Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.07.2021 23:20 - Крепостта Махерус и събитията, случили се в нея
Автор: anthroposophie Категория: История   
Прочетен: 2660 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 14.07.2021 23:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Махерус (на арабски Мкауир или Мукауир) е древна крепост над Мъртво море в Йордания, намираща се на 30 км югозападно от Мадаба. Името machaira на гръцки значи "нож, кинжал". По времето на Исус Христос от крепостта e била охранявана границата с набатейците. За Махерус еврейският историк Йосиф Флавий пише в произведението си "Юдейски старини",  че там е бил обезглавен Йоан Кръстител - събитие, описано от евангелистите Матей и Марко, които обаче не уточняват мястото.

Според Йосиф Флавий крепостта Махерус датира от времето на Александър Яней от династията на Хасмонеите, при чието царуване през 1.в.пр.Хр. тук било изградено първото крепостно съоръжение. За строежа е избрано платото Мукауир, което се издига стратегически удобно на 800 м над Мъртво море. Намерените останки от стена с височина 9 м показват, че съоръжението е служело за защита. По-конкретно то трябвало да отблъсква нападенията от източна посока, където живеели съперниците набатейци. От крепостта всяка войска, идваща от изток, била веднага забелязвана и тогава с огнени знаци предупреждавали в Йерусалим за опасността. Йосиф Флавий пише в "Юдейската война" за Махерус, че е оградена от всички посоки от дълбоки клисури, които образуват естествени ровове. Долината, ограждаща Махерус от запад, била дълга 60 стадия и свършвала чак при Мъртво море.

                 image   

Платото Мукауир в Йордания, на което някога се е издигала едноименната крепост (източник: https://blog.biblische-reisen.de/1924/reiseziele/aktuelle-eindruecke-aus-jordanien-von-dr-franz-lummer)

 
Крепостта е разрушена от Авъл Габиний във войната с Аристобул II, но Ирод Велики възстановява останките. Той бил любител на елинската архитектура и лукса и наредил да се направят градина и вътрешен двор, обкръжен от колони. Градината се поливала с вода от огромна цистерна. След смъртта на Ирод през 4.г. пр.Хр. синът му Ирод Антипа става тетрарх на Галилея и Перея и господар на крепостта Махерус. В нейния вътрешен двор някога се е провело тържеството за рождения му ден, на което дъщерята на Иродиада Саломе изиграла своя еротичен танц. Той толкова допаднал на Ирод Антипа, че Ирод обещал да й даде, каквото му поиска и тя, подучена от майка си, пожелала отсечената глава на Йоан Кръстител на поднос.

След изгонването на Ирод Антипа крепостта била изоставена (в средата на първи век сл.Хр.) и оттогава потъва в забрава. Развалините са открити през 1807г. от Улрих Яспер Зецен, но първите археологически разкопки са направени през лятото на 1968г. от американския баптистки свещеник Ефраим Джери Вардамен, който отнася 4973 предмета в Америка. Между 1978-1981 и 1992-1993 разкопки са правили францисканските археолози Канио Корбо и Микеле Пикирило, които първи успяват да намерят исторически доказателства, че тук се е намирал прочутият царски дворец на Ирод Велики. Находките (керамика и монети) потвърждават описаното от Флавий Йосиф.

За пейзажа около Махерус и атмосферата на мястото в Поврата на времената Емил Бок пише в книгата си "Цезари и апостоли" (Щутгарт, 1978): "В древността там имало пещери с извори, където от скали с формата на гърди извирали непосредствено една до друга студена и топла вода, така че всички говорели за странната природа на тази местност. Днес все още горе около изворите с гореща вода скалните стени пазят следите на отделената сяра и другите химически примеси, съдържащи се във водата. Сякаш тук се натъкваме на следи от вътреземния огън, който някога унищожил богатия свят на Содом и Гомора, които са се намирали наблизо. Йосиф Флавий е записал някои от ужасните слухове за Махерус, които се носели сред народа и дали на тази местност отпечатъка на място, където се практикували тъмни магьоснически изкуства и черна магия. Според тези слухове тук се срещали растения, като например едно неестествено голямо седефче, растящо в двора на крепостта, с чиито корени или плодове можели да се лекуват, но и да се омагьосват хора. Най-злокобното място била една тъмна клисура северно от крепостта. Там растял и огненочервеният корен баара 2, който нощем фосфоресцирал. За него се говорело, че носи смърт на всеки, който го откъсне, без да познава свойствата му, ала на познавача то придавало голяма власт над хора и духове... Махерус бил истинското поле на действие на магьосницата Иродиада. Там тя се отдавала на своята жажда за магии и свръхчовешки способности и сили. Там тя наредила да отведат и Йоан Кръстител, когото мразела толкова много, защото познавала неговата огромна духовна мощ. Той лежал окован в мрачното подземие на тази страховита демонична крепост."

За Иродиада се знае, че след като съпругът й бил лишен от наследство и двамата обеднели, тя започнала връзка с неговия полубрат (и свой чичо) Ирод Антипа. Той от своя страна изгонил жена си, дъщерята на набатейския цар, за да се ожени за Иродиада. Тази двойна изневяра предизвикала голямо обществено възмущение и Йоан Кръстител публично изобличавал и критикувал моралния упадък на Ирод Антипа. Ирод бил човек с духовни интересни, но твърде слаб и изцяло подчинен на волята на жена си Иродиада, която практикувала черна магия. Той уважавал Йоан Кръстител, но не искал да се говори за изневярата му, а Йоан непрекъснато го изобличавал пред народа.

Под въздействието на Иродиада и сексуалната й магия Ирод се сринал. На практика Иродиада и Саломе вършели извращения на древните мистерии на Ищар (Венера), към които спада и танцът на Саломе, наградата за който била главата на Йоан Кръстител. Полагането на отсечена човешка глава върху поднос - извращение на слънчевите мистерии се е практикувало например в късните мистерии на друидите. За него Рудолф Щайнер казва: "В други области на Европа мистериите се изродили и били осквернени по един отвратителен, отблъскващ начин. Там като символ на жертвата откриваме блюдо, в което слагали глава, от която капела кръв. Смятало се, че видът на тази глава ще събуди нещо у този, който я види. Това, което се е вършело, е черна магия, пълна противоположност на тайната на Свещения Грал." (лекция от 29.7.1906, СС 97). 

За Иродиада Щайнер казва в същата лекция по повод на операта "Парцифал" от Вагнер: "Кундри е отново възкръсналата Иродиада. Тя символизира раждащата сила на природата, която може да бъде и непорочна, и порочна, но е ненасочена. И непорочното, и порочното имат единна основа и е важно "какво ще повика" ("Каквото повикало, такова се обадило"). Съзидателната сила, която при растенията се разкрива в цветната чашка, преминала през другите природни царства, е същата като в Свещения Грал. Тя трябва само да приеме пречистването в най-чистата, благородна форма на християнството, както е показано в "Парцифал".

Стигматизираната монахиня Анна Катарина Емерик, получавала години наред видения за събитията във времето на Исус Христос (подробности за нея в този пост: 
https://anthroposophie.blog.bg/history/2019/02/13/stigmatiziranata-monahinia-anna-katarina-emerik.1645711 ), 
разказва също и за празненството в Махерус и обезглавяването на Йоан Кръстител. Ето какво е съобщила тя на писателя Клеменс Брентано (виденията са от средата на 1822 до края на януари 1823г.):

Днес призори видях да отвеждат Йоан в тъмницата на Махерус. Махерус е на високо и стръмно място. Първо го поведоха по една пътека, но не го вкараха в крепостта през портата, а през отвор в стената и оттам в едно подземие под сградата, в което отгоре влизаше светлина от двора. То беше чисто, но без никакви удобства. След това видях Ирод в двореца, построен от стария Иродкъдето той веднъж беше накарал за забавление да удавят хора в един басейн с името Иродиум. Ирод се беше скрил тук и не пускаше никого, тъй като много хора искаха да го видят, за да се оплачат от затварянето на Йоан. Видях как няколко от учениците говореха с Йоан. Те не можеха да отидат при него, но можеха да му подават храна през решетката. Обаче ако се струпваха много хораги отпъждаха. Килията му е светла и голяма, но няма легло, освен една каменна плоча за ложе. Той както винаги е много сериозен. Винаги има нещо дълбокомислено, тъжно в лицето си, като някой, който очакваше, видя и обикна Агнеца Божи и знаешече предстои да го умъртвят...

Ирод и жена му бяха в Махерус. Видях, че Ирод накара да доведат Йоан. Ирод седеше в голяма зала близо до килията пред стражата и пред много служители и писари, особено иродианци и садукеи. Йоан беше въведен в коридор пред залата и стоеше пред голямата отворена врата между стражите. Видях жената на Ирод да минава, нагла и високомерна, покрай Йоан, след което седна на висок стол. Тази жена има друга форма на лицето в сравнение с повечето еврейки, много остри черти, даже и главата й е остра. Тя е добре сложена и облеклото й е много дръзко и пристегнато. Всичките й телесни форми се виждат, всяка част сякаш говори за себе си и иска да се покаже, предложи и пак да скрие хубостта си. 

Ирод попита Йоан какво мисли за Исус, който създавал толкова смутове в Галилея. Кой е той, дали идва на мястото на Йоан. Ирод бил чувал Йоан да го възвестява, но не обърнал внимание, та да му кажел той още веднъж мнението си за него, защото този човек говорел чудни неща за някакво царство, наричал се в притчи царски син и т.н., а пък баща му бил беден дърводелец. Знаеш, че съм добре настроен към теб, но ти подтикваш народа срещу мен, като осъждаш брака ми. Ако обуздаеш неправилното си усърдие и признаеш връзката ми пред народа, ще те пусна да учиш и кръщаваш.”, каза Ирод. Тогава Йоан извиси глас и много сериозно заговори за начина му на живот, казвайки: "Аз познавам твоите убеждения и знам, че разпознаваш кое е право и се страхуваш от съда, но ти си си окачил тежести и си заклещен в клопката на порока."

Гневът на Иродиада при тези думи не може да се опише, а Ирод толкова се уплаши, че накара бързо да отведат Йоан в друга тъмница, по-малка и без прозорци, за да не го чува народът. Но в цялата страна се говореше за строгите екзекуции на обикновени прелюбодейци, които иродианците бяха довели от Галилея. Хората казваха, че дребните престъпници ги убиват, а големите са безнаказани

Въпреки това Ирод възнамеряваше да му даде свободата на рождения си ден. Ала съпругата му тайно бе замислила друго. Ирод искаше Йоан да бъде видян публично по време на празника, за да се уверят гостите, че затворът му е лек. Но едва започнаха пиршествата и игрите и в Махерус се възцариха всички пороци. Йоан вече не излезе от тъмницата си и нареди дори на учениците си да се оттеглят. Повечето отидоха в Хеброн, откъдето бяха мнозина от тях. По време на този празник, а също и често преди това, виждах един мъж до възмутителната Иродиада, и то много близко, също и през нощта до леглото й, сякаш беше дяволът в образа на любовника й или на Ирод. Винаги съм виждала тази жена потънала във всички пороци, във всякакви блудства и предателства. Дъщеря ѝ Саломе е изцяло възпитана от нея, от малка е нейна помощничка и вече също е жена за удоволствия. Тя е млада и цъфтяща, с пълна и пищна фигура, движи се много дръзко и е облечена по същия начин. Ирод отдавна я гледаше с похотливи очи и върху това майката беше изградила своя план. Иродиада имаше впечатляваща, много предизвикателна външност и прилагаше всички изкуства и средства, за да направи дръзката си красота още по-изразителна. Тя вече не беше съвсем млада и в лицето й имаше нещо странно изострено, дяволско, което дръзките мъже обичаха да гледат, но което у мен предизвиква неудоволствие и отвращение, подобно на красотата на една змия. Не мога да я сравня с нищо друго, освен да кажа, че прилича на богиня, съвсем като богините. 

Тази вечер видях, че започва празникът за рождения ден на Ирод. Иродиада живееше в покои от едната страна на голям двор. Те са разположени малко по-високо от голямата зала отсреща, в която става празненството и към която се гледа от покоите на Иродиада. Пред залата на Ирод в двора е издигната великолепна триумфална арка, до която се стига по стъпала и която води към залата. Тя сякаш няма край, всичко блести от огледала, цветя, злато, зелени храсти. Направо да ослепее човек, защото навсякъде, по всички колони и коридори има факли, лампи и огньове. 

Иродиада и нейната женска компания стояха в горните галерии на нейните покои в пищна премяна и гледаха надолу, когато Ирод, заобиколен от много разкошно облечени гости, приветстван от пеещи хорове, премина през двора по килими до триумфалната арка, пълна с деца, украсени с венци момчета и момичета, които свиреха на всякакви инструменти или размахваха цветни гирлянди. Когато Ирод се изкачи по стъпалата към триумфалната арка, Саломе дойде да го посрещне, танцувайки сред другите момчета и момичета и му подаде корона, която лежеше сред всякакви блестящи накити. Тя беше носена от детската свита под прозрачен капак. Всички деца бяха покрити с тънки дрехи от плътно прилепващ плат, сякаш бяха голи и имаха нещо като крила. 

Саломе също беше покрита с прилепнал плат и имаше лека, дълга дреха, цялата сияйна, пристегната по краката тук-там с блестящи копчета. Ръцете й бяха голи, окичени със златни пръстени, гривни от перли и пера. Шията й беше покрита само с много перли и блестящи верижки, както и гърдите й, които бяха обвити в прозрачен плат. Тя танцува известно време пред Ирод. Напълно запленен и заслепен, той, както и всички негови гости, изрази възхищението си и каза на Саломе да му достави това удоволствие и утре. Те влязоха в залата, където започна пиршеството и жените също ядоха в двореца..

Днес следобед видях пищно пиршество в голямата зала на Ирод. Тя беше отворена отстрани към празничната зала на жените, която се намираше по-високо, и през тази отворена страна цялата картина на украсените, пируващи и играещи жени се отразяваше в наклонена огледална повърхност. Не знаех дали това беше вода, защото имаше много скачащи, фини струи, а между тях бяха разположени пирамиди от цветя и зелени дървета. Като ядоха и пиха много, гостите помолиха Ирод да позволи на Саломе да танцува отново. Беше разчистено място за танца и хората насядаха край стените. Ирод, а до него някои приближени, мисля, че и тетрархът Филип, седяха на издигнато място, като Ирод беше на трона. Саломе се появи заедно с няколко танцьорки, отново много дръзка и с доста прозрачно облекло. Гърдите ѝ лежаха върху панделки, косата ѝ беше окичена с перли и скъпоценни камъни, а няколко къдрици се развяваха свободно. Тя носеше корона и танцуваше в средата, а останалите около нея. Този танц не беше толкова бърз и буен, колкото нашите тукашни селски танци. Това беше едно постоянно извиване, огъване и въртене на тялото, сякаш танцьорките изобщо нямаха кости и едва застанали в едно положение, преминаваха в друго. Постоянно се въртяха, люлееха и виеха като змии. Те държаха в ръцете си венци и кърпи, които размахваха и увиваха около себе си. Виждала съм еврейски и особено езически танци, които ми харесваха със своята нежност и изящество. Но този танц тук се основаваше на чист разврат и имитираше най-срамните страсти.  

Саломе превъзхождаше всички и аз видях дявола до нея, който сякаш извиваше и огъваше всичките й крайници, така че да създадат тази мерзост. Ирод беше напълно очарован и смаян от сластните й пози и когато тя дойде пред трона му, приключвайки танца, другите танцьорки продължиха, ангажирайки вниманието на гостите, така че само малцина от най-близките гости го чуха да й казва: "Пожелай от мен всичко, каквото искаш и аз ще ти го дам; да, кълна ти се, дори и ако поискаш половината ми царство, ще ти го дам." Но Саломе каза: "Ще попитам майка си какво да пожелая." И тя излезе, отиде в залата на жените и попита майка си насаме. Тя й заповяда да пожелае главата на Йоан върху блюдо. Саломе побърза да се върне при Ирод и каза: "Искам веднага да ми дадеш главата на Йоан на блюдо!" Малцина от най-близките му хора го чуха. Ирод беше потресен, но тя му припомни неговата клетва и той нареди да повикат палачазаповяда му да обезглави Йоан, а главата да даде на Саломе върху блюдо. Палачът си тръгна, след малко го последва и Саломе. Ирод обаче излезе от залата с някои доверени лица, които чуха, че той не е добре и се натъжиха много. Чух да му казват, че нямало нужда да изпълнява това желание. Но те обещаха да пазят тайната, за да не пречат на празника. Ирод беше много скръбен и се разхождаше като обезумял в най-отдалечените покои. Междувременно празникът продължи. 

Йоан стоеше в молитва. Палачът и неговият слуга пуснаха двамата войници, които охраняваха входа на килията му, да влязат с тях. Войниците имаха факли, но аз видях, че около Йоан беше толкова светло, че пламъкът на факлите ми се стори като дневна светлина. Саломе чакаше в преддверието на просторния затвор заедно с една прислужница, която беше дала на палача блюдо, покрито с червен плат. 

Палачът каза на Йоан: "Цар Ирод ме праща да донеса главата ти на това блюдо на дъщеря му Саломе." Но Йоан не му позволи да се доизкаже. Той остана на колене и при влизането му обърна глава към негоказвайки: "Знам защо идваш. Вие сте гостите, които аз отдавна очаквам. Ако знаеше какво извършваш, нямаше да го направиш. Готов съм." След това той отвърна главата си от него и коленичи, молейки се пред камъка, пред който винаги се молеше, а палачът го обезглави с приспособление, което не мога да сравня с нищо друго, освен с капан за лисици, тъй като на раменете на Йоан беше поставен железен кръг, а с тласък на палача режещите железа преминаха през врата му и моментално отрязаха главата. Тя първо излетя, после падна на земята и една тройна струя кръв силно шурна нагоре, разля се над главата и тялото на светеца, който по този начин бе кръстен в собствената си кръв. Но слугата вдигна главата за косата, подигра се с нея, сложи я върху блюдото, което палачът държеше и я донесе на чакащата Саломе. Тя я пое с радост, но и със скрит ужас и отвращение, които мекушавите хора изпитват, като видят кръв и рани. Саломе понесе свещената глава в покритото с червен плат блюдо, от което се стичаше кръвта, придружавана от прислужницата си, носеща факлата. Блюдото държеше плахо и далеч от себе си, извръщайки украсената си глава с израз на отвращение. Така, изкачвайки се по самотни коридори, тя влезе в нещо като кухненско хранилище под покоите на Иродиада, която дойде насреща й, свали покривалото от най-святата глава, прокле я, взе остро кухненско шило от стената, където висяха много такива уреди, прободе езика, бузите и очите и я метна, повече приличаща на дявол, отколкото на човек, на пода, после я изрита през един кръгъл отвор в рова, където обикновено изхвърляха отпадъците и мръсотията от кухнята. След това чудовището се върна заедно с дъщеря си при шумотевицата и похотите на празника, все едно нищо не се е случило.

Видях тялото на Йоан, покрито с кожуха, в който обикновено се загръщаше, положено от двамата войници на каменното му ложе. Тези хора бяха много развълнувани, но ги затвориха, за да не разкажат за случилото се. На всички, които знаеха какво бе станало, им бе наложена строга възбрана да говорят.” 

След няколко дни, като приключват празненствата, разрешават на Йоановите ученици да изнесат тялото му. Привечер, по времето, когато и Исус е помазан и положен в гроба, също в петък, Йоан е погребан в една пещера до Йерусалим, където лежат останките на Захари и много пророци. Присъстват двамата войници, учениците на Йоан, както и много есеи, живеещи наблизо. 

 

1 Долината се наричала Баара(с).

2 Вероятно става въпрос за растението мандрагора, което било разпространено по онези места.

 




Гласувай:
10



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: anthroposophie
Категория: История
Прочетен: 824340
Постинги: 458
Коментари: 15
Гласове: 6142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031