Из лекция на Рудолф Щайнер, изнесена на 1.1.1912 в Хановер (СС 134 “Светът на сетивата и светът на Духа”)  

Беше вече изтъкнато как човешкият ларинкс всъщност е орган на бъдещето, как е призван да бъде в бъдеще нещо съвсем различно, отколкото е днес. Днес той само съобщава чрез думите нашите вътрешни състояния на външния свят, докато в бъдеще ще съобщава всичко, което сме ние самите, тоест това, което ще служи за създаване на целия човек. Той ще бъде бъдещият репродуктивен орган. В бъдеще човекът не само ще изразява състоянието на ума си чрез думата с помощта на ларинкса, но и сам ще се представя в света чрез ларинкса; т. е. размножението на човека ще бъде обвързано с ларинкса.  

Но в този сложен микрокосмос, в този сложен малък свят, който ние наричаме човек, за всеки орган, който сякаш е още в състоянието на малко семенце и в бъдеще ще достигне до по-висока степен на съвършенство, съществува друг орган, който за сметка на него се намира в процес на - да кажем - постепенно намаляване, умиране. За човешкия ларинкс съответният изчезващ орган е слуховият апарат. И в същата степен, в която слуховият апарат на човека ще изчезва постепенно, ларинксът ще става все по-съвършен орган, който ще придобива все по-голямо значение. Ние можем да измерим величието на този факт само ако погледнем назад с помощта на Акашовата хроника в далечното минало на човека и от изследваното в нея успеем да формираме представа за това какво е бил някога слуховият апарат, какво е представлявало ухото. Именно проследяването на ухото в миналото има огромно значение за познанието на човешката същност. Защото в сегашното си състояние този слухов апарат на човека е, тъй да се каже, само сянка на онова, което е бил някога. Този човешки слухов апарат днес чува само тоновете или думите на физическия план, изразяващи се в тонове.  

Той е в известна степен последният остатък от онова, което се е вливало някога в човека чрез слуха, защото някога мощните движения на цялата Вселена са се вливали в този апарат. И точно както днес чуваме земната музика през ушите, така в древните времена в човека се вливала мировата музика, музиката на сферите. И както днес обличаме думите в тонове, така се обличало в музиката на сферите и божественото мирово Слово, което Евангелието на Йоан известява като Словото или Логоса. От духовния свят някога се вливала във всичко, което може да се нарече в стария смисъл слух, небесната музика на сферите и през нея прониквало онова, което говорели божествените духове, докато сега се вливат само човешкото слово и земната музика. И както днес, чрез своите думи и песни, чрез своя тон, човекът вкарва въздуха във форми, така и божествените Слова и божествената музика произвеждали форми.   

А най-ценната от тези форми може да се разкрие по следния начин на душата ни. Наблюдавайте, когато произнесете някоя дума или гласна, например A, как чрез това A във въздуха прониква възможността за образуване на форма. Така някога от мировото Слово в света прониквала формата, а най-ценната от тези форми е самият човек. Самият човек в първоначалното си състояние е бил създаден чрез произнасяне от божественото Слово. Боговете проговорили - и както въздухът идва във форми днес чрез словото на човека, така и нашият свят навлязъл в своята форма чрез Словото на боговете. И човекът е най-ценната от тези форми.   

Слуховият орган обаче тогава бил многократно по-сложен. Сега той се е свил, защото това, което днес имате като външен слухов орган, който прониква само до определена дълбочина в мозъка, се е разпространил отвън навътре върху цялото човешко същество. И навсякъде вътре в човешкото същество се разпространили и вълните, които чрез изговаряне от Божието Слово го разнесли в света. Така че човекът, когато още е бил духовно сътворен, е създаден от слуховия орган. По същия начин и в бъдеще, когато човекът отново ще се издигне на по-висша степен, ще има едно съвсем рудиментарно, много свито ухо. Слухът ще изчезне напълно.  

Ухото се намира в низходящо развитие; но за сметка на това ще се развие до по-висш блясък и по-високо съвършенство това, което днес е само в семенно състояние - ларинксът. И в своето съвършенство човекът ще изговаря това, което може да създаде за света като повторение на своето същество, както и боговете са изговорили човека като свое създание на Земята. Така по определен начин се обръща ходът на мировото развитие. Целият този човек, както го разгледахме, какъвто стои пред нас, е продукт на едно низходящо развитие и когато наблюдаваме един такъв орган като ухото, трябва кажем, че това ухо, което вече е довело до вътрешно удебеляване на костите в него, е така да се каже, в последния етап на низходящото развитие. Слухът като такъв изчезва, но човекът се развива в света на духовността и възходящите му органи са мостовете, които го водят към духовността. Ето как светът на сетивата се съотнася към света на Духа - като светът на сетивата ни се разкрива в умиращите органи, а светът на Духа -  в органите, намиращи се във възходящо развитие.