Българската азбука

През 1999 г. на българския книжен пазар излиза книгата „Слово Светлина за озарение“, която съдържа пророчества за България и за света. „Слово Светлина“ излиза в над 10 тома и може да се намери, както в Държавния архив, така и да се поръча в електронна книжарница. В тези книги се съдържат обяснения върху текстове от Библията, обяснение за мястото на България в духовната история на човечеството. Словото, които е събрано в тези томове е приемано в период от 35 години – от 1947 г. до 1982 г. Представяме откъс за българската азбука.

„Чрез Кирила и Методия се даде азбуката на славянските народи, за да се чете Словото на роден език, чрез Паисий Хилендарски се връчи Историята, пробуждаща духа на народа за национална и духовна свобода. Левски бе употребен свише да вдъхне Бог вяра в сърцата в собствените духовни и физически сили на поробения народ, а девицата Райна Княгиня със собствените си ръце уши знамето на свободата и го развя с дръзновение над поробената си земя!   

Попитайте сега защо е таз голяма милост над България и нейната педя земя. Сам Дух Святи ще ви изяви таз велика тайна Божия. Още от нейното създание в изхода й велик към постоянно обитаемата земя, Бог е бдял над нейното оформяне и като птица пазел е нейното израстване. 

Още с Кирил (Константин) и Методий, чрез учениците им Климент, Ангеларий Бог посети реално видимо България и й дари Своите писмена, които тя, в своето незнание, като изкусна везба вшиваше и втъкаваше в своите одежди и пред Небето ги явяваше като велики дарования – Божии бъдещи слова. А усетила тя полъха на духа Света, България грабна писмената и в четма ги нарисува, за да има на свой език служения свещени пред Небеса. И във всичките борби за народни правдини Бог е бдял над нея и народа й съхранявал, чрез съсъди на вярност родолюбие развивал и я окрилявал. Пред целия земен свят явява се тя, България – християнка, земя, раждала синове и дъщери, държали буден духа й. Как народът български петстотин години тежко отоманско рабство е претърпял? И пак светилникът й на вяра не е угаснал. Макар че звяр лъжепророк и лъжеучител над нея е владял, кървави реки са текли от нейните святи гърди. Вярата си свято опазила бе тя, защото Бог Всемогъщ я е водил за ръка и е воювал за нейната свобода. Чрез вяра в Христа народът е устоявал и живи победи е записвал като знамения и чудеса, за да останат вечни свидетелства за вярата на минали пред огнената пещ поколения за бъдещото нейно население.   България с вяра жива свидетелствено е извървяла трънлив път сред Земя за слава и величие Божие. И ще отрече ли някой, че с вяра е устояла и не се е претопила, а като народ и нация се е запазила? Защо Всемогъщият Бог назова България ”педя земя”? Да! Бог й даде нейните принадлежащи граници и спря се Дух Святи на Охрида син и там заби знамето Си! И великият Бог каза: ”О, чада, таз страна граници няма на Земя. Тя ще преброди земната кора, ще вее Знамето трибагрено на вяра в кръвта на Христа, ще реве Лъвът от Юдиното коляно пред световното лице, а звездата сияйна ще свети и пътя ще озарява на спасение.“ 

„В славяните благоволих! Кирила и Методия употребих и като българи изявих!“               

„Елате, ангели крилати, свийте на удостоение венци! Елате, Войнство строено и свийте от полски жасмини, здравец и теменуги, незабравки сини венец и на България в удостоение поставете чрез стражите – нейни съдби, че тя Ми е в десница чрез Кирила и Методия, Наум, Климент и Ангеларий, озарени в съдби, Славянката Моя – единна, Паисий, Левски, Ботев и мнозина, хиляди по хиляди герои. Това са Мои издигнати стълбове и врати за нейните правдини!“
„Ела, любима Моя, с фустан, извезан от любовта, от четмата и писмата български. Ела, любима Моя, ела, в Предела те каня, сред полята росни плъзнали са стада, блеят агънца пред Небеса, но ножът коварен не щади ги сред Земя. А ти, вярна Моя, вярна Ми бъди! Ела кат войн смел да те препаша през чресла. Двуостър нож полагам ти в уста. Яхни жребеца бял, ще обиколим Земя, сред нощ тъмна ще летиш и знамето си бойно ще вееш. Вест съдбоносна съдебна ще разнесеш над пет континента земни, семе ще посееш! Ела, любима Моя невясто, Аз те зова чрез стражите ти верни, обкръжили съдба! Ела, сред Предела подали сме си ръка. Ти – в чин ”Рила”, Аз – ”Пирин”. Окръжили са ни Стражи смели. Яхни жребеца бели, ела, Земя ще обиколим, Вест съдебна ще оповестим.“

Не е беда да пропуснеш Левски и Ботев. Но е крайно едностранно да пропуснеш Раковски и Каравелов. Все едно италианец да не знае родния си Гарибалди.

"и мнозина, хиляди по хиляди герои. Това са Мои издигнати стълбове и врати за нейните правдини!“