Свидетелство на Пророка Божий.
 

От много време съм вярваща и съм вярна в служението на Бога Всевишни, пред Когото стоя ден и нощ, Комуто съм възложила целия си дом и личния си скръбен товар. А не се срамувам да кажа, че и целият свят е в Неговите нозе.

Отдавна съм призвана като недостоен слуга да служа на Моя възлюблен Бог. И по Негова голяма милост, без никакви мои лични заслуги, Бог ме употребяваше във времето на приключване Съдебния земен процес, в небесния Съд велик, в което дяло съдебно бях употребена като жив свидетел И неведнаж аз чувах Съдът велик да произнася думата ”съдба”, а приключването на дялото земно Съдът небесен велик решаваше като съдба по съдби.

Тъй под Божията благодат над Църквата, под Божията неизмерима милост, обвита като повой над пелена, като омара бяла над Земя в Правдата Христова, аз духом присъствах в земния процес сред Съда небесен, единна с всички ония блюда на почетно употребление пред Съда и с вяра и жив интерес съм чакала да чуя как ще се развие тоз процес и какви ще бъдат Неговите крайни решения.

А най-важно и интересно за мене беше да видя и разбера ясно мъдростта велика на Всевишния Творец Бог, показана в решенията на съдбите на трите пояса земни Божии творения и за планета Земя.

В изявленията на дух Святи и в Съдебното слово на Съда велик винаги се е явявала таз многоозначаваща дума ”съдба”.

И тъй като приех озарение и пълно обяснение за съдържанието и смисъла й още от самото начало на воденето чрез Глас в служение, Защото Съдът небесен решаваше целокупните земни съдби от три пояса – флора, по видовете й, фауна – по видовете й и човек – по раси, багри и езици, предимно ”по съдби”, затова аз дръзвам сега да дам това кратко обяснение, след голямата ми скръб, поради това, че мнозина говореха с неразбиране и стигаха до хула към Бога поради тази толкова често употребявана дума ”съдба”.

Аз с пост и молитва стоя и приех лично от Бога пълно изяснение на нейното съдържание и го предавам така, както Бог ми го извести.

”Рабиньо Моя, стражо Мой, верен досега, теб по милост Моя днес озарявам какво означава тази тъй много споменавана от Съда небесен дума ”съдба”.

Наистина думата ”съдба” означава строго определение! Но то не значи, че тя се предава от родителите към децата или от работодателя спрямо подчинения, или път от Главнокомандващия народа в чин Власт земна“ в даден период от време. Не! Съвсем не!

Думата ”съдба” е строго определение от преди създание на индивида в неговият строго определен земен живот, приемаща своето съдържание в пътя му земен. Тоз живот е начертан на Божията длан и записан в Книгата на нетлението (както и осъдените са записани в Книгата на тлението – осъждение чрез смърт).

Думата ”съдба” и смисълът й е от Твореца над Своето създание като строго определение в предназначение на неговата съдба в живота земен. Ако името ти не е записано от Създание в Книгата на живота, ако и тялото си на клада да поставиш, не те ползува. Защото съдбата ти е строго определена, или по-точно, всичко в твоя живот е строго определено, дали е то добро или зло. Но независимо от всичко това, нам ни е вложено или внедрена ни е вяра в сърцата, чрез която със страх и трепет ние вървим в живота земен и се борим – воюваме за живота небесен.

Стремежът е един и същ към Създателя на човека, Който му е определил съдбата като Негово творение.

Но думата съдба не е само определение на човека, но и на флората, фауната и на самата църква Негова. И тя си има строго определена съдба по план на осъществяване в нейното строго определение на живота, на функцията църковна, която се явява като победа Негова над Земята. Това се отнася и за всички земни царства, за племена и народи и за самата планета Земя.

Затова тайната на съдбата е скрита в Бога и е независима от земно тленно създание. Ето защо в пророческия Съдебен атрибут, пророците, движени от Духа Божий в мъдрост, се употребява едно и също над целия свят, или в една и съща мисия, строго определение на съдбата. Дори и да го вложи в самия съсъд, да го внедри в дълбината му, силата на съдбата му е строго определена от Небето. Затуй всеки човек със страх и трепет трябва да бди над своята съдба в определение, и нейното приложение в изпълнение.

А пътят на Църквата и на човека е определена съдба от самия Създател и таз съдба се прилага в живота на индивида и за самата църква. Тъй чрез пророк йоан е строго определен пътят на Новоерната църква, минала седем периода Новоерни. Той знае нейното състояние и я насърчава, подкрепя в пътя й духовен и житейски. А Верният Свидетел предупреждава църквата, за да не съгреши.

Още в Битие е дадена съдбата на планета земя с нейните три пояса земни творби и на църквата и тяхната съдба, по строго определен план.

От Макета (Словото Божие до Потопа) ние откриваме строго определения й път, преминаващите го по план съдби и тяхното скончание като изпълнен план, приемащи своите награди или порицания.

Именно затова е издигнат новоерният пророк, който видя пътя на църквата или нейната съдба по строго определен план.

Под думата ”съдба” не се включва само духовният живот като определена съдба. Тя включва самото съществувание на планета Земя, на Църквата и човека и техния житейски път. тя, съдбата, определението, е неизбежна, независима от материя или духа.

Но съдбата е доловима! Тя се налага и човек я приема такава, каквато е определена! И да иска човек да я избегне, не може, тя се налага и те обвързва в твоето определение, в твоето съществувание. Съдбата ти е строго определена от Небето, от Създателя при създаването на личността или рода в поколения.

А каква е съдбата, никой и никога не може да я отгатне. тя е скрита в определението и само ти се налага добра или зла. А човекът без роптание я приема и казва: “Това ми е съдба, това е моята съдба или мъката на съдбата, радостта на съдбата.

Съдбата ни е разнообразна в житейския ни път но понякога е толкова жестока, че ни причинява мъка и непоносима скръб. Затова я наричаме „мъката на съдбата злочеста“.

Но при единните църковни съдби във времето на съда велик, то общи са решенията на съдбите, особено когато става дума за дванадесетте духовни Израилеви племена и тяхното запечатване! На тях се решиха делата по съдби и се строиха, като пред съда небесен те имаха свой жив представител, за всяко племе поотделно, който трябва да приеме върху своите плещи съдбата на племето, което той представя, а и той е от същото племе.

Сянковите църковни периоди имаха също строго определена съдба. Те, като сенки, изхождащи от Седемте новоерни периода църковни, се скриха в тях като решени съдби, или същината прие своята сянка като огледало древно, те са отразили нейния образ като съдба.

А Всемирната църква включи всички дванадесет племена в себе си като решена съдба чрез Съда велик в Небето, оправдани чрез вярата си в Господа Исуса Христа, Който ги изкупва за вечността.

Тъй съдбата е неразривно свързана част от планета Земя с църквата, състоящи се от флора, фауна и човек.

А съдбата те преследва и ти се налага, независимо от теб. На какво да я оприличим? Да! На какво, на сянката наша, която е все пред нас. Но кога тя върви пред нас? Само тогава, когато Слънцето от небето грее над нас. А ние можем да се освободим от нея, както и Земята не можеше да отхвърли сянката на Луната и получава слънчево затъмнение.

Да! Това е нашата сянка, нашата строго определена съдба, невидима, а доловима и всякога налагаща се като определима. Това е съдба!

Да, съдба – строго определение, налагащо се, без да можеш да кажеш, че е нещо друго, а не съдбата ти определена от една Всевиша Сила, Която е над тебе и ти е определена и ние я приемаме без да разбираме. Но ако тя е зла спрямо нас, то ние роптаем към нея без да можем да я променим.

Това е съдба над целокупност земна – Земя и Луна със своето съществувание и на земните пояси като земни селения по видовете им като отделни същества.

Затова и не можем да я наречем ”наша сила“ – съвест, разум! Не! Ако приемем, че тя е друго, освен това което е, то трябва да й наложим да бъде само добра. Но тя е и зла, мъка и тъга! Това е все съдба, засягаща народи и племена, строеве, държави, управления! И това е все съдба и то неизбежна съдба!

Но първо трябва да признаем, че тя е строго определение на личното ни съществувание от Тоз, Който ни е създал и ни е строго начертал като спътник в нашия живот и в житейския ни бит. А съдбата ни е част от него, от нашето ежедневие. И това е Наста съдба на съществуване и за бъдещото ни оправдание или осъждение в духовния ни път и в плътския ни живот. И това е строго определена съдба от нашия Създател.

Забележка: Затова и нашият живот е тъй изпъстрен с разнообразие на непрестанна сплетня и дирене на опознаване на нашето бъдеще или на тъй наречената наша съдба. Понеже мнозина не знаят, че това е строга тайна, я дирят да я узнаят в случай на неблагоприятни съдби в нашия живот, дирят врачки и гледачки. А не подозират, че съществуват норми и закони и че два духа се борят за това определение на съществуването, да се изпълнява в добро или зло, и че това любопитство ни води до съгрешение и тежко нарушение на нашата съдба.

Тъй човекът, непознал Твореца си, лесно попада в примките на изкушението да познае и узнае своята съдба за бъдещето си, дали е тя добра или зла, добягва до различни примки на Сатана и неговите войнства, чрез които той воюва. И печели за погибел душата блуждаеща и нейното непозволено любопитство незадоволено, като ходят да го дирят и открият. Но човек няма познание за великата борба между доброто и злото, между два духа, воюващи непрестанно за надмощие и победа. И че единият дух е дух на непокорство, заблуда и води до мрежите си своята жертва за погибел чрез неговите примки. А той е лъжедух, водещ до спиритизъм, хипнотизъм, сеанси на магнетизъм, ред магьосничества и заклинания, все за зла съдба и погибел на непокорната, несмирена душа, да приеме своята съдба, тъй както й е отредена.

Също и духът на доброто, който като ангел хранител пази душата от грехове пред Твореца, отредил съдбата на човечеството и тя е непроменима. Но това е борбата сред Земята между тез два духа, врачари,които воюват още от деня на грехопадението. А тез войнства телепати, ясновидци са спиритични дарби на духа на злото, проявени чрез поробените му съсъди като блюда на непочит, приемници на злия Сатанински дух на обикновен врачар, водещ в заблуда душата.

Но някой ще каже: ”Те познават”. Да! Те понякога познават, защото Сатана води таз жестока борба и той знае всичко за погибел негова и на душата, която се е хванала за неговите прийоми – примки за погубление.

Врачаруването е голям грях, мерзост е пред бога и съсъдите на непочит погиват и не намират спасение освен ако се покаят, престанат да врачаруват и мамят хората.

А тия души, които отиват при врачки, попадат в същото осъждение на греха спиритичен, защото във великата борба за Правдата Сатана се е изявил в неправда чрез съсъдите на непочит като негови оръдия. Но Сатана не е само обикновен врачар. Не! Неговата цел е съвсем друга той цели планета Земя чрез борба срещу Твореца на всяка правда определението на съдбата. Сатана воюва в заблуда и въвлича цялата Земя чрез различни религии, спиритични общества, за които Библията ясно говори. И в различните служения Сатана вмъква различни заблуди с цел да мами народа и да хвърля в душата подозрение по отношение на Божията велика премъдрост в План на изкупление, избавление, спасение на планета Земя с нейните три пояса земни творби и църквата Господня сред цялата Земя чрез Библейската истина и земната строго определена съдба, чрез борба да постигне освобождение. Защото двамата Борци, Вождове – Господ Исус Христос и Сатана воюват непрестанно и във водещата се борба попадат цели народи под спиритичния дух на Сатана. Понеже съдбата е строго определена, непроменима, то той, Сатана, се бори да заблуди с духа си лукав колкото може повече души и народи и да се внедри в тях, да ги направи свои оръдия за злина поради непокорство на Истината. Той използува любопитството на човека за упование в неговата лична отсъдена от Небето съдба.

Но на това някой ще каже: ”И Бог има Свои блюда.“ О, да! Бог наистина има Свои блюда, но те са на почит в употребление за съвършеното благо на църквата и в мисията на освобождение от плена на греха. Това са пророци, дарби на Дух Святи в църковно изпълнение на свещено служение.

Тоз въпрос е много добре описан в Библията и те се употребяват за назидание на църквата и духовно изцеление на душите, но не и за предсказания и врачаруване. Бог не е врачар, а Всемогъщ Вседържител на Вселената, неин Творец и Определител на съдбите. Чрез пророците и дарбите на Дух Святи разкрива състоянието на църквите и води в Теократично управление своята църква с душите през нейните църковни времена, изразени в периоди, до деня на Съда, когато по съдби се решават всички дела на целокупността и заангажираните във великата борба Църква и нейната Светлина като Вест църковна в учение и заветното изпълнение чрез вяра в символа на Завета – кръвта Христова на очистение и изкупление като чин ”Причастие” сред църковното служение.

Има много да се дава обяснение по този въпрос, но той е ясно описан в Библията – Стар и Нов Завет.

Това е всичко, което мога да кажа за съдбата. Озарена съм от Святият Дух Божий като Негов съсъд на почетно употребление за тайната на съдбата! Амин!

01.01.1973 г. 

Благодаря!

Здравей, Елизабет. Съдбата е нещо, от което трудно може да се избяга. За нас хората е добре, че не знаем каква е съдбата ни. Няма да е приятно например някой млад човек да знае, че му остава година живот примерно.
Поздрави!

Съдбата зависи от ролята в спасителния план. Нашата например е на благословение, но зависи дали човек желае да се ангажира.
Относно това, което пишеш е важно човек да разбере каква му е мисията, или по-просто казано какво му се отдава и къде да насочи живота и труда си.