Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2021 07:59 - Голгота-унищожаване на церемониалния закон
Автор: elizabethborislavova Категория: Поезия   
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 13.01.2021 19:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Първата небесна проповед на Христа долу на Земя сред огладнялата човешка душа. И пак изяви се Бог на Земята чрез Светлия Страж Христа, чрез Небесна светлина! Кънтеше проповед на Земя и канеше човека към покаяние. Коя беше таз ожидаща душа? дали наситената със земни блага, или измъчената от нищета? Дали бяха първенците на рода, или ”големците” на користта? А може би това бе младежта?

И ето – разнесе се вой на свирепа тълпа, раздвижиха се множества, разклати се земна стена и стекоха се всички кат една душа. Вси жадуващи отвориха сърца, гладни за Светлина и поемаха жадни небесната Роса. Тръбеше непрестанно Святият Страж на Земя, пратен от Отца с мисия една – да призове човека към покаяние. Но кой се покая и убоя и кой се закорави и затвори сърдечна врата? О, това бяха първенци, опиващи се от греховни венци на юрист и злина. И роптаеха те против проповедта, против измъчената душа, що отхвърляше веч хомот от врата и жадно поемаше небесната Роса – благословения на Отца. И тълпеше се тя на Земя, измъчена от мерзост и лъжа. Да чуе искаше тя живите Слова от небесната страна. Но цареше гордостта, дар на Сатана, сред първенците, опиянени от слепота, похабени в користолюбие на Земя, слуги на Сатана – книжници и фарисеи сред Земя.

Рано беше. Пропукваше се зора и освежена се носеше проповедта на Светлия Страж от Небеса – Господа Исуса Христа, приятел на измъчената човешка душа.

Кънтеше проповед на ранина, носеше се из градове и села. Лееха се бисерните живи Слова, носени от Зефира нежен на ранина и водеше към спасение човешката душа! Бог велик благоволяваше и с дар на знамения и чудеса се проявяваше. Болни изцеляваха, слепи проглеждаха. А със закоравели в неверие сърца, слепците духовни питаха: Не е ли ударил часът на тяхната съдба, да бъдат лишени от Славата на Отца чрез Светлия Страж на Земя – Проповедника Христа?

И ето, слепи от юрист, жадни за първенства – зла мисъл на Сатана разяждаше техните сърца и план гибелен начертаха за таз свята проповед на Земя, и още по-страшен хомот за тоз измъчен народ, още по-жестоко да го под властта си покорят. Да! За юрист и блага повтаряше измъчената човешка душа, а ехото от проповедта се разнасяше в зора по върхове и низина, по земна твърд и морска ширина. И като пролетен Зефир докосваше човешката душа.

”Покайте се” – тръбеше пратеникът на Отца, прекрасен кат утринна звезда! Зовеше непрестанно: ”Покай се, душо, пред Отца!“ И лееше живите от небе Слова: ”Покай се и се нареди при разумните Мои!“ но мълния зла разтърсваше гнилите сърца и вой се носеше от тях на Земя. И мерзостно дяло промисляха за таз проповед на Христа. А тя, сияйна кат утринна роса, разнасяна и от детските уста като музика вълшебна, що свиреше овчар сред стада, жадно се поемаше от събудилите се в нощта сърца.

Ехтеше първа проповед на Христа рано в зора до късно през нощта и ефирно се носеше над грешната Земя – зов свят на най-святия Страж на Отца. Това бе първа проповед за покаяние на Земя. Ето мина Ранна Роса, мина пурпур над Земя и получи се зов от Небеса да се прибере Светлият Страж у дома! Опити в злокобния пир на Сатана, алчни за първенства, посегнаха на Стража светъл от Небеса.

Но първа проповед продължи, несмущавана от мерзости, по села и градове, по низини и върхове, сред мълнии и стрели от лукави книжници. Носеше се несмущавана тя, с любов изпълваше сърца, защото бе заповед на Отца – покана за спасение на човешката душа.

Разпнаха Христа кат неразумни на Земя! И опиваше се в злокобен пир Сатана от светиева кръв на Голготска стръмнина, но не разумя, че то бе повеля на Отца! И ето – идеше победа над мерзостта, над опиващите се в слепота, алчни за юрист и първенства оръдия на Сатана. Ужас нападна над тълпа: едни кимаха с глава – тез, що ожидаха проповедта – спасяваща се човешка душа, други се опиваха от мерзостта, че край дошъл е на проповедта. Надвиснаха облаци черни, нападна мрак над цялата Земя, буря страшна – започна борба между Христа и Сатана, между Светлина и Тъма. Светлина, що озаряваше сърцата и ги освежаваше кат небесна Роса, отваряше очите за бъдещи блага.

Буря страшна се разви от мъст и клевети. Съскаше чрез оръдията Сатана против лъчезарната Светлина на Светлия Страж от Небеса – проповед от живи Слова. Настана мрак, надвеси се Тъма, над рамото Му сложиха фарисеите ръка, трънен венец положиха Му на глава и отведоха Проповедника на Правдата, освирепели от ярост, че Светлината застрашаваше им първенствата, мъст и клеветата! Разумяха ли те, че разпъваха Началника на израилевите родове и се тежко провиняваха пред Отца?

Облаци черни надвиснаха над злощастната Земя! В миг на агония се блъскаха под Небеса. Миг върховен бе на върха! На кръвта мълвяха светите уста, ясно продължаваха проповедта: ”Покайте се на Земя, стига мерзост на жертви и лъжа, не иска великият Баща жертви осквернени от Земя! Смирение и послушание иска от човешката душа!“ Мълвяха светите уста и още по-ясно се носеше проповедта за покаяние на човешката душа.

И ето, омилостивяваше се веч Отца! Яви се Проповедникът на Правдата на ”върха” на мерзостта (човешка) и победи врага на човешката душа. Блъскаха се облаци с ярост в Небеса, мълния страшна полетя към Земя и завесата в храма на две се раздра.

Дотук свършваше времето на мерзостта – овехтяла бе тя на Земя. Осквернени бяха жертвите за грях, що изискваше Церемониалният закон. И яви се жертвата на любовта на Отца! И сляха се два Закона в едно велико жертвоприношение за омилостивение на греха пред Отца.

“Свърши се“ – Агнецът Божествен каза! Дотук свършиха жертвоприношения в принос за греха. Принесена бе завсегда жертвата изкупителна в изкуп за човешката душа. И със сила могъща заблестя от Небеса Законът морален на любовта – заповед вечна, изречена от уста на велик Законодател и Съдия. Изпълни се Слово велико на Земя: ”Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син…” (Йоан 3:16). О, победен бе Сатана! Яви се жертвата спасителна завсегда! Агнецът Божествен кръвта Си проля за омилостивение пред Отца и прощение на човешката душа. Праведният се принесе в жертва за греха. Приковани бяха приноси безцелни на кръвта – Закона церемониален за жертви и приношения от човешка ръка, а със сила и Мощ велика заблестя Законът нравствен на любовта на Отца. О, това беше борба! Хули и усмивки зли огласяха върха, но лееха се сълзи от искрени сърца и мълния раздираше мрака на Земя, и осветяваше пътя на проповедта за покаяние на човешката душа.

Мълния завесата на храма на две раздра и пътя ярко освети Церемониален закон унищожи, а Морален закон освободи и го възвиси. Силата на Правдата разкъса завесата на храма, а кръвта светиева ороси Земя и пътя на великата проповед освободи. Морален закон възвиси на Земя, в сърцата човешки го внедри – обещания от векове за спасение от грехове изпълняваха се на върха. Овехтелият Церемониален закон отлетя, а чрез проповедта покайваха се сърца и със сила заблестяваше Законът свят на Отца, който сочеше великата Правда в Небеса. И още по-силно заблестя четвъртата заповед на Отца в човешките умове и сърца. Три мига на не опомняне минаха на Земя, докато смъртта държа Проповедника в студената земя, но не наруши Отца заповедта за почивка, обещана от Небеса, изявена в съботата свята над планета Земя.

А в първий ден Глас от Небето прокънтя – зовеше великият Съдия Своя Син Единороден от Земя. Земята в трус се разлюля, отвори се гробна врата, надгробен камък отхвърли настрана.

И eтo Проповедникът на всяка правда възкръсна в сила и слава на Небеса! Амин! И биде победена смъртта! Амин! Алилуя!” Пееха в Небеса. ”Слаза во вишних на Бога!“ – Пеят небесни множества.

Христос възкръсна от земя! ”Алилуя” кажете сега! ”Осанна!” Небесни войнства! Проповедникът на всяка правда и Началник на рода победи врага и смъртта!

”О, где ти е, смърте, жилото и аде, победата?”

Сияеха Небеса! Ехтеше песен хвалебна от човешките уста. ”Осанна во вишних” се носеше от Земя. Възкръсна Проповедникът и Спасителят на човешката душа! Кънтеше песен от чисти сърца и се сливаше с хор ангелски в Небеса. Велик ден е на победа над врага и смъртта. Сияеха в хвала човеците от Земя и славеха Могъщия и справедлив Съдия и Баща, що чрез небесната проповед на живи Слова се изявяваше от Единородния Си Син Христа и сложи край на мерзостта – греха. И победен бе врагът!

”Где ти, смърте, жилото и аде, победата?” – викаше Земя и песен хвалебна отправяше към Небеса. И проповед се носеше от последователите на Христа. Амин! И зовеше тя Земя, и свободно водеше към покаяние човешките чада да се новородят чрез вяра в жертвата – кръвта – Изкупителя Христа (Йоан 3:3). Роденото от плътта, плът е – грях и неправда, а роденото от Духа е вечно и свято. И ето вече Седем времена минаха, откак Проповедникът на всяка правда чрез жертвата Си на Земя сложи край на мерзостта – прикова на кръста Церемониалния закон и възвиси в свобода Моралния закон, и го записа в човешките сърца. Но разумя ли човешката душа проповедта от Небеса чрез живите Слова, изявяващи Отца?

Още в древността Законът нравствен бе настигнат от Церемониалния и двата сляти продължиха на Земята в служение за опрощение на греха. Но злото победи и човека похаби, а жертвите оскверни и нямаше сила пред Отца да спаси човешките чада. Отклоняваха се те от повеленията на Отца и сърцето им клонеше към мерзостта. А за Спасителния план сам Отца говори и отхвърляше жертвите осквернени чрез десет заповеди, сочещи на Правдата Божия. И принесе Отца Единородния Си Син Христа като жертва съвършена, свята, непорочна, силна да омилостиви Отца и очисти светилището. Чрез жертвата Своя сам Христа раздели чисто от нечисто, мерзост от святостта, постановления церемониални за жертви и приношение от Закона на правда – десет заповеди Божии.

И тъй, на върха Голготски сам Единородният Син Божий Агнецът Пасхален се принесе в жертва пред Небесата! Що означаваше това? Човекът на греха простря ръка и принесе Агнеца Пасхален за опрощение на греха. Едва тогава се яви ответът на Отца на човека чрез Сина. И прие жертвата свята! И ответът на Отца бе в това: завесата на две се раздра – отдели греха от светостта, Церемониалния закон от Моралния; и като разруши средната стена, в една съвършена Същина ги сля. Агнецът Божествен изпълни заповедите на Отца и ги завеща на човека още на Земя (Матея 5:17-20).

И тъй – казва ви сам Отца – че Проповедникът Христа изпълни свято заповедите на Отца чрез любовта на жертвата Своя и отдели свято съвършения Закон Божий – десет заповеди, и възвиси четвъртата заповед, създадена още от Сътворението (Битие 2:2-4). А по-късно потвърдена бе на Синай и записана със собствения пръст на Отца.

Но чуй, човече, който и да си, че няма веч служение със жертви пред Отца – то е веч мерзост на Земя, а свято служение в Духа Света, завещано от Агнеца Христа. А чрез вяра в кръвта изкупителна на Господа Исуса Христа се яви свято служение в Закона на свободата, освободен от церемонията – жертвите са осквернени от Древността, които не приемаше Отца, погнусен от греха на човека на Земя.

И днес пак се носи проповедта, пак чрез първите Слова се изявява Отца и чрез вяра в Христа изпълват се сърцата с Духа Света, очистени от греха чрез вяра в кръвта на Агнеца. И носят те сега чрез Духа Света небесната проповед от Небеса, по примера на Проповедника, що им завеща (Марка 16:17), изпълнени с Духа Света, с белега на уста, заповеди десет, внедрени в сърце.

О, чуй, човече от Земя, що казва Проповедникът от кръста на разбойника: ”Истина, истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мене в рая!“ Що виждаме на върха Голготски? Три кръста, побити в земя. На какво сочат те сега? Ето отговорът на Единосъщата Троица, отговаря пак сега чрез живите Слова: първият разбойник – човек на греха, вторият – сочи на смиреността, на сам Христа, това е проповедта на живите Слова. И там, на върха на осъждението, още има сила обещанието от Бога чрез поканата за покаяние. А там стои и мерзостта идва възмездие на грях – сам Сатана убива човешката душа чрез греха на хулата. Но опомни ли се чрез живата проповед – покана чрез Агнеца Христа – ето явява се обещание за вечността. И виждаме грешния в агонията на смъртта: чрез покаяние получи обещание за спасение награда за вярата и смирението. А хулителят, непокаял се дори пред смъртта, загуби вечните блага, обещани на смирената душа оправдание чрез вяра в Христа за вечността.

И ето, разпечатах скритите Слова от проповедта на Христа и Голготската нищета – пособие на Сатана, когато се смири човешката душа и разумей греха. Помнете: и сега хула против Духа Света е мерзост и във вечността! А там на върха блесна Светлина за спасение на човешката душа. Амин! Христа – светостта, доведен на върха от мерзостта, в сиянието на светостта, Правдата победи греха и въздигна падналата Давидова скиния в човешките сърца за служение свято на Земя, амин, неосквернено от мерзостта. И сега, според проповедта на Проповедника Христа в Марка 16:17 и Матея 5:17-21 , заповедта е и днес валидна и в сърдечната скиния – казва ви сам Христа – до деня на изкуплението, Ефесяни 1:13. Това Слово е за таз душа, кото се покори на Христа чрез проповедта – вяра и дела разделени, погубват човешката душа, а съединени – ето сила от Небеса! Откр.14:2. Амин!

Ето сам Отца дава разумение на живите Слова, що бяха тайна досега и разпечатва ги завсегда! Амин!

01.10.51 г.




Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elizabethborislavova
Категория: Поезия
Прочетен: 644757
Постинги: 912
Коментари: 1022
Гласове: 2559
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031