ПРЕДИ ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЕ ЯВЯВА СЪД В НЕБЕТО И ОЧИСТВА НЕБЕСНОТО СВЕТИЛИЩЕ. СЪДЪТ ВЕЧЕ Е ПРИКЛЮЧИЛ. СВЕТИЛИЩЕТО ВЕЧЕ Е ОЧИСТЕНО. СВЕТИЛИЩЕТО НЕБЕСНО Е САМ АГНЕЦЪТ ХРИСТА В НЕБЕСНИЯ ХРАМ (СКИНИЯ). НИЕ, ПОВЯРВАЛИТЕ В НЕГОВАТА ЖЕРТВА ИЗКУПИТЕЛНА, ДУХОМ ОБРЯЗАНИ СКИНИЯ, ДУХОВЕН ХРАМ. 
Ний Съдът велик уредихме всички земни съдби предварително в първия Съд - процес над планета Земя ги решихме и наградихме, защото в небе през Орионова врата не влиза нищо нечисто с неуредена съдба на сватбата Христова на Агнеца Пасхален, само сватбарите.
Само един сватбар беше без сватбена дреха и той беше, биде изхвърлен. Нито може ни една само частичка с неуредена съдба и наградена, тъй като Бог е Дух и духовно се уреждат всички съдби също и на земята. 159/ 3  А в края на реалното приключване цикъла на едно Новоерно време светилището се очиства от греха на всемирната църковна съдба и за целия свят от Създание до Скончание, внесен чрез Христа в Небето.
И така ясно е, че светилището небесно е сам Агнецът Христа в небесния храм (скиния). И тъй сам Христа е скинията неръкотворна в Небето за извършване на едно велико духовно дяло на очистение във време на Малкото духовно (Даниилово) възкресение, при което запечатаните олтари на служение възкръсват в сила на Духа Святи, за да бъдат въведени в едно велико духовно употребление долу на Земята като представители на Личния Христов отряд. Те приемат и наградите Христови за победата на Христа още долу на Земята като върховно небесно въоръжение за духовно служение и воювание! 
И така неръкотворната скиния на служение е самият Христа, а ние, повярвалите в Неговата жертва изкупителна, духом обрязани - приготвени сме по образ и подобие Негово без всякакво изключение! Ако Христос възкръсна, то и ние по подобие Негово ще възкръснем. Ако Той е скиния неръкотворна, то и ние по подобие сме също скиния неръкотворна. Ще попита някой, как и защо? О, това е великата Божия премъдрост, изявена в Плана за спасение! 
Тялото Христово - човек е неръкотворна скиния с два отдела на служение, строго определени и подчинени на два закона. Тъй първият отдел на скинията - тяло до кръста е Светая Светих, белязана с Моралния закон от десет заповеди - ръцете с десетте пръста, а главата (с умът и всички центрове) е ковчегът на Завета. Тялото от кръста надолу е Светая - във всекидневно служение сутрин, обед, вечер - очистение. Наистина велика е мъдростта Творцува, изявена и дълбоко отразена чрез творбата Му! Жената, представяща църквата в месечно периодично очистение кръвно, сочи на скиничното кръвно очистение. Две нозе като два стълба сочат на двата Завета църковно служение като два стълба на построената църква скиния с два закона: първият - плътски, нозете с десетте пръстчета, и духовният - ръцете, които се простират към Небето. Скинията неръкотворна снабдена е с канали на очистение. Тялото от нозете до кръста сочи на Първо ерно време; обрязването на пола като първоерно обрезание плътско, като сянка сочи на духовното обрезание в езика чрез белега заветен на Дух Святи - език незнаен! Първият отдел на скинията като Светая сочи на Първоерното време на служение в изпълнение на Спасителния план.  От кръста нагоре се намира Светая Светих или храмът на Святия Дух с ковчега на Завета със Закона или храмът със сърдечния олтар в денонощно служение, в който са внесени десетте заповеди Божии - двете ръце с десетте пръста.  Тъй сърдечният олтар - храмът на Святия Дух е обрязан и запечатан в Новоерно време чрез Святия Божи Дух, където и обитава! Тъй се изпълнява обещанието, че ”ще дойде и направи жилище у нас". Главата сочи и е ковчегът в неръкотворната скиния и сочи на времето на изпълнение на Откровение - дялото съдебно на всемирното църковно служение с Пет разумни сетива църковни като Вест на изкупление. Тъй петте сетива: двете очи - зрението, светлината от двата Завета или от Двете ерни времена, двете ноздри - вход на жизнеността, устата - вход на дух Святи, а езикът обрязан със знамението духовно, подобно на половото плътско обрезание, има диря като огнената диря на Святия Дух - белега на незнайния език. Два реда зъби сочат на Войнството в служба на духовен живот от Две ерни времена. Съдът Урима и Тумима, съвестта, главата е ковчег на заветна съдба, а над него се явява Славата Божия чрез осеняването от Дух Святи! Устата сочи още и на Тръбния глас - пророчествата, а приемниците са ушите! Тъй двойното съпоставяне на Моралния закон чрез нозете и ръцете сочи на скинията и храма старозаветен и новозаветен, но това потвърждаваше и непроменимата същност на Моралния закон Божий от двата Завета в Двете ерни времена! Той, Законът морален, остава еднакво валиден за двата Завета и без него не може!  Тъй главата е Урима и Тумима, Съда - съвестта оправдава и осъжда. Тя е ковчег с дялото на живия Бог, който е посещаван от Славата Божия в духовно употребление в мъдрост, знание, любов! Така всички процеси - духовни и физиологични в човешкото тяло са неразривно свързани и в абсолютна точност на служение, неусещани дори от самия човек.