232/9/А       12.10.1963 год.

Празника на „шатри“ сочеше на Съда след разрешение на вси земни съдби. Чрез Съд велики се явяваше приключващата се съдба нова година, а всичко старо свършваше и се почваше ново. Но шатри също сочеше и на великото царство израилево, събрано в едно единство и дванадесет племена в един примирителен олтар с жертва благодарствена народна всемирна, на всемирен олтар от земята, когато всички съдби земни се разрешаваха и ответа на решения Божии чрез служение в церемонии /свидетелства/ е приет. Наистина „шатри“ е велик празник и той се яви в изпълнение за слава Господня сред земя в очакващата се съдба на народа Божий кат едно единство събран целия Израил който сочеше на духовния Израил в скончание на века чрез Съд велик на небето. Но ответа идеше като велика милост на утешение, че им са опростени вси грехове за цялата година живот и е дадена за тях примирителната очистваща изкупваща кръвна цена на Господа Исуса Христа.

„Шатри“ още сочеше на великия Съд Божий, който изпълва „тайната Божия над земя“. И явява като могъща съдба в разрешителни съдби на нова година – нова светлина, като вест на изкупление, чрез разрешения съдебни. И навлизаме в ново „семе“ духовно сеене наново и чакаме нови плодове духовни. Амин!

258/9       09.1961 год.

ОТЦОВО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ПРАЗНИКА „ШАТРИ“ ВАЖНО

Самият шатър на служение сочеше на Христа, кат скиния неръкотворна в служба пред небеса, а в скончание пред Съда живите шатри са блюдата на почит, първите начатки на Исусовите трудове,…

Именно жътвата е делата на всякоя душа представена пред Съда и тез които се оправдават чрез Съда се явяват кат зърна на изкупената човешка съдба /спасяемата душа/.

След приключване на съдебно разрешения земен процес от три ерни времена се явява ново принос на благодарствена съдба от самите съсъди в употребление, кат шатри във всемирно свещенослужение. И тоз именно празник е шатроразпъване, сочещ на Христовото разпъване за изкуплението на земното стежание Божие, в скончание описано в Откровение.

Тъй след Съд църковното служение кат олтар на примирение навлиза в реално ново юбилейно служение кат народ и държава, на която знамето от вестта е Отк. 14:6-12 и Отк. 18:1-4. Те са с разрешени съдби и навлизат в едно ново служение кат освободен църковен всемирен олтар с принос на изкупление и натоварен с вси съдби на оправданата и изкупена човешка, флорина, фаунина съдба, душа.

…. сред таз църковна съдба с олтар на примирение вест на изкупление се учредява и всекогодишният възпоменателен празник на шатрите до Архангелска тръба. Именно след туй разрешение велико на Съда небесен на земното целокупно /стежание/ съдба от троен пояс на флора, фауна и човек с разрешен всемирен олтар,…

Туй сочеше празника на шатрите или сенките в годишното церемониално служение кат закон на един макет сочещ далеч далеч на същината в скончанието чрез Съда. Амин! Също сочеха и финиковите клони, от които се строеше шатърът първо: че само блюдото на употребление е шатър, а второ, че и флора подобно на човека намира милост и опрощение и взема живо участие в служение, че и самата флора е шатър в служба също приема примирение с Бога подобно на човек, тъй като чрез флориния плод „ябълката“, Ева съгреши. Но празникът на шатрите показваше, че милостта на примирителната жертва се отнасяше и за нея, тоже и за приемане на жертвите чрез олтаря в самите осем дни.