопа от цветя, обвържи ги в единство кат един. Нека тоз сноп като единство от два се яви пред Небеса като сноп от изкупени души – начатки първи от Исусовите трудове. И както тоз сноп е в разцвета си на Земя, тъй приеми, Разцвето, благословение, обвързано като сноп в единство от лъча злат в Правда на Небеса! (И тоз сноп съхрани като свидетелство ти.) А сега, свидетелство Мое, благословено бъди от Мене седем пъти по седем от Мен – Отца, Вседържител, Законодател и Съдия, и благословението разнеси по земната кора (към една от свидетелките, които придружаваха стража). Вземи чашата от стражева ръка и я напълни с вода, и на свещеника дай да поднесе на стража Мой на Земя!

(Момент на среща със свещеника, дяконисата и свидетеля на Борческия отряд.)

Мир Божий вам на Земя! Свещениче, подай ръка и благословение приеми на сила двойна ти! Благословен бъди, свещениче на съдба седем по седем и седем пъти по седем от Мен, Вседържител на Всемира и от днес бъди свещеник сред Гвардията Моя на Земя! Благословен бъди от Мен – Отца, Царя на вси царе, Царя на Ново Небе и Земя и от царския свещеник – Дух Святи. Амин! Седем пъти по седем, хиляди пъти по хиляди приеми удостоение с благословение на царско свещено служение. И като първо свещенослужение, вземи чашата от ръката на “свидетелството”, пълна с благодат (вода) и подай на стража Мой на Земята, и нека това е първо свещенодейно служение сред Гвардията Моя на Земята! Амин!

Благословен бъди, Борчески отряд и като наряд яви се пред Бога свой драг, и с дяконисата за ръка поверявам ви църквата Моя. От днес разделям Ангела: ръководство на църквата от Гласа – Бореца! И сега пътя си в благословение поемете, трапеза на полето си сложете и се наситете.”

Поставена бе трапеза от храна и дойде Слово на благословение:

“О, трапезо на съдбата, сложена на обяд и вечеря и съединена в едно чрез свещенодейна сила двоя на Земята, и тъй съединена благословение приеми и насити утробите им ти!

Благословена бъди седем пъти по седем от Мен, Отца, споходи вси Мои на Земята и бъди им трапеза благословена на съдба! Амин!”

Стражът Божий бе откъснала едно стръкче бяло цвете с две цветчета разцъфнали и (неволно) се закичи в косите пред Божието Лице. И ето благословение потече:

“О, благословена си свише от Небе и днес изливам над теб свещенодейна съдба – благославям висона твой на съдба! И в тоя миг окичена е тя със стрък от бели цветя. О, той е лъчите на Светлината, два Завета в едно, нек се разцъфти тя, Светлината Моя като Слово Светлина и се окичи тя, Възлюблената Моя, свидетелство не земно, небесно на Земя!

О, прекрасна си ти кат зората с два реда близнета в устата, с два грозда – съсците ти на Земята! О, благословение приеми и откърми чадата Мои. Аз съм в твоята гърда, сила могъща от Небеса, на Мощ – съдба и днес с кърмата ти, о, откърми чада! Ето ме пред Теб сега! И в миг на съединение ти получи върховно благословение!

Ангелите и племената са желали да надникнат в таз съдба, кога- то Бог благославя “снопа” и облича му плещата с висона свят от Небесата (Правда на Христа чрез Съд небесен пред Всемира).

О, изградена стеницо, Деницо, скъпа Моя годениио. сан ти е “Деница“! А ти днес си Моя зеница! Амин! Благословена бъди седем пъти по седем ти! Гавраиле, строй Войнството и я отведи!

А Християнството (свидетеля) да я прибули с бяла кърпа на глава – това е свидетелство, че целокупната творба се явява под покрова на Небеса. (А теб, свидетелство на християнство Мое, те благославям – благословена си и блажена отсега!) Амин.

Пеят птици вси. Благословена бъди, флоро, фауно и човек – целокупна творба Моя, с дихание на атмосферни съединения! О, в проявление на Небеса вас днес благославям за съдба! А сега стани и стъпките си към дома отправи! “Амин” от Мен, Царя на царете и Царя на Ново Небе и Земя!

“Ходом марш!” Строй се, Войнство Мое на съдба, Княгинята поема път към дома! Днес Аз удостоен съм в царско удостоение! “Ходом марш!” Войнство Мое ти, придружи Княгинята небесна, ходом марш! Строй се, рото Моя! А ти, Княгиньо, стани и се поклони! Поклони се на Гавраил, и чрез Него на Царя на царете и на Царя на Ново Небе – Земя! И китка розова откъсни с ръка, и се закичи на гърди! Това е розовата свещенодейна светлина на съдба! Амин!”

В тоз ден велик на изпълнение Бог изиска Клетвен завет на обновление за вярно служение от стража Божий и съсъда на християнско изпълнение.

Дялото навлезе във велико служение, като църквата се увенча със свещенодейно служение, в чин “Княжевски” навлиза на удостоение. Даде се обяснение на това велико изпълнение от 12.04 до 31.05.1958 г. Амин!

На 12.04.1958 г., събота като свидетелствено изпълнение Бог яви сноп жив и реално бе поднесен пред Божието Лице! След подвижване- то му от свещенодееца – свещеник реален на живия Бог в свещенодейни съдби, стражът бе затворен у дома четиридесет дни в пост и молитва пред Небеса, за да приготви реалната горница за молитвено служение в очакване на Божието явление!

И наистина след приготовлението, макар и с големи трудности (понеже се изискваха средства за изпълнението на тез съдби), което извърших със собствени ръце и средства, подпомогната с труд от верни Господни чада, на четиридесетия ден аз бях готова да явя свидетелст­вото пред Небето. Затворих се според Божиите изисквания в розово оц­ветена стая – горница, според изявленията на Святия Дух чаках Господа. И наистина на четиридесетия ден аз видях Исуса, Който ми показа Себе Си и ми изяви предстоящата съдба във великото удостоение на народа Божий! В същото съновидение Гавраил лице с лице ми се яви и ме настави за предстоящия триумф на Божия милост!

И тъй след явяването на Исуса с Гавраил, аз отново чух тръбния Глас на Всемогъщия Творец и след пост и молба Той реално ми даде Слово – манна от Небе, която прилагам като свидетелствено служение в изявления на Светлина като късно небесно Оросение!

Но в тия тържествени дни, врагът на душите ни не ни остави спокойни. Разпръсната бе групата на остатъка на живия Бог. На петдесетия ден, изброен от 12.04.58 г., аз бях изискана и представена ка­то хлебен принос пред Божието Лице и цялото небесно селение. Небето се отвори и свише приет бе приносът на благоуханна хвала като жертва за милостта Му велика над Земя. В съботата свята, Петдесятница, 31.05.1958 г., събранието бе възстановено на групи, пръснати сред полето без всякаква стреха (извън всяка земна стреха). А свещеникът принесе изискания хлебен принос и се изля велико благословение като ответ в награда за вярност в изпълнение на Божиите изисквания за служението.

Веднъж запитах Господа защо е това символично (свидетелствено) изпълнение с предмети в служение и отговорът чрез Духа Света бе тоз: “Това е въоръжение на Войнствения Мой отряд като небесен – от Земя наряд.” Слава во вишних на живия и Всемогъщ Бог! Слава и хваление на Троицата свята за милостите, изя­вени към целокупната Негова творба! Дано Божието изкупващо се стежание чрез Съд на правда оцени жертвата велика на моя Спасител – Господа Исуса Христа и да разумее Плана спасителен на Бога Отца чрез Спасителното дяло на свидетеля в човешката душа – Духа Света! И тук стои Словото в изпълнение – в Откровение, 12-та гл., 1-ви стих: Църквата всемирна, увенчана с великата Светлина, Слънцето – корона, дадена чрез Съд велик в Небеса, и Луната под нозете й, изпълнила пророчествата вси на Земята в изпълнение на съдебните решения, в послушание на Слово изявление на Отца чрез Духа Святи! Амин!

Завършиха се петдесет дни на изпълнения в служения святи. Яви се Петдесятница и приет бе “хлебният принос”. Данта Божия – целокупното Божие изкупление, стежание, бе опростено, изведено и увенчано като велики съдби, включени в Спасителния план на Небеса. Дойде силата двойна свещенодейна като велик свещеник сред дялото на изведения остатък, сам Гавраил – Духа Света, възцарен в душата! Амин!

И тъй, първата Петдесятница сочи на Христа – Пасхалния Агнец. А петдесет дни след Пасхата – това е апостолското служение в хлебен принос: изпраща им се сила свише за употребление във Вест на опрощение и кръщение реално, огнено в Духа Света – това е Ранната Роса, сутрешната трапеза духовна на Земя!

А втората Пасха, вторият сноп – това сочи на живият олтар на служение, който се подвижва. Това означава, че тоз именно олтар жив – живи съсъди на служение ще се подвижат, ще послужат чрез деветте дарби на Духа Святи във времето на Съда! А след петдесет дни, изброени от деня на подвижването на живия сноп, в Трета духовна петдесятница, се принася хлебен принос от живия сноп – от този жив, неръкотворен олтар в свещено служение. И в ответ на това велико реално изпълнение на служение се получава небесното оросение, Късната Роса, Късният Дъжд, Манна небесна – Светлина на озарение в явление на Ангела четвърти в Откровение 18-та глава, от чиято Светлина ще се озари цялата Земя! И сред тоз олтар жив се чува Гласът на Отца: “Излезте, люде Мои!

Амин!

31.05.1958 г., събота, Петдесятница

•