Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2019 15:02 - ИМА ЛИ БОГ ИЛИ НЯМА И КАКВО МИСЛИ ЧОВЕКЪТ?
Автор: elizabethborislavova Категория: Поезия   
Прочетен: 546 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.12.2019 18:20


 147/3 ИМА ЛИ БОГ ИЛИ НЯМА И КАКВО МИСЛИ ЧОВЕКЪТ? СЪДЪТ РАЗГОЛВА МЕРЗОСТНИТЕ ДЕЛА НА САТАНА И ИЗЯВЯВА КАКВО ГО ЧАКА. ПРИСЪДА НАД САТАНА И ВОЙНСТВОТО МУ  
Наистина е истина това, и то много голяма, че Творецът Всевиш чрез милостта Си и любовта Си сниши небето и слезе над падналата в грях планета Земя и изведе падналото в заблуда човечество. Коя е таз длан, простряна в милост и любов, щедрост, и толкоз себеотверженост показва над тоз паднал в заблуда свят?
Или ще каже някой: "Коя си ти да противоречиш дръзновена на таз наука и техника, налагаща се с оповестение, че няма Бог, а ето, ти се налагаш с вест, че има Бог, и то сега, когато е на толкова голяма висота философията, науката и техниката, и доказват: че няма Бог, няма друго, освен мъдрост човешка в сила и знание човешки в създание на велики дела. Нима земя е паднала и човекът заблудил? Не, няма Бог. А коя си ти, че дръзнеш да се явиш със забранена литература вест църковна пред целия свят на велики дела в знание и наука, техника, във велики постижения на Космоса в завладения? Днес човекът е в постижения на смели подвизи в творения."
Да, но ехото отглася в подвига велики на Твореца Всемогъщ вчера, днес и утре Той е Самовездесъщ чрез любовта Си безкористна в Творческа мощ в могъщ зов над Своето творение с неговия внедрен подтик в дълбината към велики добродетелни дела на правда в закон. Но човекът е смъртен и ще изтлее кат материя, а дух жизнен полита в тайна Божия и чака съдба на разрешение. Но ще речете, че дялото на човека е безсмъртно. "Нима има Бог?" Да, Бог има, Земята има Творец и то най-великият в мъдрост на знание, на Който се опира всеки смъртен човек, над планета Земя с трите пояса нейни. Той е Тоз Всемогъщ Творец, Законодател и Съдия със закон на правда над всяка Негова творба, прашецът земен и земя. Той е Тоз Пастир, изявен чрез Сина Свой Вожд и Канара над земя, фар с лъч сияен над бурни океан за заблудилия кораб, света. Наистина, истина е това, колко смело звучи безстрашието в победа над буйните вълни - води, над които се носи лъч на озарение, чрез вестта на спасение, в нощ тъмна и сочи път на заблудилия се. А лъчът остава непобедим, кат пътека лунна над водите. Нима ще дръзне някой да опровергае всички постижения на науката и техниката, и то днес в двадесетия век? Когато тя постига своя апогей и дири чрез изпратени сигнали в Млечния път, да дири връзка с разумни същества от други планети и иска да общува с тях? Нима е неразум човек? Да, той отхвърля връзката на небе със земя според установения ред, чрез лъча светли и зова, и заблуден от плътта се спуща в нощта на безпътицата. Нима тоз човек на двадесетия век, който постигна Космоса, луна, небе, не може да съзре своята заблуда и разбере, че иска да навлезе в един свят на мир и ред, създаден от Всемогъщия Творец над всяка земна твар наука, и внася смут и безредие. Или пожелало е да каже кат творение на своя Творец: "Не Си Ти Създател, но аз, че съм по-мъдър от Теб, че откривам Твоите вече създадени от Теб закони на закономерност във Вселената. И пожелах да стигна небето." Но Исая 14:12-15 отговаря: "Как си паднал от небето, ти, сине на зората, Денице! Съкрушил си се на земята, ти, който тъпчеше народите. А ти думаше в сърцето си ще възляза на небето, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна в гората на събранието към страните на север, ще възляза във висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния. Но ти ще слезеш в ада, в дълбочините на рова." Исая 14:12-15.

О, безверие тежко на двадесетия век, не ще ли се събуди човек? Не ще ли поеме фара светли на светлия лъч, пътеводителя смел сред падналия в грях свят, и не ще ли признай своя Творец и Неговата всевисша цел, мощ над земния предел? Наистина Всевишният Бог грабва човека в десницата Своя, кат глина от грънчаря, и я приготвя кат съсъд, и чрез нея изявява Своята цел, тайна скрита от вековете, днес достъпна за родовете, само по милост на Твореца в мъдрост над планета Земя. Кой си ти, земно човече, че възпираш тоз лъч на светлина, или искаш да уловиш мълнията с ръка и да й речеш стой тук вързана кат жребец за яслата на господаря си? Или искаш да спреш буйния порой на дъжда с ръка?
Да, врагът на Бога само може да върши и мисли без разсъждение, заслепен от желание за първенство, да обсеби земя, небе, и зароби навек една най-висша в мощ творба на своя Творец. И ще каже: аз съм и аз ще бъда. Авдия 1:3 прелъстила те е гордостта на сърцето ти, тебе, който живееш в разселините на канарите, тебе, на когото жилището е високо, който говориш в сърцето си: "Кой ще ме свали до земята?". "Ако се възвисиш ти като орел. И туриш гнездото си между звездите. И от там ще те сваля" - говори Господ.  /Съда/: "Тръби глас на тръбата, ден и нощ тръбя във вси времена сред вси народи и племена. И ще ти посочат, че най-страшната борба си повел ти, паднали ангеле небесни, звездо на зората, Деницо, и си се уподобил на пръст земя, и си се сравнил с човека, когото си завладял и смърт коварна над него прострял. Създател си неин на смъртта. А сега се готвиш гнездото си да поставиш сред Вселената, звезда да завладееш, язвите награди твои, да избегнеш. Но помни, преди още да го поставиш и оттам си изхвърлен ти. "Авдия" ти изяви съдба. Но ти покварен водиш борба Армагедонска война, и обвиваш се в мъгла, стремиш се към фара светли, деня, да го затъмниш с дела си зли. Сам се увиваш ти, ангеле паднал с една трета от небе, но вси будни те съзират и дела ти зли, чрез човеци, прозират, макар чрез смъртта сам да ги пленяваш. Не можеш мълния да я спреш, тя в буря зла блясва над земя. Ни пороя на освежение, дъждец да спреш, ни жизнения лъч на растежа да завладееш. Твоята слепота те води в бездънна пропаст, кат къс леден, блок безжизнен си ти. Над теб нищо не вирей. Сред магнитните поля ти си смърт костелива завсегда, навек с решена осъдена съдба. Не можеш да спреш зова, небесна съдба на милост и любовта. Да, ти ослепя и не виждаш как зората рано се зазорява, когато планета Земя се в утро светло явява и над нея животът кат цвят ярък закипява, обгърнат в милостта и любовта Творцова. И я напоява чрез бляскава роса на лъчите светли златни повой на жизнения уровен. Да, смърт костелива, не ще нивга спреш жизнения подем на духа, движещ материя. Ето, материя се подвижва чрез духа жизнен в живот. Или ще кажеш, че ще я покосиш? Да, но когато пътя й начертан приключи изживян и кат воин смел е воювал във велика бран за Отечествена чест и дан, днес, след осъдена ти съдба, гнездо си готвиш за дълбина, но и там не ще успееш в пъкления ти план изявяваме ти ний, Съдът велики, разголваме ти кроежи вси. Не ще избегнеш собствените си на мерзост дела, които сам на ковалня изкова. Туй ти е съдба, душе нечестиви, що сам си я изтъкал от мрежа на паяжина в жажда ти за власт земна господстваща, сред нищета да поставиш трона си на висота.
Ето, ти си опи нагона чрез папата, комуто даде сила и власт тронна на Вавилона сред земя и пожела да се уподобиш на Всевишнаго с корона трикатна на власт в три ерни времена, но с фалшив глас. Ти сам чрез папизма владя, ти си само папа - човек смъртен в нагон на жажда за власт на материя злочеста. Червеят ще я изяде, ще се разтлее в тление и никога не ще разбереш как мълния блясва чрез тръбен глас и в блясък се явява над земя. Нито как зората светла се зазорява и земя от нощния мрак освобождава, и в победа над земя воинът смел в пурпур се явява, и в пътеката жизнена чрез лъча простира, и жизненият живот закипява, продължава. А тронът ти горд и непостижим сред духовния Вавилон днес до минимум се сниши и вси мерзости, кат бич в нейната ръка от теб изковани, те теб чакат в 1000 годишно ти изгнание, единен с победата, твоя съдба плътта - материя мъртва и смъртен дух на тление. Това си ти, Деницо, паднала звездо, днес уподобена на човек смъртен. Не ще можеш съдбата си да избегнеш, лично изкована, язви зли, вси от зловеща ти десница на покварената ти глава, що смърт изкова за изтребление човешко. Но да владееш и унищожаваш туй е твоя лична съдба - паяжина, в която си се вплела с измамената от теб дружина. Ето, погледни и виж, но с кои, с кои очи? Сляп си, кат прилеп, бродещ в нощта, не виждащ светлина на зазоряващия ден съдба в лъчите жизнения подем на сила върховна. Но все повече потъваш вдън бездна на вси твои мерзости, измислени съдби, за да воюваш и владееш. Да, казваме ти го, ний, Съда велики, на правда в закона, единни с цялата Вселена, Всемир, чрез закона. Днес измамата ти рухна и се възвиси нарушения от теб закон. Той е най-висшата цел над земния предел, възстановен и изравнен, както в първия ден на сътворението в съдба. Где си ти, ела, ето в нощ тъмна Творецът десница над земя простря и чрез Глас на съдбата Той изяви Своята победа от теб не скри, но явно изяви, когато се опияняваше ти, че нова година нова съдба ти пожела може би случайността да си победител. Да, на нощ, плът, материя, нова година е една цяла съдба на решения съдебни. Ти знаеш това! Затуй земните години са вменени за дни библейски и една е съдба на решения чрез нас, Съда велик в правда пред закона, който ти наруши и пожела да не съществува. Защо? Защото знаеше, че ще бъдеш съден по него ти. Но днес за вовек той е възстановен сред цялата Вселена, Всемир, а ти пред него осъден. Защо? Защото веднъж в една година, един период от време в живот Христа го изповяда. И сега, в новата съкратена година, чрез победата Христова, църквата го изповяда, възстанови чрез стражите. И пред цялата Вселена, Всемир, небе, земя, той - законът морален се увенча за вечността. Днес ти пак се готвиш наново звезда да завоюваш и гнездо да свиеш на мерзостни си дела, но законът на правда навек осъди ти съдба, показана чрез Ездра законника и Неемия в победа как след плен възстановиха рутина на законна съдба пред свидетели Вселена, Всемир, Исая, Авдия посочиха ти съдба. И светлият фар пътеводител, библейският лъч изяви твоите сетнини на осъдените ти съдби и най-съкровените ти мечти да грабиш и владееш ти. Ти владя чрез физическия Вавилон и духовния папски трон. Те ти изявиха съдба. Чрез Содом и Гомор владя в блуд ненаситна, но падна огън и те изгоря. На седем хълма блудницата държа. Чрез лъжеучител, пророка - Мохамед, корана яви, библейските истини изопачи. Ето, в пурпура на баграта се увенча, но тлен се яви и тронът ти рухна, както рухна Вавилон, кат съдба на царство и трон физически, и не се намери веч подслон. Кажи, теб питаме ний, Съда велик в правда на закона велик, звездо, паднал Пелине, вгорчил вси води и влачещ с опашката си руините от теб паднали звезди, една трета смъкнати над земните плещи. Светиш ли както преди? Да, ний, Съдът велик ти задаваме тоз въпрос без Законодателния Върховен Лик. Но ще речеш: "Ще воювам и ще победя в Армагедонската физическа борба и ще отлетя на друга звезда, планета и смъртта ще пренеса". Не, още тази нощ знай си съдба, че кукумявката, предвестник на смъртта, ти кука на врата, чрез валтасаровия сетен пир ти е изявена съдба, още тази нощ рухва плана ти, защото длан небесна откри, че не ще владееш царството земно ти, макар плът физика да обсебваш и поквара да внедряваш, не ще никога дух на правда да завладееш. Да, днес мълния блясва в небесна шир и пронизва поднебесния ти пир. Раздира мрака земен и лети, кат стрела забива острие в земна гръд, а ти като физик искаш да откриеш нейния език. Но не знаеш нейната цел и предназначение над земна гръд. Удари ли мълния съдбоносно, ти откриваш само труп, но не си видял къде отлита жизненият дух в раздел е от плътта, материята физика, сразена заради греха язви твои. А диханието жизнено в тайна Божия лети, откъдето изхожда, помни. Но таз тайна велика не е още открита нито от физика. Защото Духът на вечна правда за вовек ще продължи и законът Му непроменим, обвил Трона Му. Той ще навек блести, кат златен невод, на две заповеди уподобен: Възлюби Бога от цялото си сърце и ближния си като себе си. На какво се опираш ти? На трона папски може би? Но навек е осъден той и приел си я ти, чрез него, наградата си, и навлез още днес в изпълнението и язвите вси приеми ти още днес! Че нощ тъмна отлетя, а цялата Вселена, Всемир победата славна видя. Как тя сияеше в блясъка обвита в тронния плам на възстановен закон на бъдещия Трон над нова планета Земя - звезда. И дигнала ръце за главнята, подпалена в суетния огън от теб пред Върховното Лице с храм на Дух Свети в своето сърце тя вика за милост, изпросва съдба от любов към брата человек от земя. Ето, видя я цялата Вселена, Всемир и прие великия венец на удостоение за вечния нетлен пир във вечността. А ти кажи, къде беше, че не я видя? Да, отговаряме ти, ний, Съда велик: в нощта на царство ти земно в пирувание ти диреше в таз нощ жертвата своя. Защо не я видя? На чело й блестеше звезда - новата планета Земя и с ореола на глава. Явена беше наградата на Йеова, кажи, защо не я видя? Да, защото тежка слепота лежеше на лицето ти и жестоко те измами твоето сърце. Пепел ти поднесе пред върховната повеля на Творческото Лице. Днес възстановен е закона и строени стените на Сиона в чин свещени по Ездра и Неемия, Зоровавела - древни сянки, изпълнени в същини. Днес те са върховни чинове, повели я, изпълниха се съдби. Но ти ослепя, отъпя и не се огледа в древните сянки, не ги съзря, че гониш Библията свята, или време дълго летя да гониш материя, да се опиваш ти в земни суети, защото зрението ти измени, не се опомни ти. Да, точно така, все още се опиваш ти в нагона си за власт земна, да се увенчае тронът ти чрез папизма над вавилонската рутина. Не ти позволиха Содом и Гомор да се опомниш и видиш нововъзстановение след Давида, Соломона, но ти ги гонеше чрез Саула, Авесалома и Адона. И прие техните съдби кат рухнали мечти. О, где си ти и кармилските ти жреци? Чрез Ахава се с кръв опи на Навутея, ти. А на Голгота с кръвта Христова се опи, чрез падналото еврейско воинство свещено на сянките твои съдби. Да, ти с живота земен чрез кръвната струя и се опи, и не си спомни исполините в потопните води, твои лични съдби как труповете безжизнени се носеха кат осъдени съдби сред водните бездни. И не можа да достигнеш чрез тях победата върховна чрез глас, приета от нея. И не достигна кораба ситимов, плуващ над осъдени водни бездни и отнасящ в спасение флора, фауна и човек Ноя, към победи славни в изхода. Макар след потопа пак ти да се яви и с дух на измама завладя в поквара Хама. Чрез него ти изяви неправдата, греха си спрямо Отца си Ноя. О, мъст злочеста на ярост зла, опи се в оргия, ти, паднала звездо, Денице, и завлече една трета непокорства, паднали звезди! На съдбите ти коварни драмата потопна яви, Библията свята ги отрази кат светли зари, водещи смирените и обичащи правда души. Но и ти ги съзря и разбра, още по-жестоко се закорави и продължи докато препълни чашата си ти. На най-големия позор - на Голгота с кръвта Христова се опи, като я проля в мъст зла. Но именно там се навеки ти победи кат сянка зловеща на церемонията се прикова на кръста. И ненаситен пак продължи да гониш в агония зла, да задоволиш нагона си в мъст зла и кат звяр уподобен се опи от Христовите последователи. С кръвта им се опи в арените хищни на огнените клади, в пламъците невинността изгори, в инквизициите папски се навек опи, в осъдената си лична съдба, която прие завсегда. Но в хищна мъст продължи и ще продължи до Архангелска тръба. Да, но властта твоя се простира само над греха, материя, плътта, а не над духа, жизненото дихание. То вовек ще се избави чрез кръвната цена на Господа Исуса Христа. Да, всичко знаеш, и своята съдба, че малко ти остава да мамиш сред планета Земя. Трепериш от мисълта на Архангелска тръба, но кат бяс трепериш и ще вършиш дела на бесовете, твоя съдба, които ти повярваха и с теб единни паднаха сред планета Земя. Днес навек е попълнена рутината от земния човек и заети са местата, изпуснали сте ги пред везната. Те всички по съдби знаят си местата чрез чинове небесни, застанали пред Съда велики и с покорство и вяра явиха съдба, дела от вяра пред нас, Съда. Те именно ви взеха местата и попълниха в небе рутината. И чакат да блесне могъща съдба, да затръби на Архангел тръба и се явят пред небеса да заемат места. Някога, преди падението си, заемал си ги ти в небеса. Но днес, ний, Съда велики, ти изявяваме съдба, че се надяваш да победиш чрез трона папски нагон и се изплъзваш от блудницата, която на седемте рога ти я държа, макар и града на седем хълма да стои, ти нейде в Анадола се таиш на осъдените ти съдби. Но и в Рим пак си ти, във Ватикана на трон седиш. Това са две съдби на блудницата твоя физически и духовни Вавилон, воюващ в Армагедон за възстановения на рухнали отдавна вавилонски пепелища, и неговият царски трон е без подслон. Това е същината, чрез заблудата и лъжата, твоя измама чрез лъжепророка Мохамед и корана, кат учение, учител в измама. Ти знаеш им съдбата, чрез кой дух се явиха те сред земята? Кажи, не ли чрез бесовския ти дух твой се яви в измама и заблуда, гавра спрямо Библията свята, бесове, бесове, бесовски духове твои. Но помни - нищо не ще постигнеш ти, освен шлака, плевела да си прибереш, макар и с кардиналите папски да си окръжил ти блудницата си. Нито с крилата стоманени, що си ги разперил да полетиш, както третия паднал ангел ще изгориш. Не ще можеш гнездо на ехидна да свиеш на друга планета, и друга звезда да оскверниш, обезчестиш. Нито ти е позволено знамето си - смъртна коса, там да развееш. Помни, сам към земята ще полетиш, вързан с веригата на осъдената ти съдба, която влачиш с опашката си. Тя ще те обратно потегли назад, помни осъдените си съдби. Защо? Защото делата на ръцете твои и сърцето ти те измамиха вси и пепел ти поднесоха помни, както в пира Валтасаров основите, колената ти се разклатиха, ще се люлееш ти в дън бездни 1000 години с осъдена ти съдба над планета Земя, вързан с веригата осъдена победа твоя, и след 1000 години ще падне огън от небе и ще изгориш ти с победата твоя, но пред изпълнение на присъдата ваша съдба ще видиш с очи новия Ерусалим, нововъзстановен, слизащ от небето, сияен над нова пречистена Земя - звезда, от праха ви. "


Тагове:   Бог,   наука,   плевели,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: elizabethborislavova
Категория: Поезия
Прочетен: 57104
Постинги: 188
Коментари: 673
Гласове: 727
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031