Вестта съдебна е въоръжението на Личната Христова гвардия, сърце живо на църквата. Те са лични Христови трудове, спечелени след голготската жертва в новозаветно служение – сърце църковно в небесни чинове.
В новозаветното изкупление са и тези с бели дрехи и зелена клонка в ръка. Това са строени Войнства, воювали за интересите Христови, но не са от сто четиридесет и четири хиляди, а велики църковни съдби и държавни (воювали за Божията правда). Когато се разглеждаха техните съдби, Бог помена България, която е била избрана още от мига на нейното създаване като държава. Всички борци на народна и църковна свобода са употребени от Небето – пробуждали са духа на правда в народа, клели са се в чест и вярност към Бога и родината и са воювали за нейната (българска) свобода. Те всички са записани в Книгите на делата добри като герои за вярата и интересите на църквата и влизат в строежа на ”облечените в бели руби”! Чух Гласът съдебен да оповестява борците за свободата на България и за нейното самостоятелно съществувание в борба с поробителите й (при освобождението й от турско агарянско иго)! Бог изявяваше любовта Си към България и към нейните верни синове и дъщери, предавали живота си за нейното духовно възраждане и освобождение от чуждо владичество. Към героите на България се прибавяха всички борци от всички народи и племена и влизаха в избраните с бели руби.
В България беше сграден живият олтар Божий, сърцето живо, туптящо на църквата. Тя, България, се явява като Новозаветна същина в покритие на сянката ”Палестина”. Палестина показа пътя на бъдещото явяване на една Новозаветна същина, създадена по обещание Авраамово, което е България, употребена цялостно с народ верни синове и дъщери Божии с педя почиваща земя, море, реки, езера, планини и поля. Затова и Бог толкова много любеше тази земя, тоз народ, държава България. Сърцето на Църквата всемирна във време на Съда велики се оформяше само от българи, славяни в чин ”Пет разумни сетива Църковни”, представени от Xpиста пред Съда велик за приемане решенията съдебни. Те именно се и употребиха. Споменати бяха лично някои имена на личности, които влизат в числото на Личната гвардия на Христа, борили се за духовната просвета и освобождението на България, оповестени от Гласа съдебен на Дух Святи. Първи бе призван за награда светиева първоапостолът на свободата Левски, Константин и Методий, учениците им, Паисий и още много други. От тях имаше такива, които влизаха в редиците на тези с белите руби и зелените палмови клонки в ръка. Тез, които са проляли кръвта си за правда и свобода, за народа свой и България. Особено впечатление правеше фактът, че Гласът съдебен свидетелстваше с голяма Божия любов към България и славянските народи.
Бог чрез Гласа съдебен нарече ядрото, църковно сърце: „Славянко Моя!”. То означаваше още, че е църквата, която то, сърцето, представяше пред Съда небесен. Зовеше я: ”Девицо Моя, славянко Моя, възлюбена църкво Моя”. И по тия святи думи всеки ще разбере и познае голямата любов Божия.
Групата съдебна е дяло специално на Дух Святи, употребена в Съдебния процес в чин ”Пет разумни девици” – сетива църкoвни или ”Малко Даниилово частично духовно възкресение!” А съставът й във времето на Съдебния процес е изключително от българи, изведени от България, което дяло е съвършено независимо развиващо се от строя държавен, без никакво влияние на духовно ли религиозно общество, което и да било то. Съдебното дяло – групата на изведения остатък Божий е призовано в служение чрез верните Богу синове и дъщери на България, която е употребявана от Бога още в зачатието й като народ и държава. България е създадена да послужи Богу, особено в тоз ”ден” и ”час” (духовни), за да застане пред Съда велик за целокупност земна и Земя. Защото за нея е писано в Даниил 12-та гл. Нейното хиляда и триста годишно съществувание е отбелязано в Словото Божие, към които години са даром прибавени тридесет и пет години – Съдебно време в решение на Съдебния земен и църковен процес горе в небесните селения.
България е под най-голямо удостоение Божие в единство с нейното човешко селение със Земя, флора и фауна. Сред нейния народ се носеше Гласът Божий, чуваше се живото Съдебно слово чрез Гласа съдебен на Дух Святи и народът български със своите управници активно участваше в целокупното духовно съдебно изпълнение. За България е писано в Даниил 12-та глава, ст.2, З. А за нейните люде: О, те пеят Нова песен, думайки: ”Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й. Защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ.“ (Откр.5:9). ”И направил си ги на нашия Бог царство и свещеници и те царуват на Земята!” Откр.5:10; Исая 44:5 ”И ще се подписва с ръката си Господу.“
01.01.81 г.
Най-много си падат по негри. Лични наблюдения.
Национален спорт сред нежната славянска половина се явява играта "скрий салама".
Липсата на интимна хигиена също е характерна черта.
За морала им друг път ще ти напиша.
07.09.2022 10:27
