Тъй след Съд църковното служение кат олтар на примирение навлиза в реално ново юбилейно служение кат народ и държава, на която знамето от вестта е Отк. 14:6-12 и Отк. 18:1-4. Те са с разрешени съдби и навлизат в едно ново служение кат освободен църковен всемирен олтар с принос на изкупление и натоварен с вси съдби на оправданата и изкупена човешка, флорина, фаунина съдба, душа.

…. сред таз църковна съдба с олтар на примирение вест на изкупление се учредява и всекогодишният възпоменателен празник на шатрите до Архангелска тръба. Именно след туй разрешение велико на Съда небесен на земното целокупно /стежание/ съдба от троен пояс на флора, фауна и човек с разрешен всемирен олтар,…

Туй сочеше празника на шатрите или сенките в годишното церемониално служение кат закон на един макет сочещ далеч далеч на същината в скончанието чрез Съда. Амин! Също сочеха и финиковите клони, от които се строеше шатърът първо: че само блюдото на употребление е шатър, а второ, че и флора подобно на човека намира милост и опрощение и взема живо участие в служение, че и самата флора е шатър в служба също приема примирение с Бога подобно на човек, тъй като чрез флориния плод „ябълката“, Ева съгреши. Но празникът на шатрите показваше, че милостта на примирителната жертва се отнасяше и за нея, тоже и за приемане на жертвите чрез олтаря в самите осем дни.

• СЪДА ВЕЛИК
•  
•