Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.02.2023 14:59 - Бегли бързи щрихи
Автор: emelika Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5846 Коментари: 3 Гласове:
8

Последна промяна: 08.02.2023 15:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Бегли бързи щрихи- отговор към коментар на Дела Рай

 Дълго мислих върху мозъчните сакралии. Даже да споделя и тук:

Мозъкът, заедно с окото и кожата, са почти единствените непознати до тук за медицината, органи. Бялото вещество на мозъка /нашият хардуер/, за чиято функция все още се гадае, съдържа информационните епохални пребивавания на духа ни в нашата и на други планети. Там са кодовете на преражданията и др.
В същото време се твърди, че хората използват сивото вещество на мозъка /полупознато на медицината/ в рамките на 5-10 % от капацитета, като гениите достигали до 15 %.
Без да коментирам само ще кажа, че днес има хора, които ползват до 90 % от мозъка си.

Сивото вещество на мозъка не различава реалния от въображаемия свят и затова мислите лекуват или... разболяват носителите си.
Сивото вещество на мозъка не различава реалния от въображаемия свят и затова мислите лекуват или... разболяват носителите си.

Функционолната асиметрия на мозъчните хемисфери също има почти неразгадана функция. Знае се, че лявата хемисфера отговаря за речта и е логичната, а дясната - творческата.
Емоционалните ни реакции, мисли и послания не са плод на реакцията на сегашната ни невронна мрежа, а на старите опитности, които носим в хилядолетния си духовен градеж и клетъчната си памет.
Залагайте на вътрешната си еволюция - само тя ни осмисля.
 

Мила, слънчева Дела. Ценя вълнението на мислите ти преди пет години, но нека сложим тези мисли на масата на обсъждането сега. Дали са същите?

Добре дошъл всеки пожелал да сподели мисли предизвикани от четено, живяно, осъзнато…Намирам по-ценното за общуването  в блога на толерантния диалог, пред самотния монолог, без ни най-малко да го омаловажавам. Нека всеки си намери своята топла ниша, в която да се отпусне за приятелски разговор. Пък аз ще нагрея на живия пламък пясъка за кафето.

За по-задълбочени/не общо щекотливо- информативни, като моите предишни/разсъждения първо трябва да сменим парадигмата/ моделът на мислене/.

Човекът е това, което е с всичките си органи и системи със заложените и развити до определено ниво функции. Затова да не го пращаме в просектурата, а гледаме на него като единно цяло. Иначе всяко конкретно органно  знание, не отнесено към цялото ще е едностранно, задълбочено самотно и повърхностно общо. Това ще е едната патерица за нашите разсъждения, а другата базирана опитно с доказателствен материал, за да може резултатът от мисленето да се крепи изправен.

И веднага се търкулва яйцето с вечния въпрос – Аз ли съм първо или майка ми?

Органът ли е първи или функцията? Бог първо калта ли е смесвал и после дъхнал? Или първо дъхнал в калта да я оживи, за да има пластичност за последващото  ваене?

Моят отговор: Дъхал е докато е ваел. Сливал е чувството и мисълта/ нетленното/ с материята /тленното/. Функцията се явява накъде по средата – обединител и спойка. Яйцето и кокошката спорят, защото не им стига акъла, който усеща сътворението и създателя.  А без това усещане всеки въпрос в крайна сметка се обезсмисля.

Както и да разглеждаме човека, да го виждаме и в биологичен план в това триединство – сакралност, функция, орган. Затова и чисто терминологично „мозъчните сакралии“ са самотни плувци в океана. Природата не обича самотността и харесва триединствата. /Дето са двама (или трима) там съм и аз/ Само не си помисляйте за шведска тройка. Да не разбунваме духовете на Крал Густав, кралицата и граф Мунк.

Връщаме се към Мозъкът, заедно с окото и кожата, са почти единствените непознати до тук за медицината, органи.“ Смело мога да оспоря. Мозъкът , окото и кожата  не са непознати за медицината. Не всичко се знае, но доста се знае да кажем от науката, да не конкретизираме медицината, защото те не са предмет за изучаване само от нея. И следващото твърдение: „единствените непознати до тук за медицината, органи“. Значи всички останали органи са познати. Всеки орган и функциите му са познати само донякъде. И познаваемостта им никога няма да бъде изчерпана, което е толкова чаровно. Към това трябва да прибавим и непрекъснатото изменение на познатото. Всяка структура и функция са в динамичен процес на развитие. Ин-еволюцията е също развитие с друг знак. И не е задължително тя да е негативна. Първият пример, които ми иде на ума са рудиментните органи. Закърняват защото не са необходими за определения стадии на развитие. Организмът непрекъснато се адаптира към новите и все по-бързо менящи се условия в които е поставен. Това е удивително качество за неговото съхранение. В тази си адаптация променя функциите си, респективно органите, които ги задействат. А това никак няма как да остане встрани от мислите и емоциите. Предопределено е развитието да е положително.  Колкото и неприятно да звучи, човекът принципно е стадно същество, оцеляващо в света в своята си общност. А в стадните общности не приспособилите  се не оцеляват. Организмът не се справя с ди-стреса /над-праговия стрес – терминът е на Ханс Селие/ на молекулно-химично ниво, прелива в органно-функционално и стига до интелектуално-емоционален срив. Това е първичния вариант. Но има и смяна на местата, наречена психосоматична зависимост. Сома е тялото. Сома е още и перикариона - подобния на луковица край на неврона, съдържащ клетъчното ядро. /Най- голямата му концентрация е в т. н. сиво вещество- термин който недолюбвам/. Втората сома е компонент на първата. Динамиката е иманентен / вътрешно присъщ/ процес на развитието, враждуващ с познаваемостта. Неотчитащото този аспект знание закостенява. И погледнато през тази призма, знанието винаги ще бъде донякъде.

„Бялото вещество на мозъка /нашият хардуер/, за чиято функция все още се гадае.“

Бялото вещество съвсем не е „железарията“ на мозъка.  А щом  „съдържа информационните епохални пребивавания на духа ни в нашата и на други планети. Там са кодовете на преражданията и др.“, както казваш, значи знаеш, не гадаеш. Но и за гадаенето е нужна база знания, на които да се стъпи.

Бялото вещество на мозъка е най-искрящата, седефена част на тялото. А когато е активирана и изпълнена с осцилациите  видими на мониторите е неописуемо красиво – звездно небе на седефен фон.

Този седеф са сноповете аксони – дългите израстъци на нервните клетки Преминават и кръвоносни съдове – все някой трябва да носи храна на красавците. Блясъка в седефа е от разхождащите се, но не безцелно, глиални клетки – малки и големи. Малките обезопасяват средата по трасетата на аксоните,/пътна поддръжка/ а големите регулират и оптимизират функциите на нервните клетки като цяло. Те са 7 вида. Всяка със свои задачи. Още доста се знае без да се гадае да тук.  Процесът на гадаене се обезсмисля ако не задейства и стремежът за доказване на гадаенето.

Относно духовете и преражданията. Не всеки дух е пребивавал и преди на земята, както има и духове, които не са пребивавали другаде, освен на земята. На някой от тях произходът е изяснен. Кодовете на преражданията не се съхраняват в бялото на мозъка.. Тук са по-скоро коловозите на началната гара. Багажното е другаде, за да не го помете вихърът на локомотивите.

„В същото време се твърди, че хората използват сивото вещество на мозъка /полупознато на медицината/ в рамките на 5-10 % от капацитета, като гениите достигали до 15 %.“

„Непознато – полупознато“ Медицината е сериозна дама – да не я сърдим.

 Че толкова използват си е така. Дори няма нужда от доказване. Да се огледаме и ослушаме е достатъчно. Разбрахме основно какво има в бялото вещество. Сега да видим какво ли се е скрило в сивото и защо е сиво. Неправилно е да се казва „използване на сивото вещество .Този израз нищо не казва. Все едно „Събирам вода в гевгир“. Използва се целия мозък, по-точно активираната, работещата  част от него. Сивото вещество само по себе си нищо не може да направи. Това се отнася и до бялото. Те работят заедно. Ако отрежем главата, краката ще ходят ли? А отрязаната глава ще мисли ли?  За функциите им няма да ни стигне мястото тук. И то само защото почти нищо не се знае. Сивото и бялото вещество няма как да бъдат отделени, по никой от трите начина – органен, функционален и сакрален  защото в първото са телата на невроните – нервните клетки с всичките си доспехи - ядро и органели, а краката в бялото.

Не само днес. Винаги е имало хора, които ползват голям процент от мозъчните си клетки. Но са малко. Дали избрани или саморазвивали се, при всички положения са трудноразбираеми за широк, дори и тесен кръг човешки представители. И да ,без синхронизация на триединния трепет не става. Човек трябва да работи над това да включва в действие най-удивителните си клетки.

„За гениите е характерно и че имат достъп до отвесното информационно Божествено поле, в което им се дават... много неща, които те като транслатори пренасят на Земята, за да благотворят на душите на хората и... умовете им. Напр. музиката, изобретенията и поезията.“

Всички имат потенциален достъп до вселенската библиотека. Без изключение. Трябва им само входна карта  и ще я ползват.  Загубилите я да я потърсят, ако им е нужен този достъп. Ако не са наясно какво ще търсят там, пак няма да ги пуснат. Не е туристически обект за посещение щото и други ходят. Тя не е и отвесен канал. Все пак е помислено, че ако много се качваме ще каталясаме и стигнали ще заспим, без да отворим и страница. А при слизане може да се катурнем и пребием, падайки от високото, мислейки си, че летим. Но има нива на достъп според развитието и според способността за разбиране и ползване на информацията. За гениите има по-специални достъпности. За усмивка на математика в блога е нещо като ситото на Ератостен, пресяващо пълнотата на човешката крина, качеството и кълняемостта на съдържимото ѝ, излизайки от числовата трактовка, но стигайки до намаляване на количеството на консумираната памет, запазвайки обема на обработваната информация.  За разбираемото обяснение, Мисана има думата.

„Сивото вещество на мозъка не различава реалния от въображаемия свят и затова мислите лекуват или... разболяват носителите си. Ето пак разчлененото вещество. И не е толкова еднозначно. Никак.

Кой свят е реален и кой въображаем? Някой има ли конкретно обоснован отговор. Тоя който виждаме с очите си ли? Ама ние го виждаме наопъки. Наопъкото за нас е изправено. Прочете как гледа окото. И за него немалко се знае.

В Африка все още има изолирани от цивилизацията племена. В едно такова племе хората живеят в два свята. Денем в единия, нощем в другия. Ходят някак си и се връщат. Дори са си донесли от там предмети  които не приличат на нищо познато от вещоманския ни реален свят. Като ги попитали кой за тях е истинския свят, отговорът „И двата“ било най-естественото нещо. Не оставали до късно. Вечер бързали да  лягат, защото там ги чака работа. Вие кажете кой е реалния свят. И кой по истински – цивилизованият или изостаналият?

Казано простичко, моят реален свят е този, които ме кара да се чувствам добре. Това не значи, че не мога да бъда част, да почувствам, разбера и вложа нещо от себе си в другите светове. Не значи, че другите светове не ми влияят и аз не им влияя. Да си влияем с доброто в нас. Това е реалността която доближава и слива световете ни да ги разшири.

Много стана. Друг път може да поговорим за лекуващите мисли, функционалната асиметрия, клетъчната памет…Ако пожелаете.

Пясъкът е горещ. Натъпквам джезветата в него.

 





 

 

 

 




Гласувай:
8



1. zemela - Много впечатляващо поднесено! И ...
08.02.2023 20:39
Много впечатляващо поднесено! И вярно! Да донеса ли домашни сладкиши за кафето? :)
цитирай
2. kvg55 - emelika,
08.02.2023 23:53
"информационно Божествено поле"?!
Доста неясно. Информационното поле на бог ли принадлежи или самото информационно поле е бог?
Известно е, че съвременният информационен бог е чичко Google.
Не виждам смисъл да се ровим в мозъка с друга цел освен с лечебна.
цитирай
3. emelika - Благодаря, zemela!
09.02.2023 00:18
Разбира се, донеси!
цитирай
4. emelika - kvg55,
09.02.2023 00:23
Това не е мой израз, за да отговарям какво съдържа.
цитирай
5. krumbelosvet - Постигнатото от науката е огромно
09.02.2023 00:40
Но неизвестното е още повече.
Например гените, знаем, управляват синтеза на органичните в-ва.
Ама може ли да произведеш нещо, ако знаеш само материалите? Примерно самолет или още по-сложното - живо същество което мисли и се възпроизвежда двуполово?
цитирай
6. emelika - krumbelosvet, Не бива да отричаме лековато постиженията на науката,
09.02.2023 09:22
само защото понякога интерпретациите им, не биха се нарекли такива.
Същността на гените не е съвсем така, както си го казал. Те са кодът, който съдържа информацията за организма, основната структурна единица за нея и са разположени в сегменти от дългата молекула на ДНК, изграждаща хромозомите. Управленческите й функции, щом искаме така да ги представим, не са директни, а опосредствени, чрез двуетапно презаписване на информацията от тях, върху белтъчна структура.Първият етап, същинкото копиране е в ядрото на клетката, вторият -пренасяне на информацията от информационнатаРНК в синтезиран белтък. И казано по детски, както съм свикнала - геномът е готварската книга, не шеф готвача, но рецептите в нея стриктно се спазват.
Ти си инженер и отлично знаеш, че и да имаш изходните материали, но не познаваш технологичния процес, както и ако нямаш нужната енергия да го осъществиш, няма производство. Така е и при производството на органичните вещества в организма – основното – суровина, технология, енергия, за да има продукт. Добавъчности колкото щеш, както при всяко производство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emelika
Категория: Лични дневници
Прочетен: 296634
Постинги: 150
Коментари: 1097
Гласове: 5608
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031